Елизабет Батори – убийца, погубила 650 момичета, или жертва на средновековното общество?

Всеки път, когато чуете тази история, ще откривате много повече въпроси, отколкото отговори. Наистина ли Елизабет Батори е най-успешната жена убиец на всички времена? Или тя просто е жертва на положението си – властна дама в епоха, в която само това е достатъчно, за да й съсипе репутацията?

Наистина ли тя е толкова зла, колкото твърдят, жена, която изпраща своите слуги да й търсят девици (около 650 момичета) в съседните села, за да може да се къпе в кръвта им – древен ритуал, който дарява вечна младост?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Единственото, което можем да направим, е да ви разкажем нейната история и да ви оставим сами да прецените коя част от нея е вярна и коя – съшита с бели конци.

Всички исторически извори представят ранния живот на Елизабет като нормален за всяка особа от висшата аристокрация. Тя е сгодена и изпратена да живее със семейството на годеника си на ранната възраст от 10 г. Те сключват брак, след като тя навършва 15 г., а той е на 20 г. Твърди се, че преди това Елизабет бива изнасилена от слуга и, че дори ражда дете от него. Фактът, че нейният съпруг Ференц, все пак се жени за нея, е доказателство за неговата истинска привързаност, ако не и любов.

След брака им, който е доста успешен за онези времена – и двамата са образовани и разбират достатъчно от финансови и военни дела – нейният съпруг й оставя замъка и земите си, а той заминава за Виена. Въпреки че все пак се прибира достатъчно често, за да им се родят 5 деца, младата му, но способна съпруга управлява сама цялото му имущество. Според историческите сведения тя е благосклонен и загрижен управник, защитава правата на местните жени, преподава етикеция на дамите от аристокрацията, осигурява дом на бедните вдовици, загубили съпрузите си по време на войната, и дори се намесва в едно дело за изнасилване, което със сигурност й напомнило събитията от ранното й детство.

Но унгарците по това време са във война с турците и Ференц е далеч – предвожда местните военни отряди на императора на Свещената Римска империя и нещата неминуемо щели да се объркат рано или късно. Около 27 години след като сключили брак, вследствие на тежко заболяване, той загубва двата си крака, а малко по-късно умира на 48 г.

Портрет на Елизабет

Именно тук започват бедите.

Малко след като Ференц се разболява, един лутерански министър започва да внася доклади, касаещи Елизабет, във всеки църковен или светски съд из цялото кралство. Министърът я описва като жена злодей, която отвлича млади момичета и след това те изчезват безследно. През 1610 г. слуховете стигат и до императорския двор. Император Матиас II толкова се обезпокоил, че нарежда да се извърши пълно разследване на случая.

Каква е уловката? Георги Турзо, мъжът, който е назначен да разследва Елизабет, всъщност е и човекът, който след смъртта на съпруга й отговаря за нея и имуществото й… Турзо определено има причини да я разкара от пътя си по един или друг начин.

Разбира се, вероятно в твърденията на лутеранския министър има и нещо вярно, тъй като повече от 300 свидетели – обикновени хора, аристократи и служители в замъка – твърдят, че са виждали с очите си отвличанията, мъченията и убийствата на младите момичета. С каква цел? Е, никой не може да отговори със сигурност на този въпрос, докато Елизабет не е арестувана (след едномесечно разследване). Те я откриват (уж) да се къпе в басейн с кръв.

Тогава започва да се разпространява слухът, че Елизабет се къпе в кръвта на девици, за да поддържа младостта си.

Въпреки това в кървавата история за Елизабет няма много истина – тя и 4 от най-приближените й слугини, са арестувани без да се вдига много шум. В тъмницата на замъка, където са затворени военнопленници, властите откриват само 3 жени. Император Матиас иска да екзекутира всички замесени (вероятно защото след войната дължал пари на Елизабет и Ференц), но Турзо сключва сделка с най-големия им син Пол.

Вината за убийствата поемат слугите, а Елизабет остава под домашен арест в замъка. Всичките й финанси и имущество преминават в ръцете на сина й (след като той опростява дълга на императора и подкупва Турзо).

Така започва фарсът, наречен съдебен процес. Той се състои в началото на 1611 г. – всички очевидци били отново призовани да свидетелстват. И тук започва може би най-кървавата част от историята. Свидетелите са принудени да разказват една и съща история по следния начин: единствената слугиня, която отказва да се съгласи с разказа, е измъчвана пред съда – отрязват й гърдите и й изваждат очите.

Сред многото фалшификации на процеса можем да споменем и неграмотните млади слугини, които твърдят, че са виждали дневник, в който Елизабет водела отчет на всичките си убийства, и в него фигурирало числото 650. Тази книга никога не е представена пред съда, въпреки че я използват като доказателство, благодарение на което момичетата, които се предполагало че са й помогнали да извърши убийствата, са осъдени.

Вероятно вече предполагате какъв е изходът от делото за слугините. И четирите са осъдени на публична и много болезнена смърт. Самата Елизабет е зазидана в апартамент, състоящ се от няколко стаи, в замъка й, като единственият й контакт с хора се изчерпва с подноса с храна, който плъзгали до нея. Тя умира 4 години по-късно и е погребана в бащините си земи, тъй като местните хора не желаят тялото й в близост до домовете си.

Но каква е истината?

Известно е, че местната аристокрация негодува срещу автономността, която Елизабет получава от своя съпруг – в онези времена не се счита за редно жена да разполага с толкова много свобода и власт. Елизабет е склонна да признае вината си за някои от смъртните случаи – 36-37 от всички, но не като част от някакъв садистичен ритуал, с който искала да остане вечно млада. Въпреки че няма съответното образование, тя се грижи като лекар за много от ранените по време на войната, както и за други болни хора от нейните земи, и разбира се загубва някои от пациентите.

Тя никога не признава и никога не изказва реален мотив за убийствата, в които я обвиняват. Не съществуват исторически извори или доказателства за вината на Елизабет – нито т. нар. й дневник, нито признания, които да не са изтръгнати чрез мъчения.

Така че вие сами трябва да прецените. Наистина ли Елизабет Батори е водила таен садистичен живот и е убила стотици девици, за да запази младостта си? Тя ли е женския образ на Влад Цепеш Дракула?

Или е просто една умна, успешна, заможна и целеустремена млада дама, която просто предизвиква гнева и яда на мъжете около себе си? Мъже, които със сигурност искали да се отърват от нейното присъствие и влияние във високите слоеве на обществото.

Вероятно никога няма да разберем цялата истина, затова всеки от вас има свободата да избере на коя версия на тази зловеща средновековна история, обагрена в кръв, да повярва.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: didyouknowfacts.com