Най-странните породи котки, които никога не сте виждали

Котките, които ще видите в тази статия, са съвсем различни от онези, които сте свикнали да виждате. Освен на външен вид, те са отличават от представителите на най-разпространените в световен мащаб породи по поведението, навиците, мириса. Всъщност, много е вероятно никога да не видите дори едно коте от някоя от тези странни породи, тъй като те са изключително слабо разпространени, а и съвсем не са подходящи за всяка къща или пък собственик, бил той и достатъчно опитен в отглеждането на този вид домашни любимци.

Котка порода Савана

Това е една от най-младите породи котки, признати от Международната котешка асоциация (TICA) през 2001 година. Савана котките представляват кръстоска между африканския хищник сервал (родственик на каракала) и домашна котка, а първите представители на тази порода са се появили на бял свят през 1986 година. Савана се отличава от обикновените котки по чувствително по-големия си размер и издължени крайници, спрямо които главата на животното изглежда несъразмерно малка. Взимайки много от характеристиките на сервала, тези котки достигат тегло над 10 килограма и имат подобна петниста окраска на козината. Въпреки дивото в тях, тези котки са много по-социални и лоялни, сякаш са взели нещо от кучешката природа, отколкото средностатистическата домашна котка.

Развъждането на тези котки е много сложно и скъпо начинание, тъй като породистата котка Савана, както вече стана дума по-горе, е селектирана директно чрез кръстосването на домашна котка и див сервал (F1 генерация). Ако искате да се сдобиете с първа генерация Савана, трябва да сте готови да дадете около $30 000, докато за пето поколение ще ви трябват "само" $2000. Както може да се предположи, с всяко следващо поколение цената на Савана пада, но в този случай котките вече не са чистокръвни представителите на тази порода. Ако все пак решите да се сдобиете с такава котка, можете да сте сигурни, че ще се превърне във ваш верен приятел!

Корниш рекс

Косменото покритие на почти всяка котка се състои от три вида косми – защитни, т.нар. осилести и финия мъх, който покрива тялото. Това, което отличава Корниш рекс, е че има единствено мъх, който е толкова неустоимо мек на докосване, че напомня усещането от допира до плюшено мече. Друга причудлива особеност на Рекс е, че тези котки понякога имат къдрава козина, като и в двата случая тя е извънредно мека, а също така миризмата на сирене, която излъчват поради наличието на жлеза в лапичките им, която липсва при другите породи. Името на тези котки произлиза от мястото на произхода им – графство Корнуол в Англия. Поради спецификата на своята космена покривка, Корниш рекс са взискателни към условията на живот и ако бъдат оставени извън дома през зимата, няма да оцелеят. Ще ги откриете винаги там, където е топло и уютно, най-често на дивана, под одеялото в леглото или в скута ви.

Корниш рекс се славят с игрив характер и огромна енергия. Ще ги видите да препускат в галоп из дома ви, катерейки се или отскачайки едва ли не до тавана, изпълнявайки почти акробатични номера. Освен това тези котки съзряват по-бавно, или иначе казано ще се държат като малки котенца за по-дълго време. След всичко казано можем да заключим, че Корниш рекс е много подходящ избор за големи, активни семейства и особено за такива с малки деца.

Сфинкс

Вероятно сте виждали на снимки котки от тази порода, но сте извръщали поглед, намирайки ги за непривлекателни, или сте зяпвали в почуда, недоумявайки що за лоша шега си е направила природата с тези бедни създания. Истината е, че котката сфинкс, която е почти напълно лишена от козина, си има своите почитатели и неслучайно – представителите на тази порода по правило са с чудесен нрав и създават радост и добро настроение около себе си, привързвайки се силно към стопаните си (да бъдат оставени сами у дома, особено за по-дълъг период от време, е истинско мъчение за тях).

Тъй като са съвсем "голи", котките сфинкс са крайно уязвими на топлина и студ, поради което винаги търсят закътано място, на което да спят, и не е добра идея да ги отглеждате извън дома си – слънцето причинява изгаряния на кожата им, а едно премръзване през зимата може да е фатално. Друга особеност на тези котки е необходимостта да бъдат къпани всяка седмица, а един от многото митове, свързани с тази порода, е че те са хипоалергенни поради отсъствието на козина. В действителност алергичната реакция при хората се причинява от мазнините, отделяни от кожата на котките, а не от козината им.

Друг мит е схващането, че те са напълно "плешиви", а всъщност имат косми около ушите и устата, някои имат и мустаци или нежни косъмчета по тялото. Не на последно място, името и видът на сфинкс подвеждат хората да мислят, че те са същите котки, които са били боготворени от египтяните, което не е вярно. Тази порода е възникнала през 70-те години на миналия век, а котките без козина, за които съществуват исторически документи, не са Сфинкс.

LaPerm

Първият представител на тази порода се появява на бял свят през 1982 година в резултат на спонтанна мутация. В котилото на обикновена домашна котка на американско семейство всички малки изглеждат досущ като майка си с изключение на едно – по голото му телце собствениците на животните с изненада виждат ивичести петна. Пораствайки котенцето се сдобива с нежна и къдрава козинка, заради което стопаните му го кръщават Кърли (curly – къдрав). Тази особеност обяснява и избора на име на породата - LaPerm.

Собствениците на Кърли отглеждат котето не по-различно от останалите си питомци, без да имат за цел чрез него да поставят началото на нова порода. Същевременно те не ограничават котката в контактите и с други котки по време на размножителния период и когато тя забременява, петте й котенца се раждат със същата мутация.

Ето как възниква породата LaPerm, чиито представители не се отличават особено като характер от обикновените домашни котки – те са спокойни, уравновесени и приятелски настроени, но което е по-интересно – при хората, алергични към котки, LaPerm не отключват обичайните пристъпи, поради което тази порода е считана за подходяща към по-чувствителните любители на тези четириноги.

Скотиш фолд

Първото нещо, което прави впечатление при вида на Скотиш фолд, са ушите на котките от тази порода. В резултат на мутация в един от доминиращите им гени техните уши са извити леко напред и клепнали, наподобявайки тези на совите. Тези котки са много спокойни, никога не се изнервят, а на пипане са изключително меки, подобно на плюшени играчки, така че едва ли някога ще ви омръзне да ги милвате и масажирате.

Скотиш фолд се отличава от останалите породи по тембъра на мяукането и мъркането си, а освен това е крайно забавна заради необичайните пози, в които се излежава. Също така тази порода котки не са така независими като повечето други – те са много лоялни и силно се привързват към стопаните си, и винаги се стремят да са заедно, потичвайки из къщата след тях. Като цветова окраска и дължина на косъма Скотиш фолд се среща в много вариации.

Khao Manee

Тези котки трудно подлежат на описание, макар че притежават свои специфични отличителни черти както във външния си вид, така и като характер. Тази порода произлиза от Тайланд, а името й означава "бял скъпоценен камък". В различни части от света е наричана още "диамантени очи", тъй като котките Khao Manee имат сини или златисти очи, но което е още по-интересно, могат да имат две различни на цвят очи – едно синьо и едно златисто. Точно те са особено търсени и скъпи.

Khao Manee са умни, активни и комуникативни животни, а освен по специфичните им очи, ще ги познаете по чисто бялата козина и розовия цвят на възглавничките на лапичките им. Това обаче са единствените им характерни външни белези, отличаващи ги от обикновените домашни котки. Имайки такава котка, ще се радвате на гальовно и силно привързано към вас животно, което обожава да лежи в скута ви. Тези котки могат да са много гръмогласни и да мяукат продължително, когато искат нещо от вас (храна, вода, да отворите вратата или друго). Международната котешка асоциация (TICA) призна тази порода едва през 2011 година, тъй като тя е разпространена най-вече в Тайланд и почти никъде другаде.

Teacup Persian

Този подвид персийски котки не е отделен от основната порода, тъй като изолирани критерии като размер или цвят не се взимат под внимание при класификацията на животните. Тъкмо малкият размер отличава "чаената чашка" от по-голямата й посестрима и прави тази разновидност особено привлекателна и атрактивна за децата. Освен очарователната им външност, дължаща се до голяма степен на дългата, безкрайно мека и пухкава козина и сплеснатата муцунка, друго голямо предимство на тази порода е тяхната непретенциозност и игривият им характер, които правят отглеждането им сравнително безпроблемно и много забавно.

Japanese Bobtail

Изключително рядко срещана порода, Japanese Bobtail (японска котка с къса опашка) е считана за символ на късмет и според японците носи щастие и благополучие на всеки, който отглежда такава котка. Най-характерната й отличителна черта е късата опашка, наподобяваща тази на заек (резултат от генетична мутация от естествен произход, причинена от изявата на рецесивен ген), както и способността й да прави заешки подскоци. Историята на породата датира над едно хилядолетие, а разпространението й е ограничено изключително до Страната на изгряващото слънце и някои части от Южна Азия. Козината на Japanese Bobtail може да е къса или дълга, но винаги е копринено мека.

Подобно на Khao Manee, при чисто белите Japanese Bobtail нерядко се наблюдава хетерохромия – двете очи са с различен цвят на ириса (син или сребрист и златист). Като характер тези котки са особено подходящи за домашно отглеждане, тъй като обичат контакта с хората и се привързват силно към стопаните си, с които общуват дори звуково (според фолклорните предания Khao Manee умеят да "пеят").

Munchkin - късокрако коте

Късокраките котета също са се появили на бял свят в резултат на естествена генетична мутация, като първите свидетелства за възникването на тази порода са от 40-те години на XX век. В Русия представителите й са наричани още "сталинградска котка-кенгуру". Котката Munchkin е представена за първи път на широката публика в национално телевизионно котешко шоу, излъчено в САЩ през 1991 година.

Произходът на днешните Munchkin е американски и води началото си от обикновена домашна котка на име Къпинка, в чието първо домашно отгледано котило (от 1983 година) има няколко късокраки котенца с приблизително еднакъв брой на тези без тази мутация. Впоследствие собственичката на Къпинка се свързва с един от председателите на комисията по генетика към TICA и член на борда на директорите на организацията - д-р Солвейг Пфлюгер, който извършва проучване над наследниците на котката с тази генна мутация заедно със свой колега, завеждащ отделението по радиология към колежа по ветеринарна медицина в Канзаския университет.

Като резултат от проведените изследвания над голям брой котки от тази порода двамата заключават, че те не страдат от спинални (гръбначни) изменения, каквито се наблюдават при представителите на някои от породите късокраки кучета като Корги и Дакел.

Някои котешки регистри не признават породата Munchkin, за разлика от водещите организации в САЩ, Австралия и Южна Африка. Сред тях е Fédération Internationale Féline, чиито експерти смятат мутацията на тези котки за "генетично заболяване" тип малформация, докато повечето собственици на Munchkin и животновъдите твърдят, че те не са по-предразположени към каквито и да било заболявания от обикновените домашни котки (с уговорката, че при кръстосването на две котки Munchkin има риск от около 25% някои от ембрионите да са хомозиготни - носители на две копия от въпросния мутирал ген), което ги прави негодни за живот).

Извънредно малкият размер на краката на тези котки не влияе на способността им да тичат и скачат и те са много игриви и пъргави животни, които обичат хората и се отглеждат безпроблемно в домашна среда. Разнообразието от цветове и шарки на котките Munchkin е също толкова голямо, колкото при домашните котки. Те са използвани за кръстосване с други породи, от които произлизат трети, самостоятелно обособени породи котки.

Мейн кун

Завършваме с една от най-красивите котки, която се отличава с грива, характерна за лъвовете. Котката е доста едра, достига между 4 и 10 килограма, което я прави една от най-големите породи домашни котки в света. Произлиза от американския щат Мейн, който е и отговорен за нейното име. Въпреки внушителния си ръст, котката Мейн кун е много дружелюбна и се адаптира лесно в различни условия. Може да я отглеждате спокойно и навън, свикнала е да живее и на по-суров климат.

Прочетете още:

• 19 невероятни породи котки, струващи цяло състояние