Повръщане през цялата бременност? Защо хората смятат, че всичко е в главата на жената

Латинският термин „hyperemesis gravidarum“ описва тежко състояние при част от бременните жени, свързано с постоянно повръщане, което за съжаление не отшумява след първите няколко месеца.

Д-р Кейт Уомърсли знае какво е да ти се гади и да повръщаш през цялото време, както и още близо 14 000 жени от Великобритания, които страдат от заболяването всяка година. Лекарят се връща назад към спомените си и разказва за своята бременност и трудностите, през които е преминала.

„Сутрешното ми гадене всъщност започна една вечер. В нито един учебник за акушер-гинеколози не споменаваха за него. Ако знаех предварително, че то няма да отмине и ще ме измъчва постоянно, в продължение на 245 дни, докато родя, не знам дали бих се осмелила да забременея въобще.

Две седмици след като разбрах, че ще ставам майка, започнах да усещам дискомфорт. Сякаш имах буца между ребрата и стомаха. На сутринта се чувствах все едно съм прекалила с алкохола. Беше ми много лошо. Веднъж, докато бях при пациент в болничната стая, усетих кисел привкус в устата. Веднага хукнах към тоалетната. Толкова бях шокирана от рязкото си влошаване и от обилното повръщане, че чух как извиках. Подпрях се на стената, тъй като коленете ми трепереха, и си избърсах лицето. Това беше последният ми работен ден през следващите 2 месеца.

Не всички оплаквания по време на бременност са безобидни

Да, бременността не е болест, а бъдещите майки не са пациенти. Това обаче не означава, че някои от добре познатите на всички симптоми не са патологични. Почти 90% от бременните се оплакват от гадене, а цели 35% се нуждаят от медицинска помощ, за да овладеят повръщането.

Докато учех в медицинското училище, въпросът за hyperemesis gravidarum (непрекъснато повръщане по време на бременност) бе засегнат слабо в учебниците. Докато четях за него, се надявах никога да не ме сполети. Според статистиката 2% от жените страдат от него. В тези два процента обаче не попадат онези от тях, които също имат постоянно гадене и повръщат, но не са били диагностицирани или не са потърсили професионална помощ.

Dr Kate Womersley relives the horror of having Hyperemesis Gravidarum. Dr Kate asks 'Why is women’s health so low on the agenda that these extreme symptoms are diminished, poorly treated and misunderstood?'
Read Dr Kate's article: https://t.co/8GK4b1pSJH#hyperemesisgravidarum pic.twitter.com/kHGcVlo90L

— The Scanning Room (@thescanningroom) April 7, 2022

Негативни последици от непрекъснатото повръщане при бременните

След преждевременното раждане повръщането е втората най-често срещана причина за хоспитализация на бременни жени. Негативните последствия от състоянието hyperemesis gravidarum са ужасни:

• перфорация на тъпанчето;
• кървене от хранопровода;
• тежка дехидратация;
• сериозен витаминен дефицит;
• повишено количество кетони в урината (знак, че тялото не получава достатъчно храна).

PUQE – инструмент за определяне сериозността на състоянието

При определяне сериозността на състоянието лекарите използват инструмент, наречен PUQE, за количествено измерване степента на повръщане по време на бременност.

Рискове за бебето

В същото време родителите биват успокоявани, че опасност за бебето няма. Наложило се е схващането, че то е като „паразит“ и при всяко положение ще вземе от майката онова, от което се нуждае. Изследване от 2021 г. оборва твърдението, като твърди, че бебетата, родени от майки, страдали от постоянно повръщане, са по-застрашени да са с ръст и тегло под нормата. Всъщност ефектът е по-сериозен дори от този след употреба на амфетамини, канабис и тютюн по време на бременността.

Децата, родени от жени с hyperemesis gravidarum, по-често страдат от забавено неврологично развитие, аутизъм и някои други психични разстройства. За жалост, част от тях никога не успяват да компенсират по-бавните темпове на развитие. До една от седем жени с обилно повръщане през бременността избира аборта, който в такива случаи носи името „прекратяване на бременността по медицински причини. 50% обмислят да го направят. А това са желани, обичани бебета.

Ако попитате лекарите защо гаденето и повръщането започват през първия триместър, защо hyperemesis gravidarum продължава с месеци и защо близо 75% от бъдещите бременни жени се очаква да страдат от него, те едва ли ще могат да ви отговорят категорично. Защо се оказва, че някои оплаквания на жените по време на бременност не са достатъчно сериозни, не се лекуват или се интерпретират погрешно?

„Моето тяло убива бебета“ - историята на д-р Марлена Фейзо

Д-р Марлена Фейзо работи в Калифорнийския университет на Лос Анджелис като експерт по генетични маркери на множествената склероза.

През първите седмици от бременността си тя повръща толкова много, че лекарят й настоява да бъде сложена на системи и да приема медикамент против гадене, който обикновено се предписва на пациенти, подложени на химиотерапия. Лекарството обаче не помага. Пенсионираните й родители я посещават всеки ден, за да сменят спалното бельо, да тестват урината й за кетони и да се грижат за нея. Всяко движение на главата предизвиква повръщане. Марлена отслабва постоянно. След 10 седмици в леглото, бъдещата майка прокървява и губи бебето. Думите й, макар и стряскащи, са: „Моето тяло убива бебета.“

Трагедията на жената се превръща в проклятие, от което не може да избяга. „Ако не преминеш през това, не можеш да разбереш колко тежко е“, разказва още Марлена. „Жената с hyperemesis gravidarum се чувства месеци наред така, както се чувства обикновеният човек, преди и по време на повръщане. Фейзо се връща на работа 6 седмици след случилото се, твърдо решена да намери начин да помогне на други жени да се справят с болката. Лекарят възнамерява да извърши генетично проучване върху състоянието, за да открие причината. Чувайки за това, началникът й започва да се смее.

Борбата с повръщането на д-р Кейт Уомърсли

Правех дихателни упражнения. Купих си миниатюрен уред за точков масаж върху китката си, защото четох, че помагало. Поръчвах си всевъзможни продукти с джинджифил – чай, бисквити, бонбони. Не помогнаха нито те, нито тинктурата. Нищо. Обадих се на личния си лекар и обясних, че нито една от препоръките й не върши работа. Предписа ми куп лекарства, които трябваше да пия в продължение на две седмици. Накрая се осмелих да изляза от вкъщи, за да се консултирам с друг специалист. Обясних му ситуацията. Той настоя да приемам три антиеметика (препарати против гадене и повръщане) едновременно – циклизин, прохлорперазин и ондансетрон.

Антиеметиците са противопоказни при бременност

Когато казах, че ми е омръзнало от лекарства, които не помагат, той ме посъветва „да не мисля за всичко, прочетено в учебниците“. Помня, че бях чела, че ондансетрон може да причини заешка устна и цепка на небцето при децата. Европейската агенция по лекарствата (EMA) препоръчва приемът му да се избягва през първия триместър от бременността. За мен новината беше тъжна, тъй като точно ондансетрон се оказа най-ефективното лекарство от всички и помага на половината от жените с постоянно повръщане. Макар статистическите данни да сочеха, че рискът от заешка устна е 0,03% по-висок, отколкото при бебета, неизложени на действието на медикамента, аз не можех да погледна на това с очите на лекар. Гледах рецептата като всяка друга обикновена майка. И се страхувах. Бях поредният отчаян и объркан пациент. Увереността ми, че лекарството ще предпази и мен, и детето ми, се беше изпарила.

Както много други лекарствени средства, антиеметиците също не са разрешени за употреба по време на бременност и, ако жената реши да ги приема, отговорността е изцяло нейна. В края на 50-години на миналия век талидомид е предписван масово, и незаконно, на бременните, които страдат от гадене и повръщане. В рамките на две години става ясно, че той забавя скелетното развитие на бебето през първия триместър и много деца се раждат мъртви или с недоразвити крайници.

Фармацевтичните компании и изследователите са в шок. Бременните жени са изключени от клиничните изпитания върху новосъздадени медикаменти, което означава, че не могат да бъдат сигурни и в ефекта от тях.

„Всичко е в главата“

Бях убедена, че безопасността и здравето на моето бебе са по-важни от личния ми комфорт и спасението от болката. Сега обаче осъзнавам, че моите и неговите нужди не могат да бъдат разграничени, те се припокриват. Моето тяло беше дом за детето ми. Беше дом и за двете. Върнах се на работа в средата на втория триместър, когато спрях да повръщам поне през деня. Гаденето не изчезна. Заплатата ми беше наполовина. Ако не ходех на работа, рискувах да не получавам обезщетение за периода на майчинството си. Дойде време да се прехвърля в отделението по акушерство и гинекология. Мислех, че там ще срещна разбиране, но пациентите с hyperemesis gravidarum бяха много малко. Преди да бъдат изписани, трябваше просто да преминат теста с препечената филийка хляб, който се състои в това да успеят да я задържат в стомаха си. Казах на един от колегите: „Почти половината от бременните тук страдат от обилно повръщане. Няма ли какво друго да се направи за тях?“

Отговорът, който получих, бе: „Запомни, че в повечето случаи въпросното постоянно повръщане е тук… в главата.“ Използва същия жест с пръста върху слепоочието, който сме виждали като ученици, когато искаме да кажем, че нещо е глупаво или някой е луд. Пръстът й показа всичко, което тя не посмя да изрече на глас. Не се сдържах и я попитах: „Ти нямаше ли гадене, докато беше бременна?“ А колегата отвърна: „Колкото по-малко работех, толкова по-зле се чувствах. Преминах през този период, работейки.“ Взе телефона, с което искаше да ми каже, че разговорът е приключил.

Спомням си аудио запис на една лекция, свързана с безопасността по време на бременност. Лекторът обясняваше: „Причините за непрекъснатото и обилно повръщане при бременните жени, които трябва да бъдат хоспитализирани, са няколко и всички са на психологическа основа: или не искат да са бременни, или не получават достатъчно подкрепа у дома, или… просто не желаят да се чувстват по-добре.“

Не можех да си представя, че някой би си помислил нещо подобно. Звучеше грозно, цинично и жестоко. Аз исках, исках повече от всичко на света да съм бременна. Мразех тялото си за това, че не може да се справи.

Д-р Фейзо стартира проучването върху причините за hyperemesis gravidarum, но знае какви са нагласите на хората – всичко е в главата на жената. Медицината има едно слабо място – не вярва на симптоми, които трудно се диагностицират, измерват и лекуват. Какъвто е гаденето.

Защо повръщат бременните жени – интерпретациите на учените

„Опасното и постоянно повръщане по време на бременност“ е описано за първи път в медицинската литература от френския акушер-гинеколог Пол Дюбоа през 1852 г. Още тогава оплакванията на жените се свързват с истеричния им нрав.

Други научни статии правят препратка към Фройд, „според който повръщането е психологически феномен и в случая е форма на символично отхвърляне на детето или опит да се направи аборт“. С други думи, гаденето и повръщането засяга само жени, които не искат да станат майки.

Някои специалисти препоръчват на жените, които повръщат, да бъдат по-весели и усмихнати.

Пол Шърман, професор по невробиология от университета „Cornell“, вижда гаденето като „застраховка за добро здраве“, която предпазва бъдещите майки от консумацията на вредни храни, докато плодът се развива.

И до ден днешен бременните чуват често думите, че гаденето е знак, че бременността върви нормално.

Според някои причината за гаденето по време на бременност се крие в хормона на бременността ß-hCG, който плацентата произвежда по-интензивно през първия триместър. Около 10-тата гестационна седмица концентрацията му спада и затова част от жените спират да се оплакват от гадене и повръщане. И, макар теорията за ß-hCG да не е подкрепена със солидни доказателства, тя присъства във всички учебници по медицина.

Генетичното изследване, проведено от д-р Марлена Фейзо

Д-р Марлена Фейзо не се отказва от опитите си да разгадае първоизточника на постоянното повръщане при бременните жени. Не може да се примири с мисълта, че науката разчита на предразсъдъци, а не на факти. Като експерт по генетика тя е сигурна, че отговорът на въпроса й е в ДНК на жената. Първата крачка е да докаже, че състоянието hyperemesis gravidarum се предава по наследство. До 2016 г. експертът успява да изследва над 4400 бременни жени по света и доказва теорията си.

Генът GDF15

След това Фейзо взема проби от слюнка и ги сравнява с проби на здрави бременни жени. Тя разглежда и съпоставя генома на всяка от участничките. Резултатите са готови през 2017 г. и са публикувани през месец март 2022 г. Те сочат, че между непрекъснатото повръщане и хормона hCG няма връзка. Но също така разкриват ролята на друг ген - GDF15 .

Кахексия

GDF15 е експресиран в най-висока концентрация в плацентата. Той се среща и в други органи, но в по-ниска концентрация, която се повишава при силен физически стрес, например при инфаркт или инфекция. Хормонът се свързва и с кахексията – тежка загуба на тегло и мускулна маса при пациенти с онкологично заболяване, която може да причини дори смърт. Симптомите на кахексия се наблюдават и при бременни жени с постоянно повръщане, като разликата е в това, че при тях концентрацията на GDF15 може да бъде 3 пъти по-голяма, отколкото при болните с рак.

Фейзо допълва: „Когато пациент с рак сподели, че се чувства така, сякаш умира, всички му вярват. Когато обаче жена с hyperemesis gravidarum го каже, думите й се приемат с подозрение.“

В момента се провежда фаза 1 от клиничните изпитания върху медикамент, неутрализиращ гена GDF15, който би могъл да спре развитието на животозастрашаващата кахексия. Благодарение на усилията и откритието на д-р Фейзо същото лекарство може един ден да се предписва и на бъдещите майки.

Гаденето и повръщането изчезнаха в мига, в който видях очите на своето бебе. Бях безкрайно щастлива, че дъщеря ми е здрава, а аз – свободна. Вече може да произнесе думата „чадър“ и да ми покаже къде е луната. Докато се къпя, поглеждам към белега от цезаровото сечение, който е като усмивка, избледняваща във времето.

Често биологичният часовник тиктака твърде шумно за жените, които водят за ръка вече проходилото си дете. Но докато не се уверя, че обществото вярва на думите ни, докато мнението ни относно лекарствата по време на бременност не започне да се зачита, докато не ни бъде позволено да се чувстваме зле толкова дълго, колкото е нужно, смятам да запазя мълчание, когато някой добронамерен познат ме попита кога, а не дали, смятам да имам второ дете.