Ново начало след 60: „Не исках да бъда невидима стара дама, затова станах учител по йога“

Има хора, които още в младежките си години откриват своето призвание и го следват страстно през целия си живот. Други пък сменят професиите неколкократно, но за сметка на това натрупват различни знания и умения. Никога не е късно обаче да открием нещата, които ни доставят удоволствие, но за целта е нужно да започнем от нулата.

Ново начало

След десетилетия във фризьорството, 65-годишната Шарън Макалистър е по-скоро готова за промяна, отколкото за заслужена почивка. След кратко обмисляне, решава да се захване с начинание, което е ново за нея – учител по йога. За да превърне идеята си в реалност, тя се присъединява към четирима непознати на интензивен 250-часов курс по йога, провеждан в Испания.

„Помислих си: „Какво искам да правя с остатъка от живота си? Какво мога да предложа? Ще бъда ли просто още една невидима стара дама, или мога да бъда полезна?“, разказва Макалистър.

>>> 8 знака, че в живота ви е време за промяна

В края на курса по йога инструкторът й казва: „Трябва да вкараш нещо от себе си“. Въпреки че все още развива своя личен стил на преподаване, Макалистър забелязва, че начинът, по който завършва часовете си, е много популярен – асистирана Шавасана (абсолютна неподвижност и отпускане на всички части на тялото). „Свикнала съм да докосвам хората. Чувствам се естествено, нещо, което трябва да предложа на хората, обменяйки енергия чрез докосване.“

От семейния бизнес през собствените салони до курсовете по йога

Бащата на Макалистър е този, който й показва света на фризьорството, още когато е малко дете. Самият той е бръснар, обучен от своя баща. Стара черно-бяла снимка дори показва дядото на Шарън в семейния салон през 20-те години на миналия век. Брат й, който е състезателен фризьор, също се развива в тази сфера и дори печели световното първенство през 70-те години на XX век.

Въпреки че дълго Шарън твърди, че няма намерение да се включва в семейния бизнес, тя все пак става фризьор, за което е много благодарна. „Исках да съм самостоятелна.“, споделя тя. Това е и причината да помоли баща си да я обучи и на 22 години с 1000 паунда отваря собствен салон.

„Бяха 70-те години на миналия век. Видал Сасун беше моят идол. Написах дисертация върху неговата работа. Имах илюзии за величие в малкото градче Брайтлингси.“, споделя Шарън. През ония години Шарън е с късо подстригана коса, боядисано в ягодово розово, а салонът й е декориран в кремаво и кафяво. „Бяха страхотни години. По ново време нямаше унисекс фризьори. Беше доста революционно.“

За да усъвършенства уменията си като фризьор, Макалистър често се включва в курсове, провеждани в Лондон. „Курсове по боядисване на коса за напреднали... В онези дни можеше да се запишеш и да отидеш в училището Wella или Vidal Sassoon.“

Когато баща й се пенсионира, тя поема неговия салон, а малко след това отваря трети. Поддържането на три салона обаче е трудно начинание, което се оказва непосилно, когато Шарън чупи ръката си при падане през 2008 г. „Не можех да държа гребен, не можех да държа ножици. Трябваше да затворя салона за три месеца, което е много дълго време във фризьорството.“

Когато 53-годишната Шарън отваря отново салона, осъзнава, че всичко вече е различно. „Това беше различен свят. Започнах отново и открих, че възрастта ми работи против мен. Хората очакват жените във фризьорството да са по-млади. Това ме провокира да се захвана с нещо ново и различно.“

„Харесва ми да си мисля, че след часа по йога хората си тръгват щастливи и спокойни.“, споделя Шарън. „Това са същите чувства, с които исках хората да напускат салона ми. В замяна успявам да поддържам мозъка си активен, а тялото гъвкаво.“