Нов телескоп направи най-детайлните снимки на Слънцето до момента

В изключителен детайл е показана бушуващата повърхност на Слънцето в първите изследвания, направени от соларния телескоп Inouye в Хавай. Невероятните изображения разкриват изненадващи структури, скрити в буйната плазма на повърхността на звездата, превръщайки досегашната ни непълна и неясна представа за Слънцето в далеч по-конкретно възприятие.

"Това са снимките с най-висока резолюция, правени някога на повърхността на Слънцето", споделя Томас Римел, ръководител на проекта за соларния телескоп Inouye. "Това, което преди си представяхме като просто ярко светещо кълбо - една структура, сега успяваме да видим в множество много по-малки структури."

Телескопът има резолюция от 30 км, което е повече от два пъти от следващия най-добър телескоп в света.

Изображенията показват Слънцето като повърхност, обсипана с гранулирани структури, наподобяващи късчета злато, а всяко късче е с размера на Франция. Бушуващите колони от плазма, достигащи почти 6000 градуса по Целзий, се виждат като ярки точки в центъра на всяка структура и представляват епицентрове, които изпускат горещина от вътрешността на звездата до повърхността. Когато плазмата се охлади се връща под повърхността по тесни канали между съседните гранули.

Това впечатляващо ниво на детайлност, невиждано до момента, със сигурност ни помага да разберем поведението на Слънцето, като ще ни позволи да разбираме и прогнозираме циклите на активност с далеч по-голяма прецизност.

Телескопът на Националната соларна обсерватория на САЩ, на стойност 344 милиона долара, представя четириметрово огледало - най-голямото огледало на соларен телескоп в света и се намира на 3000 метра височина на върха на вулкана Халеакала, остров Мауи.

Началото на строежа на телескопа е поставено в далечната 2013 г., а Валентин Пилет, директор на Националната соларна обсерватория, го описва като огромно технологическо постижение. Едно от най-големите предизвикателства при направата му е поддържането на ниската му температура докато изследва слънчевата повърхност, тъй като всяка температурна промяна причинява въздушна турбуленция, която от своя страна понижава качеството на изображението. Топлината е достатъчно висока, че фокусната точка на огледалото може да разтопи метал моментално.

За поддържането на безопасна температура, всяка вечер се пълнят осем резервоара с лед - колкото да се напълни един плувен басейн. През деня ледената вода се пренасочва от резервоарите до обсерваторията по 12-километрова мрежа от тръби. Зад основното огледало има разположени повече от 100 въздушни струи, които допълват охладителната система.

Идващата светлина от слънцето се пренасочва от основното огледало към множество други огледала, разположени под купола на обсерваторията. От тук светлината се пренасочва от огледало към огледало, като се използват спектрометри, поляриметри и други инструменти за разделяне на светлината.

Изследванията могат да ни помогнат да разгадаем необятните мистерии на Слънцето, включително и нелогичните особености на короната му - слънчевата атмосфера достига температура от милиони градуси, докато повърхността му - едва 6000. Когато успеем да разберем физиката на слънчевите изригвания, ще имаме доста предимства в прогнозирането на космическия климат.