Начало Лайфстайл За свободното време Живот и Ум Притча за границите на човешката доброта

Притча за границите на човешката доброта

Притча за границите на човешката доброта - изображение

Катастрофата, макар и лека, повреди доста колата на Стив. Решен, че ще я поправи, когато има свободно време, той я остави в гаража и започна да ходи до работата си с метрото.

Още първата вечер, когато се прибираше от работа, той забеляза бездомник, който стоеше на метростанцията. Почувства съжаление към него и му остави всичките си дребни, които имаше в джоба.

На следващата вечер, Стив отново забеляза бездомника да стои на същото място. Този път реши да му купи нещо за хапване. Бедният човек взел храната и му благодарил много. Стив обаче се замислил и решил да попита човека за това как е стигнал дотук. Отговорът го изненадал много.

- Показвайки любов и загриженост. – казал бездомника и се усмихнал.

Стив не разбрал съвсем отговора и помолил за пояснение. А човекът му отвърнал:

- През целия си живот аз давах всичко, за да направя хората около себе си щастливи. Независимо дали това влияеше добре или зле на мен в емоционален и финансов план. Просто изпитвах нужда винаги да помагам на околните.

- И сега съжаляваш за това, нали? – предположил Стив.

- Не, разбира се. Само ме боли от това, че хората, за които свалях ризата от гърба си, не можаха да ми услужат дори с ръкава на същата тази риза. Синко, - продължил бездомника – запомни от мен: по-добре е да оставиш някого да спи в собствената ти къща, отколкото да му услужиш с тухлите, с които искаш да я построиш. Защото един ден ще искаш да се подслониш в дома си и ще видиш, че нямаш такъв. Ще разбереш, че си раздал всичко, което имаш. Тогава ти ще си този, който търси помощ. Но малко са тези, които биха ти отвърнали със същата доброта, с която ти си ги дарявал.

Стив разбрал какво е сполетяло бедния човек. Благодарил му за съвета и си отишъл, потънал в размисли за живота и несправедливите му обрати.

ПОУКА: Да помагаш на хората е нещо много благородно. Но понякога, когато помагаме, забравяме за самите себе си. По-добре е да споделяме нещо – храна; подслон; пари, отколкото да го даваме изцяло. Защото така човек запазва силната си позиция на имащ, макар и да е малко. А с подобен статут може да се помага много повече, отколкото ако остане без нищо.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияСнимки