На Земята има гробище за космически апарати: вижте къде се намира то

Най-отдалечената точка на Земята има много имена: Точка Немо (латинската дума за "никой"), Полюсът на недостъпността и др. Точните координати на мястото са 48 градуса, 56 минути южна ширина и 123 градуса и 23.6 минути западна дължина.

Точката е разположена на около 2 250 км от всяка суша – следователно идеалното място за изхвърляне на пенсионирани и разпадащи се космически станции, сателити и ракети. Както го нарича НАСА – гробище за космически апарати.

За да "погребат" нещо в това "гробище", космическите агенции трябва да изчислят и програмират катастрофа над този регион, но по-малките сателити никога не достигат Точката Немо, тъй като, както обяснява НАСА "жегата от триенето на въздуха възпламенява сателита, докато той пада към Земята с хиляди мили в час. Та-да! Вече няма сателит."

Но с по-големите обекти възниква проблем – например Тиангун-1: китайска космическа станция, която бе изстреляна през септември 2011 г. и тежи около 8.5 тона.

Китай загуби контрол над дългата 12 м орбитална лаборатория през март 2016 г. и тя е обречена да се разбие в океана в началото на 2018 г.

Къде по-точно? Никой не знае със сигурност. Вероятно това няма да се разбере по-рано от 5 дни преди катастрофата. Тоновете скъпоструващи материали като титановото скеле и резервоарите, обвити във фибростъкло, може би ще се носят към Земята с повече от 300 км в час. Тъй като Китай вече не контролира Тиангун-1, тя не може да насочи станцията към Точка Немо.

Моргата за космически апарати

Астронавтите, които живеят на борда на Международната космическа станция (МКС), всъщност се намират най-близо до Точката Немо. Това е така, защото МКС орбитира на около 360 км над Земята, докато най-близката до Полюса на недостъпността суша се намира на повече от 2 000 км.

Между 1971 г. и средата на 2016 г. всички космически агенции от целия свят са изхвърлили поне 260 космически апарата в този регион. През 2015 г. броят им бе едва 161, което означава, че в рамките на една година те почти са се удвоили.

На повече от 3 км под водата се намира и космическата станция МИР от времето на Съветския съюз, както и над 140 руски апарата, за презареждане с гориво, няколко товарни кораба на Европейската космическа агенция (като апарата на Жул Верн ATV) и дори една ракета на Space X.

Но тези космически апарати не са подредени прилежно един до друг. Големи обекти като китайската космическа станция Тиангун-1 могат да се разпаднат, оставяйки овален отпечатък от останки, които се простират на площ с дължина 1 600 км и широчина десетки километри. Същевременно територията около Точка Немо, където липсва суша, е с площ от над 17 милиона кв. км.

Въпреки че не всички космически летателни апарати завършват в гробището, шансовете някой да бъде ударен от летящите отломъци, независимо от това в коя точка на Земята се разбива, е изключително малък.

Не че не е възможно, но досега има само един регистриран случай на жена от Оклахома, ударена по рамото. Същевременно хората, ударени от метеорит, са много повече.

Много по-голям риск представлява оставянето на космическия апарат в орбита около Земята.
Каква заплаха представляват космическите отпадъци?

Към момента в орбита около Земята на различна височина има около 4 000 сателита. Въпреки това, има място за още много – дори за 4 425-те нови интернет сателита, които Илън Мъск планира да изстреля в близко бъдеще. Но ако в сметките вземем под внимание и космическите отпадъци, там горе става доста претъпкано.

Освен всички тези сателити, около Земята обикалят хиляди неконтролирани корпуси на ракети, както и над 12 000 изкуствени обекта, по-големи от юмрук. Да не споменаваме безброй многото отвертки, болчета, късове боя и други метални части.

Най-голямата опасност е някой космически отпадък случайно да се сблъска с друг, особено ако са големи. Подобни сблъсъци между сателити са редки, но не и невъзможни. Такива са регистрирани през 1996, 2009 и 2013 г.

Катастрофите, както и плануваните разбивания на космически сателити, създават безброй частици космически боклук, които могат да заплашат функционирането на близко разположените здрави сателити. Учените са изчислили, че космическите боклуци могат да си останат в орбита стотици години наред.

Извеждането на старите сателити извън орбита е ключът към предотвратяването на струпването на космически боклуци, и много космически агенции и корпорации създават космически апарати със специални системи, които да ги отвеждат до космоморгата в Полюса на недостъпността. Учените призовават за разработването на нови технологии за прихващане, опаковане, изтегляне или други начини за премахване на старите неконтролируеми апарати, които са вече там и представляват огромна опасност за все още функциониращите.

Но най-големият проблем си остава политиката на космическите нации и агенции. Освен техническа, въпросът има и чисто прозаична страна – собствеността на отпадъците. Никоя друга държава например няма право да пипа сателитите на САЩ и прихващането дори на един може да се приеме като военен акт. Някой трябва да инициира събирането на всички държави на общ форум, където да се обсъди заплахата и бъдещето на космическите отпадъци и дори да се подпише споразумение, спрямо което при свалянето на неконтролируеми и разбити апарати и обекти да важи морското право. Все пак космическото пространство е свободна зона, нали?

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sciencealert.com

снимки: sciencealert.com; gizmondo.com