Пандемията от COVID-19 може да подтикне обществата към авторитаризъм

Малко известен факт е, че хората имат не една, а две имунни системи. Първата, биофизичната имунна система – тази, за която сме чували много – реагира на инфекции, навлизащи в организма, откривайки и елиминирайки натрапници като коронавируса. Втората е поведенческата имунна система, която адаптира нашето поведение, за да избягваме потенциално заразни хора, места и предмети. Поведенческата имунна система е първата линия на защита срещу инфекциозни заболявания. Тя подтиква хората да се съобразяват с познатите традиции и да избягват чужди, различни и потенциално заразни групи.

В наскоро публикувано проучване учени от Университета в Кеймбридж изследват влиянието на поведенческата имунна система върху отношението на хората към подчинението и авторитаризма. Изследователите откриват, че високото разпространение на инфекции и избягването на болести, които те причиняват, могат да оформят политически мнения.

Инфекциите могат да доведат до авторитаризъм

В настоящото проучване учените събират данни за над 250 000 души от 47 държави и разглеждат връзката между риска от инфекция (преди появата на COVID-19) и авторитарните нагласи – степента на подкрепа относно подчинението на властта.

Изследователите са любопитни да разберат дали високият риск от инфекция активира поведенческата имунна система по начини, които насърчават авторитарни възгледи. Авторитаризмът е измерен по политически неутрален начин, за да не се отразяват религиозните вярвания или ангажираността на участниците към определени политически партии.

Учените откриват ясна връзка между авторитарните нагласи на хората и нивата на инфекциозни заболявания в техния регион – районите с по-високо разпространение на инфекции има повече граждани, подкрепящи тази форма на държавно управление. Освен това хората в регионите с висок процент на заразяване са склонни да приемат по-авторитарни закони, налагани само на някои членове на обществото.

Примерите за авторитарни закони включват правни ограничения на гражданските свободи на представители на ЛГБТ обществото или изключително криминално наказание. Степента на заразяване е свързана конкретно със закони, които не засягат еднакво всички граждани, което предполага, че инфекциозните заболявания влияят на предпочитанията на хората за йерархични структури на властта.

Поразително е, че резултатите са последователни при сравняване на данните за участниците от 47 държави. Наблюдаваният ефект се запазва дори след отчитане на регионалните демографски променливи като образование, финансови възможности и неравенства, което предполага преки и значими връзки между инфекциозните заболявания и авторитарните нагласи и поведение.

Освен това учените откриват, че връзката между нивата на заразяване и авторитаризма е специфична за инфекции, които могат да бъдат придобити от други хора, като например морбили или холера. Ефектът липсва при инфекциозни заболявания, които могат да бъдат предавани само от животински видове, като бяс или лаймска болест.

Тези резултати подкрепят идеята, че съществува социален и поведенчески механизъм, свързващ риска от инфекция и авторитаризма. Изглежда, че високото разпространение на инфекции от човек на човек води до конформистки и послушни социални договорености, които потенциално намаляват риска от заразяване. Следователно социалните заболявания като COVID-19 могат да извайват социални идеологии.

Как да преодолеем влиянието на COVID-19

В ерата на COVID-19 всички живеем със свръхактивирана поведенческа имунна система. Променихме начина, по който се социализираме и общуваме с други хора, както и метода за изчисляване на баланса между личната свобода и колективната безопасност. Въведохме нови правила за пътуване и допускане на чужди граждани в страната ни.

Какво означава това за нашето политическо бъдеще? Ще ни подтикне ли страхът от COVID-19 да живеем в по-авторитарни общества? Как да възстановим психологическия баланс и предпочитанието към политически антиавторитаризъм, без да застрашаваме себе си и другите?

Първата неизбежна стъпка е намаляването на реалните рискове от инфекция. Без въвеждането на ефективни програми за ваксиниране и здравни политики, нашите човешки тела ще клонят към отбранителна позиция и конформизъм (промяна на поведението, чрез която човек отговаря на натиска на групата, опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложени или наложени норми).

Всъщност COVID-19 предизвика глобална вълна от авторитарни политики, които оправдаха затягането на националните граници и ограничаването на някои права. В настоящото проучване учените откриват, че дори историческите нива на заразяване от десетилетия по-рано предсказват в какво вярват гражданите, за кого гласуват и формата на управление днес. Пандемиите може да имат дълготрайни и дълбоки последици за политиката.

Въпреки това, докато инстинктите ни за избягване на инфекция са заложени по рождение – поведенческата имунна система е документирана при животински видове като мишки, жаби и шимпанзета – хората са надарени с великолепни умствени способности да преодоляват пристрастията и гъвкаво да се адаптират към промяната. Ако силно развитото въображение улеснява поведенческата имунна система, тогава именно то е това, което може да ни извади от неговите токсични странични ефекти.

Безопасният контакт с тези, които сме инструктирани да избягваме – дори въображаем, интелектуален или виртуален контакт, чрез филми, литература, новини или приятели – е мощна противоотрова срещу ксенофобията, която може да се появи, когато се страхуваме от инфекция. Тези форми на нефизически контакт могат да ни напомнят за общите неща между хората и всичко, което можем да изгубим, ако избягваме контакта и грижите.

Според изследователите пътят напред най-вероятно се крие в приемането на антиавторитарни позиции, които подкрепят откритостта и научните разсъждения, а не митичното, идеологичното или конспиративно мислене. По този начин преодоляването на пандемията от COVID-19 и разделенията в политиката може да са свързани помежду си. Здравето на обществото изисква здравето и устойчивостта на човешките тела и умове.