Поетът от Чистилището: Виенският удушвач Джак Унтервегер

Йохан „Джак“ Унтервегер се ражда в Юденбург, Австрия през 1950 година. Още от малък е изоставен от майка си и е отгледан от дядо си, когото по-късно описва „като алкохолик, който води проститутки в мизерната си колиба“. Детството му е тежко и самотно, а младежките му години са белязани от съдебни дела, кражби, арести, изнасилвания и т.н. 

Първата жертва и ареста

Когато е на 24 години с неговата приятелка примамват и ограбват 18-годишно момиче. Джак я убива, казвайки на гаджето си „ вече няма как да ни издаде“.  След три седмици тялото на момичето е открито от ловци, а аутопсията установява , че девойката е удряна многократно по шията и главата, а след това е удушена със собствения й сутиен. Полицията разкрива Джак. Той си признава за убийството и заявява, че докато я удрял виждал майка си, която го е изоставила. Гневът му нараства и той буквално размазва жертвата си. Джак е осъден на доживотен затвор.

Продуктивните години в затвора

Повечето затворници, седят и изтърпяват наказанието си, но Джак решава да започне дистанционни курсове по творческо писане. Той е насърчаван от журналистката Соня Айзенщайн, която е възхитена, от стихотворение, което той пише. (по-късно се оказва, че творбата е на Херман Хесе).

Той започва да пише разкази, поеми и автобиография, озаглавена „Чистилището“, която по-късно се появява на голям екран. Журналистиката помага на лишения от свобода да стане известен. Обществото и критиката мигновено се „влюбват“ в поета затворник.

В очите на бохемите Джак е променен, преобразявайки се от млад престъпник, осъден за убийство, в мъдър автор, който е жертва, а не грешник. Джак започва да набира поддръжници и то не само в светските среди, но и в Министерството на правосъдието.

Новата реформа

В началото на 70-те години е въведена нова реформа. Тя гласи, че осъдените не стоят в затвора за наказание, а за обучение и рехабилитация. Поддръжниците на Джак веднага се активизират, за да могат да го освободят възможно най-бързо. Но, австрийските закони гласят, че затворник не може да бъде помилван, преди да излежи поне 15 години, от влязлата в сила присъда.

На 23 май 1990 г. той излиза от затвора, благодарение на приятелите му от светските среди. Заслуга има и млада психоложка, която дава положителна оценка за психическото състояние на мъжа. Така, Джак Унтервегер надява маската на превъзпитан затворник, започва работа като журналист и оставя след себе си почти дузина трупове и от двете страни на океана.

Любимецът на обществото

По онова време Джак е млад мъж с миловидно лице, висок 1.70 м. Той се облича в бяло и слага карамфил на ревера си. Очаквано, той е желан гост на всяко едно бохемско събитие. Ходи на литературни турнета, обикаля из медиите. Канят го да работи като репортер и да помага при написването на статия за убийствата на виенските проститутки, които полицаите разследват.

Подозрения

Аугуст Шенер е пенсиониран полицейски инспектор, който е убеден, че Джак изнасилва и убива проститутки в района, но така и не успява да докаже вината му години наред.
В края на краищата Джак е преуспял писател и журналист, кара хубава кола, има голям апартамент, и е заобиколен от жени. Защо би рискувал всичко това? След сигнал, полицията разпитва Джак за извършени убийства на проститутки, но той има непоклатимо алиби.

Няколко месеца по-късно полицията получава писмо от Грац. Властите там разследват серия от убийства на проститутки и се оказва, че по това време Унтервегер е бил в града. Жертвите са открити в гората по корем и със завързани на гърба ръце ( следа, която води, че той е убиецът). Бавно, но славно започват да излизат доказателства за вината му, а той надушва и бяга , първо във Виена, а след това в Маями.

Той се включва на живо в австрийско радио, за да се защити. По време на интервюто изтъква, че е преследван заради миналото си и че полицията няма заподозрени и се опитва да го натопи за убийствата. Неговите симпатизанти му вярват безусловно.

 През това време полицията намира нужните доказателства в дома му и започват да го издирват. Те го намират по номер на банкова сметка ( той се уговаря за платено интервю) Така 673 дни свобода на Унтервегер приключват.

Обществото е разколебано

Хората започват да се съмняват в невинността на Джак. Те не могат да проумеят как най-популярният и добър пример за реабилитация е пуснат на свобода с благоволението на политици, бохеми и интелектуалци, докато обикаля и убива проститутки.

Случаят се превръща в политическо бедствие.
На 2 март 1992 година Джак е предаден на австрийските власти, а прокуратурата в Грац повдига обвинение срещу него за 11 убийства - 7 в Австрия, 3 в Америка и 1 в Чехия. Процесът е първият, в който се използва ДНК анализ и описание на местопрестъплението.
Джак е ескортиран от един щатски маршал в Австрия на 28 май. Той е щастлив и дори се усмихва на камерите.

Затворнически трик

Същата нощ Джак прерязва ръката си с бръснач. Но това не е опит за самоубийство. Той не прерязва артерията, а само отворя вените си. При този метод изтича кръв, но няма опасност за живота. Целта на виенския удушвач е да бъде прехвърлен в болница или психиатрия. Там охраната не е толкова добра и той ще има възможност да избяга. Номерът се оказва безуспешен, но поне му осигурява съчувствие.

Допир през решетките

Докато е в затвора Джак е посещаван от младата юристка Астрид Вагнер. Тя се влюбва в него безумно и дори изоставя предишния си приятел. Срещите им са само през решетките и стъклото. След 20 години тя си спомня : „Той винаги флиртуваше с мен и на мен ми беше приятно. От психологическата експертиза по-късно разбрах, че той е бил готов да ми предложи брак. Щях да приема.“

Процесът

Съдебното дело срещу „виенският удушвач“ стартира на 20 април 1994 година. Пред съдебните заседатели той се представя като добър и чистосърдечен мъж, който е несправедливо обвинен за тези престъпления. Но, доказателствата са налице и чаровната маска на Джак започва да се пропуква.

Присъдата

На 28 юни 1994 г. с 6:2 гласа съдебните заседатели обявяват Джак за виновен. Той за втори път е осъден на доживотен затвор. На следващата сутрин ( 6 часа по-късно) по австрийското радио съобщава следната вест: 

“Джак Унтервегер се самоуби. Той се обеси с връзката от анцуга си. Около 3:40 часа сутринта той е намерен в килията си в Граз".

Няколко часа по-рано съдебните заседатели го обвиняват 11 убийства и го осъждат на доживотен затвор. Всъщност, Джак Унтервегер умира като невинен човек, защото, за да влезе в сила присъдата е било необходимо съдът във Виена да разгледа и потвърди присъдата му. Това така и не се случва!

Как се е самоубил?

Джак използва сложна примка с помощта на връзка от панталоните си и малко метална жица. Тук възниква въпросът: Дали Джак е искал да сложи край на живота си наистина или това е бил поредният затворнически трик, който е завършил неуспешно? А може би е искал да привлече внимание и съчувствие?Слуховете гласят, че възелът на примката бил идентичен с онзи, използван при убийствата на проститутките.

източник: ranker.com; theguardian.com; biography.com; asesinos-en-serie.com

снимки: nytimes.com; mordundtotschlag.wordpress.com;

по статията работи: Илияна Стоянова