Социално неравенство и насилие: защо мрачният свят на „Squid Game“ е стрийминг явление

„Squid Game“ ("Игра на калмари") е южнокорейски сериал, пуснат от Netflix на 17 септември, който в рамките на две седмици се превърна в най-гледаното заглавие на стрийминг платформата в 76 държави, включително САЩ, Австралия и Южна Корея.

Сериалът разказва историята на отчаяни хора, затънали в дългове, които доброволно взимат участие в поредица от шест садистични и смъртоносни игри за оцеляване. Наградата за победителя е 46,5 милиарда вона (около 50 милиона долара). В началото на експеримента обаче 456-те доброволци не знаят, че има уловка – победителят е само един, а останалите ще умрат, опитвайки се да спечелят играта.

Този резултат е предсказан за зрителите в отказ, предхождащ първия епизод, в който са представени две групи деца, играещи на едноименната игра на калмари (игра с насилие, играна от корейски ученици). Групите се борят за притежание на площ от калмари, нарисувани на земята. Както нападателите, така и защитниците трябва да устоят на опитите за изтласкване от зоната за игра, тъй като според правилата, ако бъдат избутани, „умират“.

Такива игри обикновено са метафори за житейския опит. Игрите, структурирани като борба за притежание, често са истории за социален стремеж.

 

 

 

View this post on Instagram

Публикация, споделена от Netflix US (@netflix)

Социалното неравенство често е заложено в корейското кино

В играта за оцеляване, която се разиграва в епизод 1, наречена „Червена светлина – Зелена светлина“, участниците могат да спечелят само ако пълзят напред, когато контролиращата фигура е с гръб към тях. Ако обаче ги види да се движат, те биват елиминирани (в случая умират).

Бруталната адаптация на детските игри в „Squid Game“ завладява въображението на зрителите, като в същото време предоставя поразително предизвикваща метафора за социално-икономическото неравенство и капитализъм.

Телевизионната драма често изобразява населението на Корея като неравно и насилствено общество. Неговата травматична история през по-голямата част от XX век – японската колонизация, Корейската война, военната диктатура и финансовите кризи – оставя дълбоки психологически белези върху националната психика.

Мрачните политически разкази в телевизията и филмите продължават да изразяват социалното въздействие на тези исторически събития, като „Kingdom“ (2019–2021), „D.P.“ (2021), „Signal“ (2016) и „Stranger“ (2015). Икономическата пропаст в корейското общество непрекъснато се увеличава и вече е повтарящ се мотив в телевизионната драма.

Това неравностойно общество е основна част от историите за „Пепеляшка“, в които главните герои са изтласкани в бедност и малтретирани от богатите и властимащите, докато не си сменят местата. То е отразено и в драми за свръхбогатите като „Sky Castle“ (2018) и „The Penthouse“ (2020-2021), които показват как най-заможните корейци държат контрола над богатството на страната.

 

 

 

View this post on Instagram

Публикация, споделена от Parasite (@parasitemovie)

Черната комедия “Parasite” (Паразит) на режисьора Бонг Джон Хо, наградена с Оскар през 2019 г., привлече огромно внимание към икономическите разлики, както и няколко други филма –„Burning“ (2018), „Veteran“ (2015) и „Insiders“ (2015).

Модерното робство в „Squid Game“

Социално-икономическото неравенство в „Squid Game“ се разкрива чрез сърцераздирателните разкази за стреса на състезателя, породен от финансовата несигурност. Показано е, че той често се подсилва от липсата на социална сигурност и нерегламентирани финансови структури в Корея.

Трудовата заетост в страната е несигурна – главният герой Ги-хун (Лий Юнг-джа) е съкратен от работа, натрупал е дългове от хазарт, не може да си позволи животоспасяваща операция за майка си и се е опитал да реши финансовите си проблеми, взимайки заеми от кредитна акула.

Телевизионните драми подробно описват тази последна практика като поражение върху обществото – лихвените проценти са изключително високи и кредитополучателите лесно стават жертви на модерното робство чрез непрекъснато нарастващ дълг.

Ефективното робство е показано и в „Squid Game“ чрез експлоатацията на севернокорейските бежанци и южноазиатските работници мигранти.

Участниците в „Squid Game“, които поставят под въпрос участието си в насилствената игра, са убедени, че поради бедността си или непосилния дълг ще бъдат много по-зле в света навън. Епизод 2, Адът, е реалистичен разказ за несигурния живот на маргинализираните хора и мотивациите, които ги вкарват в опасната игра.

Популярността на „Squid Game“

Глобалната популярност на сериала „Squid Game“ може да се дължи на различни фактори.

Първо, тя се основава на световната културна мания по игрални шоута – от викторини, където участниците се надяват да спечелят богатство, до риалити телевизионни програми като „Survivor“.

Първата сутрин на участниците в играта, които се събуждат в огромно общежитие, е съпроводена по-скоро комично с триумфалния тромпетен концерт на Хайдн, който преди това е използван като саундтрак в популярна корейска игра-викторина, озаглавена „Janghak Quiz” (1973-1996).

„Squid Game“ включва насилие, характерно за западното кино, но рядко срещано в корейската телевизионна драма. По този начин сериалът изгражда мощна метафора за дълбоко социално неравенство.

Продукцията също съдържа много черна комедия и дори злорадство. Има хумористично противоречие между събитията на екрана и романтичната музика на саундтрака.

Например зловещата подготовка за първата игра, включително преминаването по стълбището, вдъхновено от художника Мориц Корнелис Ешер, е придружено от валса „Най-хубавия син Дунав“ на Йохан Щраус. След като е забравил рождения ден на дъщеря си, Ги-хун й подарява мистериозен подарък, който се оказва запалка под формата на пистолет. Моментът, в който тя отваря подаръка си, е много забавен и разтърсващ.

И накрая, поредицата е висококачествена продукция. Неговите визуални ефекти са силни и много ефективно предизвикват чувство на напрежение у зрителите. Такива елементи смекчават това, което иначе би могло да изглежда тежка социална критика.

Успехът първо на „Parasite“, а сега и на „Squid Game“, се дължи на попадането на корейските филми под светлините на прожекторите по безпрецедентен начин.

Хуанг Донг-хюк, режисьор на „Squid Game“, цели 12 години търси поддръжник на своя сценарий. Той е изключително успешен режисьор, известен с „Dogani” (2011) и „Miss Granny” (2014), който в момента се е насочил към завръщането си на големия екран.