Невъзможна любов: Как делфин се влюбва в жена по време на експеримент на НАСА

При делфините всяко поемане на дъх е съзнателно действие, а не автоматичен процес, както при човека. Когато животът на бозайника стане тежък, той поема последната глътка въздух и се потапя на дъното. По този начин се самоубива. Такава е съдбата и на Питър – делфинът, който отнема живота си заради една жена. Тази история се случва преди 50 години по време на експеримент, който завършва трагично.

Д-р Джон Лили е американски учен по неврология и част от тайна група, наречена „Орденът на делфина“. В научен труд тя развива теорията, че този вид морски бозайници имат желание и могат да комуникират с хората.

Астрономът Франк Дрейк няма никакви професионални познания за подобен вид животни, но след като чува за теорията на доктора, веднага се свързва с него.

Двамата се запознават и скоро след това решават да започнат съвместен експеримент, който да докаже на практика хипотезата на д-р Лили за комуникацията при делфините. Успяват да си осигурят финансиране от НАСА и други правителствени организации, а проектът стартира с изграждане на специална лаборатория. В нея има обособени работни места на долния етаж, а на горния - басейн, който е обитаван от делфини.

Маргарет Ловат е едно 23-годишно момиче, което обожава бозайниците. Разбира за иноваторския проект и не след дълго става част от екипа. Маргарет наблюдава и анализира делфините Памела, Сиси и Питър и си води ежедневни записки за всеки от тях поотделно.

Всекидневно Ловат се опитва да ги учи как да издават звуци, подобни на човешка реч. Но процесът е труден и без особен прогрес. Същината на експеримента затруднява младото момиче, но то не се отказва. Маргарет смята, че не прекарва достатъчно време с делфините, избира един от тях – Питър - и започва да работи самостоятелно с него. За да не бъде Питър разсейван от другарите си, момичето решава да се преместят в специално съоръжение.

Шест дни в седмицата Питър и Маргарет прекарват заедно, а на седмия бозайникът се връща при Памела и Сиси. С течение на времето момичето и делфинът стават неразделни.

През 1966 г. проектът е спрян заради недостиг на финансови средства. Няколко седмици по-късно Маргарет получава обаждане, че Питър е сложил край на живота си, защото тя не е при него.

След експеримента лабораторията е разрушена, а на нейно място е построена къща. В нея и до днес живее Ловат. Тя се жени за свой колега фотограф и му ражда три деца.

В продължение на 50 години Маргарет не споделя с никого за специалната връзка между нея и Питър. Но едно телефонно позвъняване променя всичко. Тя разказва историята си пред журналист от BBC, който прави филм за „момичето, което говореше с делфините“.