Ефектът на първата нощ или защо ни е по-трудно да заспим на ново място

Възглавниците са твърди, завивката е плътна, а чаршафите са чисти. Но дори и в комфорта на луксозен хотел, новата обстановка може да се окаже причина за липсата на пълноценен сън през първата нощ. Този феномен е толкова познат на изследователите на съня, че има собствено име – ефект на първата нощ.

В продължение на половин век учените изследват спящия мозък с надеждата да разберат повече за феномена. Изследване, публикувано през 2016 г., постига напредък, установявайки, че през първата нощ, прекарана на ново място, мозъкът е в режим на наблюдение. Докато едното мозъчно полукълбо заспива, другото остава на „нощна стража“.

>>> Протеинът PARP1 изпраща сигнали до мозъка, че имаме нужда от сън

„Ако не знаем дали една стая е безопасна за спане, тогава мозъкът ни ще бъде нащрек, за да можем да открием нещо необичайно. Това представлява вид предпазна мярка.“, коментира Масако Тамаки, изследовател по съня в Университета „Браун“ в Провидънс, САЩ.

Подобен феномен се наблюдава и при животните

Ако констатациите бъдат потвърдени от по-нататъшни проучвания, ефектът на първата нощ може да се окаже човешки еквивалент на поведението на някои животни, като например птиците, които спят с едно отворено око, за да гарантират, че няма да бъдат нападнати от нощни хищници. Друг пример от животинския свят са делфините, които използват подобен трик и редуват съня между двете полукълба на мозъка, така че да могат да си починат, докато постоянно следят за акули.

Ефектът на първата нощ

За да изследват ефекта на първата нощ, Таками и екипът й използват набор от сложни техники за изобразяване на мозъка. Учените прилагат магнитоенцефалография, ЯМР и полисомнография (вид изследване на съня) с цел детайлно проследяване на съня на 35 души, настанени в специална лаборатория за две денонощия.

Сканирането на мозъка през първата нощ разкрива, че дясното полукълбо на участниците заспива нормално, докато лявото остава по-активно. Този механизъм прави човек по-податлив на събуждане, което е демонстрирано чрез използване на различни звуци. Учените започват с постоянни ниски тонове, които мозъкът до голяма степен пренебрегва, но когато добавят необичайни звуци, лявото полукълбо се задейства, което увеличава вероятността от събуждане. Според изследователите откритията предполагат, че през първата нощ мозъкът е нащрек за необичайни звуци, които биха могли да представляват заплаха. През втората нощ сънят вече е по-пълноценен.

Учените не са сигурни дали лявото полукълбо на мозъка е по-бдително през цялата нощ, тъй като по време на проучването те записват мозъчната активност на участниците само в продължение на 90 минути, така че е възможно, подобно на делфините, двете половини да се редуват. „Със сигурност е възможно двете полукълба да се редуват.“, коментира Тамаки.

Хората, които често спят на нови места, са по-малко засегнати от ефекта на първата нощ, тъй като мозъкът им привиква. „Човешкият мозък е много гъвкав.“, казва Юка Сасаки, съавтор на изследването. „Но тези, които страдат, могат да се справят с проблема, като вземат собствената си възглавница със себе си, за да заблудят мозъка с чувство на сигурност и по този начин да си осигурят пълноценна почивка.“

>>> Добра хигиена на съня: Какви са ползите от създаването на здравословни навици

Дерк-Ян Дайк, директор на Центъра за сън към Университета в Съри, Великобритания, споделя, че проучването се основава на работа, започнала през 1966 г., когато изследователи във Филаделфия извършват първите електроенцефалограми, за да изследват феномена. „Ефектът на първата нощ е истински феномен. За него се знае от дълго време и се използва като модел за нарушаване на съня.“, казва Дайк. „Това, което тези изследователи показват, е, че през първата нощ едното полукълбо не спи толкова дълбоко, колкото другото.“