Гневни изблици и агресия: 8 процента от жените понасят тежестта на малко познатото предменструално дисфорично разстройство

Предменструалното дисфорично разстройство (ПДР) засяга близо 8% от жените и се свързва със склонност към насилие, твърдят учените. Въпреки че може да влоши сериозно качеството на живот, то все още не е проучено задълбочено.

30-годишната Карълайн Хенаган води активен начин на живот. Тя работи в Министерството на вътрешните работи на Великобритания, като в същото време учи право. Дълго време вярва, че стресът и тревожността й се дължат на преумората и възрастта. „Имах чувството, че съм един от онези хамстери, които бягат по колело. Дори и да искам, не мога да сляза от него“, споделя жената.

Първите признаци

С времето натоварването на работното място става непоносимо за нея и я принуждава да си вземе кратък отпуск, което изненадва началниците й. За жалост, настроението и тонусът й не се повлияват от почивката. Всяка сутрин Карълайн се събужда все по-тревожна, а желанието й да се среща с хора постепенно изчезва. Никога не е имала мисли за самоубийство, но често се случва да мечтае просто да зареже всичко и да избяга.

Освен признаците за влошено психично здраве, Карълайн има и някои други оплаквания. Тя страда от подуване и тежка умора, започва да спи много по-дълго от обичайното и да пазарува неразумно. Поведението й не остава незабелязано от нейните близки.

Първоначално младата жена има съмнения, че може би е болна от биполярно разстройство, което се характеризира със същите промени в настроението. Понякога са й нужни 2 седмици, за да оправи бъркотията, която е причинила с поведението си – спречквания с любимите хора, хаос у дома, отсъствия от работа. След известно време Карълайн стига до извода, че симптомите и гневните изблици са свързани с менструалния й цикъл. Петимата общопрактикуващи лекари, които посещава, не обръщат сериозно внимание на проблема и го определят като предменструален синдром (ПМС).

Оказва се, че не е ПМС. Като много други жени, които не получават адекватни здравни грижи, Хенаган решава да проведе свое собствено проучване. То я отвежда до точната диагноза – предменструално дисфорично разстройство (ПДР).

Симптомите на предменструално дисфорично разстройство са по-сериозни и опасни от тези на ПМС

Всъщност ПДР протича много по-тежко от ПМС. Физическите симптоми включват тежка умора и чести мигрени, а психическите – резки промени в настроението и силна тревожност. При 15% от жените състоянието е толкова сериозно, че са правили опит за самоубийство, а по-младите сред тях, включително Карълайн, са пожелали да се подложат на хистеректомия.

След като диагнозата й е потвърдена от специалист, тя вече намира обяснение за всички необичайни оплаквания и състояния, през които е преминавала от пубертета досега. Терапията с естроген и високите дози прогестерон не помагат, което я кара да се насочи към много по-драстичните абдоминална хистеректомия и двустранна салпинго-оофоректомия (хирургична процедура по отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби). Така, на 36-годишна възраст, жената навлиза в ранна менопауза.

Предменструален синдром

Менструалният цикъл може да повлияе на мозъчната дейност положително и отрицателно. От една страна жената става по-тревожна и раздразнителна, но от друга подобрява комуникативните си умения. Множество проучвания разкриват, че симптомите на ПМС, които се появяват 1-2 седмици по-рано, се дължат поне частично на генетичните особености на човека и могат да се предадат от майката на дъщерята.

Друго изследване от 2017 г. сочи, че специфична генна експресия при някои хора с предменструално дисфорично разстройство повишава чувствителността им към естроген и прогестерон. Заболяването е включено в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства едва през 2013 г, при това след сериозен дебат. Продължават дискусиите и за възможните причини – биологични, психологически или културни.

ПДР е състояние, което се подценява, така както се подценяват голяма част от болестите при жените.

Агресията, като следствие от ПМС обаче, е рядко срещано явление и ако въобще може да се твърди, че е причина за извършени престъпления, то техният дял би бил едва 0,1%, твърдят експерти.

Тежката форма на предменструално дисфорично разстройство крие повече рискове от ПМС и би могла да подтикне жената към нетипични за нея действия или нарушаване на закона, тъй като е съпроводена от импулсивност, агресия и антисоциални прояви.

Случаят на Санди Крадок

Най-известният случай е на Санди Крадок, сервитьорка от Лондон, която през 1981 г. наръгва с нож свой колега. Убийството е последното извършено от жената престъпление. Криминалното й досие включва палежи, нападения и кражби, въпреки нейните твърдения, че има само бегли спомени от събитията. Защитата й пледира за смекчаващи вината обстоятелства и предоставя дневници и записи, които доказват цикличността на поведението й и връзката му с предменструалните хормонални промени.

Крадок получава условна присъда и е задължена да продължи терапията с прогестерон. За период от две години сервитьорката прекъсва лечението си веднъж и веднъж приема по-ниски от предписаните дози. И двата случая завършват с прояви на агресия – хвърляне на тухла към прозорец и опит за самоубийство. Тогава тя отново е осъдена условно. Казуси като нейния са изключително заплетени, защото трудно може да се докаже пряка връзка между поведението и рязкото понижаване нивото на прогестерон.

През 2018 г. друг случай е регистриран в Индия. Жена получава оправдателна присъда след обвинение, че е хвърлила три деца в кладенеца, с което е причинила смъртта на едно от тях. Призованите в съда лекари заявяват, че обвиняемата е страдала от тежък ПМС, който е причина за агресивното й поведение.

По-добра информираност относно предменструалното дисфорично разстройство

Карълайн Хенаган пояснява, че смекчаващите вината обстоятелства не освобождават жената с ПДР от отговорност. Съдът има право да взема решения, свързани с нейния живот, включително да я принуждава да се подлага на терапия. Тя смята, че осведомеността относно заболяването е ниска и това трябва да се промени. Едва когато хората осъзнаят колко сериозно е то, може да се сложи край на всички онези сексистки шеги по адрес на жените с ПМС.

В книгата Women and the Law in Australia, която съдържа практически съвети за юристи, пише, че повечето медицински експерти са съгласни с твърдението, че малък процент жени с тежка форма на ПДР са склонни да извършат престъпление.

Как се поставя диагноза предменструално дисфорично разстройство

За да се диагностицира предменструално дисфорично разстройство, са нужни поне 2 месеца, в които лекарят да следи симптомите и тяхната цикличност, твърди Айсенлор-Моул. Те би следвало да изчезват и отново да се появяват 1-2 седмици преди менструалния цикъл.

Повечето жени обаче не се вълнуват от мнението на адвокати и клинични специалисти. Единственото, което искат, е да имат яснота и да разберат на какво се дължат техните оплаквания. Много често специалистите бъркат ПМС и ПДР, тъй като не могат да определят каква е причината за странните симптоми. Това до известна степен е плод на тенденциозното и предубедено отношение към женското здраве.

Айсенлор-Моул добавя: „Нямаме нужда от повече комедийни сериали, в които се осмиват жените с ПМС. Това, от което се нуждаем, е повече информация за влиянието на менструацията върху тялото и мозъка.“

>>> Физически симптоми при предменструална дисфория

Приложение за откриване на ПДР

Експертът работи върху създаването на приложение, което позволява лесното проследяване на симптомите и диагностицирането на предменструално дисфорично разстройство. Добрата информираност би помогнала на повече жени да потърсят професионална помощ, в случай, че проявяват характерните за състоянието признаци.

Няколко месеца след хистеректомията оплакванията на Карълайн отшумяват. Тя се надява повече лекари, ендокринолози и гинеколози да се осведомят по въпросите, свързани с ПДР, за да предпазят жени като нея от обидни квалификации като „истеричка“ и подмятания, че държанието им е провокирано от ПМС.