Свети Гертруда от Нивел: покровителката на котките

от 08 авг 2018г., обновено на 10 авг 2018г.

Свети Гертруда от Нивел, покровителка на котките, живее от 626 до 659 г. в Белгия. Според легендата…

Мъже, които прекосяват морето, за да стигнат до манастира на Гертруда, са хванати в капан от свирепа буря и заплашени от огромно морско животно, за което се опасяват, че ще преобърне лодката им. След като един от моряците се обръща към Бог с молба за спасение, казвайки, че работата му засяга манастира, бурята внезапно спира и морското съществува отплува надалеч.

Гертруда става монахиня

Гертруда е родена в благородническо семейство, което живее в двора на крал Дагоберт в Белгия. Когато е само на 10 години, кралят се опитва да уреди брак между нея и сина на австразийски херцог с цел сформиране на политически съюз, но тя отказва, защото желанието й е да отиде в църквата и да се отдаде на Бог. След смъртта на баща си, Гертруда и нейната майка Ита работят съвместно, за да отворят манастир в Нивел (южно от днешен Брюксел). Гертруда помага за построяването на нови църкви и болници, като се грижи за преминаващите поклонници и местните хора в нужда, от които вдовици и сираци.Тя също така прекарва много време в молитвено бдение.

Отдадена на аскетичния начин на живот, Гертруда прави продължителни преходи без храна и сън, които се отразяват на здравословното й състояние и напуска поста си на игуменка през 656 г. – на 30-годишна възраст. Три години по-късно тя умира, а според историята самият Свети Патрик бди над смърното й ложе.

Котки и мишки

Гертруда е известна със своето гостоприемство – както за хора, така и за животни – тя често е хранила котките край манастира и ги е обсипвала с внимание. Освен това "покровителката" често се моли за душите на хората в чистилището, а средновековните художници изобразяват тези души като мишки, които котките обичат да гонят. На иконографиите й около нея винаги са изрисувани плъхове, символизиращи ролята й на игуменка.

Покровителка на котки, градинари, пътници, вдовици.

Връзката между Гертруда и гризачите се доказва с дълбоката почит на северноевропейците към нея, като малки сребърни или златни статуи на мишки са поставяни пред нейн олтар в Кьолн до 1822 г. До този момент тя вече е била светицата, на която хората се молят при нашествие на гризачи. Смятало се е, че водата от кладенеца на манастира й може да ги прогони.

Тя се почита на 17-ти май (денят на Св. Патрик) и макар Католическата църква никога да не потвърждава официално връзката й с нашите пухкави приятели (котките), много източници твърдят, че такава е съществувала.

Редактор: Наталия Тотева

Източници: thoughtco.com, mentalfloss.com