От Тарантино до „Игра на Калмари“: Защо обичаме да гледаме филми с насилие

Само през октомври над 100 милиона души са гледали популярния сериал „Игра на калмари“ („Squid Game“). Негативните последици от филмите с насилие върху човешката психика са безспорни. Много по-малко внимание се отделя на друг важен въпрос: Защо ние, хората, сме така привлечени от тях?

Смърт, кръв и насилие винаги са били притегателна сила за зрителите. Още древните римляни са събирали тълпи, които да аплодират зрелищата, организирани в Колизеума. По-късно те са изместени от публичните екзекуции. А днес филмовият директор Куентин Тарантино споделя: „Жестокостта във филмите е страхотна. Харесва ми.“ И не са никак малко хората, които мислят като него. Учени откриват, че в 90% от най-успешните филмови заглавия главният герой упражнява насилие под различни форми. Сериозен успех жънат и филмите на ужасите.

Каква е аудиторията на филмите с насилие

Някои от нас се наслаждават на насилието в медиите повече от други. Най-често това са мъжете, хората, които проявяват агресия или не умеят да изпитват емпатия.

Има и някои личностни характеристики, които също играя важна роля. Екстровертните личности, тези, които търсят силни емоции или естетично удоволствие от самия филм и неговите ефекти са сред феновете на продукциите с елементи на агресия.

Обратно, хората, които са по-мили, скромни и могат да съчувстват на другите, не са големи привърженици на филмите с насилие.

Защо насилието привлича хората

Една от теориите гласи, че, гледайки насилие във филм, човек се пречиства и освобождава от излишната агресия. Тя обаче не е подкрепена от достатъчно доказателства. Учените наблюдават и обратния ефект – колкото повече такива продукции гледа той, толкова по-гневен става.

Според наскоро проведени проучвания върху филмите на ужасите има три категории зрители, които се наслаждават на насилието, като за всяка от тях доводите са различни.

Търсачи на силни усещания

Първата група се определя като „търсачи на силни усещания“. Както става ясно от името й, това са хора, които имат нужда от нови и нови силни преживявания и често си ги набавят чрез филмите с насилие. Част от тях е възможно да се наслаждават, когато гледат други да страдат. Садистите изпитват удоволствие от чуждата болка и я смятат за нещо напълно нормално.

Нови начини за оцеляване в сурови условия

Във втората категория попадат зрителите, които харесват тези филми, защото смятат, че така научават нещо ново. В изследванията върху филмите на ужасите се използва термина „побелелите кокалчета“. Това са хора, които също изпитват много силни емоции, докато ги гледат, а самото име идва от стискането на юмруци, когато човек е под напрежение и кокалчетата на пръстите му побелеят. За разлика от търсачите на силни усещания обаче те не харесват начина, по който се чувстват, но продължават да гледат, защото вярват, че научават как да оцелеят в тежки условия.

Предпочитанието към филмите с агресия може да се нарече и форма на доброкачествен мазохизъм – нужда от неприятни и болезнени преживявания, осигурени в безопасна среда. Филмовите продукции наистина могат да ни научат на нещо. Някои комедии например могат да ни научат на социални умения, а продукциите с елементи на насилие – на начини за оцеляване.

Мрачните оцеляващи

Последната категория обхваща хора, които едновременно се наслаждават на усещанията и смятат, че научават нови неща. Определението, което учените им дават, е „мрачните оцеляващи“.

Идеята, че има зрители, които се наслаждават да гледат насилие от екрана, без да е застрашен техният живот, и са убедени, че това им дава нови знания, е в основата на „теорията за симулация на заплахата“. В тази група киномани най-често попадат млади агресивни мъже, които от своя страна също проявяват агресия или са жертва на агресори.

Да сме свидетели на насилие от удобството на дивана у дома би могло да се приеме и като начин да се подготвим за опасния и враждебен свят отвън. Някои проучвания върху любителите на филми на ужасите разкриват, че те са много по-устойчиви в психологичен аспект от останалите по време на пандемията.

Жестокостта ли ни привлича или нещо друго

Дали наистина гледаме филми с насилие заради самото насилие? По време на изследване на две групи хора се прожектира филмът „Беглецът“ , създаден през 1993 г. Едните гледат нецензурираната му версия, а другите – версия, в която сцените с насилие са изрязани. Въпреки това всички го харесват в еднаква степен.

И по-стари експерименти разкриват, че премахването на неприятните, насилствени сцени не отнема от насладата на зрителите. Има доказателства, че цензурираната версия понякога дори е предпочитана пред оригиналната.

Голяма част от хората може да изпитат удоволствие от сцени, подобни на тези с насилие, а не от самото насилие. Те търсят напрежение, без да се интересуват от неговия първоизточник.

Друга интерпретация гласи, че не агресията, а динамиката радва зрителите. Жестокостта във филмите помага на човека да открие смисъл в живота си и да разсъждава върху бъдещето на човечеството.

Според теорията за трансфера на възбудата пък, гледайки сцени на насилие, зрителят се възбужда и това чувство не го напуска до края на филма, което прави финала още по-удовлетворяващ.

Хипотезата за забранения плод се основава на твърдението, че липсата на граници прави филма толкова въздействащ. Предупрежденията в началото, че той съдържа сцени на насилие или не е подходящ за определени групи хора, също привлича зрителите.

Възможно е за някои от нас упражненото насилие да е заслужено наказание, а не безпричинна жестокост. Научно доказано е, че, когато човек има възможност да накаже провинилия се, центровете за награждаване в мозъка му се активират.

Политически мотиви?

Според някои експерти медийните компании ни заливат с насилие, от което повечето нямат нужда. Възможно е върху тях да се оказва сериозен корпоративен, политически или идеологически натиск.

Интересите на американското правителство например се преплитат с тези на Холивуд, а неговите продукции са повлияват от решенията на политиците. Не е изключено чрез филмите да се узаконяват формите на държавно насилие и да се правят опити за укрепване на държавната власт.

Внушенията, които филмите с насилие предават на зрителите, могат да им навредят, откъсвайки ги от реалността. В 90% от случаите на агресия, потърпевшият няма сериозни травми или наранявания, което не изглежда реалистично.

Филмовите продукции могат да преиначат тъжната действителност, в която най-често мъжете са насилници, а жените и децата – жертви. Американският политолог Самюел Хънтингтън казва: „Западът превзе света, но не благодарение на великите си идеи, а на умението си да упражнява така нареченото организирано насилие. Хората от западните страни често забравят този факт, но всички останали помнят.“

Никога не бива да забравяме, че насилието и агресията на екрана подтикват към насилие и в реалния живот.