Алън Ламар: детективът, който преследваше убиец и убиецът, който се оказа детектив

През юли 1978 г. млада французойка на име Карин е застреляна в Pont-Sainte-Maxence, докато напуска киносалон. Тя успява да се възстанови, но не и да идентифицира нападателя си. Няколко дни по-късно френската жандармерия получава бележка от предполагаемия насилник, като част от нея гласи:

"Карин ме познава, но никога няма да успее да направи връзката. Седемнадесетгодишно момиче, бродещо в нощта – това е мишената, която силно ме вълнува. Следващия път ще се целя в сърцето.."

Жандармерията е изненадвана многократно през следващите няколко месеца, когато все повече жени са нападани и една от тях умира от раните си. Усилията им са за съжаление безполезни – най-вече защото мъжът, който ги предвожда е и човекът, когото търсят.

Алън Ламар е добър в това, което прави – обучението, което получава като военен преди да се присъедини към полицията му дава високо усъвършенстван набор от умения. Работата като полицай му предоставя достъп до информация и определен неизречен имунитет. Едва година след първото нападение се появява улика, която се забелязва от колегите му детективи. Дотогава в техните очи Ламар е просто упорит млад полицай, който е винаги първи на местопрестъпленията, защото иска да ги изпревари и да се докаже. В действителност той просто унищожава улики.

Колата, от която Карин е застреляна, е обявена за открадната и тази информация е почти всеизвестна. Ламар я скрива не много далеч от сцената на престъплението и дочувайки, че другите детективи я издирват, се връща и я зарежда с експлозиви. Когато полицаите я намират и отварят вратата, тя се взривява, с което ефективно са унищожени всички проследими доказателства. Ламар постъпва по същия начин с няколко други превозни средства, които използва, дори самият той отваря вратата на едно от тях, за да придаде достоверност на ситуацията.

През месеците след нападението на Карин още две жени се оказват жертви и нито една от тях не успява да разпознае нападателя си. Декември 1978 г. Алън Ламар атакува 19-годишното момиче Йоланда, което умира от раните си и официално го превръща в убиец. Все още разчитайки на високия си успех, той изпраща друго писмо до жандармерията, в което се хвали за престъпленията си:

"Пазете се от преследваното и ранено животно – то може да бъде много опасно", пише Ламар. "Нямам нищо за губене и възнамерявам да го докажа. […] Свикнал съм с кръвта и ужаса и ще ви накарам да им се насладите."

Снимка на Ламар в психиатричната клиника.

Без знанието на Ламар обаче, жандармерията събира информация за него. Някои от полицаите започват да намират за подозрително, че той се оказва винаги първи на местопрестъплението. Те също така забелязват, че почеркът, с който са написани изпратените от нападателя писма е почти идентичен с този на Ламар от полицейските доклади. Скоро колегите му установяват, че е любител на оръжията и има познания за вътрешното функциониране на колите. Когато екипът споделя откритията с началниците си почти веднага бива издадена заповед за арест. Колегите на Ламар разбират, че висшестоящи офицери са били по петите му от месеци, след като веднъж осъзнават, че отдадеността му към случаите е нещо повече от това, което изглежда.

Ламар се съпротивлява по време на ареста, но е бързо сломен:

"Добре е, че ми сложихте белезници. Ако ли не – щях да ви застрелям всички!"

Претърсването на апартамента му разкрива на полицията списък с имена и адреси на следващите планирани жертви. Със събраните доказателства той е съден като невменяем и изпратен в психиатрично заведение. За да предпази името си полицията издава документи, според които Ламар е подал оставка – той обаче отказва да ги подпише. Затворен до живот и под постоянно психиатрично наблюдение, Алън Ламар до края на живота си ще остане квалифициран жандармерист.

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: allthatsinteresting