Нат Ларкин – една Жена Чудо и носител на традицията ащанга йога в България: за мен йога е чудо!

Отправяме се към срещата ни с Нат Ларкин. Тя е една истинска съвременна Жена Чудо. Нат страда от болестта на Крон*, но също така е един истински носител на традицията на ащанга йога в България. Родом от Манчестър, Англия. Сега Нат живее със своя съпруг в област Велико Търново, където се наслаждава на селски тип спокоен живот. Гостува ни в Стара Загора, където ще видим демонстрация на най-основните асани на ащанга.

Влизаме в студиото на Мира Дживанмукти и ни посреща омайно ухание на тамян. Тук на вратата всички оставят своите обувки, за да пристъпят в света на хилядолетната традиция на йога, правим го и ние... Нат, вглъбена в своята подготовка, се движи плавно в най-далечния ъгъл, потопена в съзерцателно спокойствие, с грацията на сърна. Постелките са готови и приветстват всички нас за едно общо Посрещане на Слъцето (surya namaskar). Преди същинската част Нат се изправя с лице към нас и със смирение заявява, че тя е просто човек, вълнува се както всички нас и моли да бъде извинена ако не надмине нашите очаквания. Този малък жест е малка, но категорична проява на смирението, характерно за йога като философия – никой не се състезава с другия, егото е оставено пред вратата...

Ако не сте посрещали Слънцето в подобна обстановка, няма как да ни разберете, но малко неща могат да се сравнят с магията на общото плавно движение на група хора, които се срещат за първи път, но имат общ синхрон и дихание... всичко това се случва под ръководството на Нат, която продължава своята демонстрация дори и след завършване на общия поздрав...

По време на въведителна лекция преди демонстрацията. Нат е на заден план (със зелен потник).

Фрамар: Здравей, Нат, представи се с няколко думи!

Ок, здравейте, казвам се Нат и съм от Манчестър, Англия. Единадесет години бях гимназиална учителка. По време на този период открих йога. Първите ми опити в йога не бяха особено впечатляващи. Но после се сблъсках с ащанга йога и нещо тук се случи – казва Нат, сочейки сърцето си със звука "п-тум!". И така, от един урок на седмица, пристъпих към два, и още, и още... цял ден, и някак исках да открия още. Така отидох на обучение за йога учители, най-вече ащанга йога, първо, защото исках да обогатя собствената си практика, нямах намерението да преподавам. Но след това практиката ми стана толкова лична, че някак исках да споделя цялата тази любов и имайки предвид моето минало като учител, някак естествено се стигна до преподаването.

Там, където живеех – на север – Манчестър – в по-беден район, знаех, че хората нямат досег с ащанга и въобще с йога, реших, че ще направя студио, за да им осигуря тази възможност, надявайки се, че ще развия една ащанга общност, което съм щастлива да заявя, че се случва... аз вече не съм там, но ги оставих в добри ръце – все още съм в контакт с тях и това ме прави щастлива.

Фрамар: Знаем, че живееш и преподаваш йога във Велико Търново. Защо избра България и Велико Търново?

Да, сега живея във Велико Търново и да, преподавам. Малко е трудно в момента, заради езиковата бариера, имах местенце там, но сега по определени причини студиото ще бъде в София. Искам да намеря подходящо място, за да се развивам още.

Защо съм в България? Имаме причини с моя съпруг да сме тук – най-очевидното е, че тук е евтино, искахме земя, искахме да направим нещо свързано с йога... мъжът ми е графичен дизайнер, така че има свободата да се премести навсякъде. Дойдохме тук, без да знаем почти нищо, но ни хареса и останахме. Срещнах добри хора... бях малко изплашена в началото, но се справям.

Фрамар: Някои хора смятат, че йога е спорт, други я наричат религия, други – философия... какво всъщност е йога?

У-у-у, това е труден въпрос. За мен тя е нищо от горните в реалността. За мен персонално тя е просто ежедневие. За мен тя е... – задъхва се – откривайки ащанга, това излекува тялото ми от нещо, което го убиваше в продължение на години. Нещо, което все още имам и все още ползвам ащанга, за да държа под контрол. Така че за мен – може би определен тип йога е по-философска (Кундалини, Шивананда), за мен лично ащанга е нещо като медитация в движение т.е тя се превърна в моята философия, моята религия, моят спорт, моето всичко – свързано с практиката. Но в ежедневието ми това да бъдеш йоги, означава да бъдеш мил, да бъдеш добър, да помагаш – всички тези добри неща; без това да бъдеш, нали знаете "хей, виж ме" – нещо като сценарии продиктуван от егото, просто моята практика е тук на тази постелка. Днес беше много плашещо за мен, обикновено аз съм соло. Не се чувствам нормално да бъда пред камера или пред вашия диктофон в момента. Обикновено всичко за мен е много лично и просто обучавам, после си отивам и това е... в този ред на мисли – за останалите хора йога може да бъде повече философска или повече религиозна... 

Тук Мира се намесва в разговора и пояснява:

Ащанга има своите 8 клона или 8 нива, така че тя е всичко заедно, тя не е просто дишане или асана, и когато приложиш тези 8 нива, ти ставаш едно с Божественото. Повечето практикуват единствено асаните – тогава егото се увеличава и те казват "аз съм йоги, аз съм йоги", не вие не сте йоги, в такъв случай вие сте спортисти. Нат спазва традицията на ащанга, тя е истината и аз искам тя да бъде мой учител в България.

Мира и Нат

Фрамар: Каква е разликата между ащанга и хата йога?

Вижте ащанга е тук – сочи най-горе – там, където всичко възниква, общата точка е ащанга и от нея излизат две разклонения – хата и аенгер. Имаме хата, от която учители взимат същото учение и го интерпретират по собствен начин, но и двете са ценни. Понякога е добре заедно с ащанга или по-точно след практиката ащанга, да правиш малко аенгер – най-вече следобед... всички са важни, но за мен ащанга е тук - сочи сърцето си - и това, което харесвам, и се надявам да мога да предам тази страст.

Специално за разликата между хата и ащанга. Ащанга създава повече контрол над ума и дишането. При хата също има движение, но тя е по-статична, в нея няма определен ритъм, няма поток на движение. Но координацията на дъха в ащанга е постоянна, тя е като музикално пътешествие на дъха.

Мира пояснява:

Дишането е равно на движението при ащанга. Един дъх е едно движение. Това е пранаяма – контрол над дъха.

Нат:

Всъщност в ащанга ние не правим наистина пранаяма, докато не стигнем до сериите за напреднали, защото при тях има много по-трудни пози, което означава повече контрол над дъха. Когато достигнеш до пранаяма, ти можеш да вдишаш за минимум 10 секунди, но в началото хората могат да вдишат само за около 2 или 3 секунди, а след това губиш ритъма на дишане, което всъщност е най-важното нещо за ащанга. Забелязах, че тази вечер при груповото изпълнение всички завършваха позите преди мен, затова се стараех да съм по-бърза, но обикновено практиката ми може да отнеме 3-4 часа, заради моите възможности да вдишване.

Фрамар: Кой може да практикува ащанга йога?

Всеки. Единствените хора, които не могат, са мързеливите хора. Тя изисква сериозно посвещение, обвързване, желание. Много хора дори не искат да опитат и казват "о, не мога да направя това, прекалено много усилие ми струва". Но, ако го направят и започнат дори с една практика на седмица, почти съм сигурна, че ще се случи с тях това, което се случи с мен – едно "щрак" в главата и ще си кажат "ууу, харесвам това" - защото енергията, дъхът, всичко, което се случва отвътре, силата, която идва отвътре... моите ученици понякога питат "кога ще мога да спя?" (имат много енергия), нещо се случва отвътре...

Фрамар: Нужно ли е да бъдеш вегетарианец или да спреш алкохола, за да практикуваш ащанга?

Традиционно всяко йоги трябва да е веган, да не пие нищо. За мен, както казах преди, това се вписва в моя живот, може би съм най-лошият възможен йоги, защото аз всъщност ям месо и пия бира, но практикувам ащанга редовно. Но причините, поради които ям месо и пия бира са медицински, всъщност... 

Фрамар: Защо практикуваме ащанга?

Защото това поддържа нашето тяло младо, здраво, чувстваме се добре.

Тук се намесва Мира:

Защото ние можем да правим всичко – ако мога да правя това или онова, защо да не мога да практикувам ащанга, кой казва "не"? За мен е интересно - защо вие не практикувате ащанга? Но егото ще даде хиляди причини – заради това, заради онова, заради децата, семейството, работата...

Нат:

Те избират!

Мира:

Въпрос на приоритети е, не е въпрос на време.

Фрамар: Коя е любимата ти асана?

О, Боже, не знам, имам доста. Титибасана Б (водно конче) за момента. Но общо взето, с напредване на практиката нещата се променят, така че и това също.

Нат изпълнява Титибасана Б (водно конче)

Фрамар: Защо хората трябва да опитат йога? Опитай се да ги убедиш с няколко думи.

Да ги убеждавам? Не искам да убеждавам никого, искам те сами да убедят себе си! Но, ако има нещо друго, специално убедително за мен, то е Манджу Джойс - синът на Патаби Джойс, основателят на ащанга – имах възможността да практикувам с него. Та Манджу Джойс се качил в самолета за мястото, към което отивал да се лекува с йога. Неговите дробове били отказали... обикновено всички, които отивали на това място са болни, защото йога била за лечение. След това всички, практикували йога, отивали си и не се връщали обратно, защото били вече здрави. Същото важи и за мен – аз бях болна, практикувам йога, здрава съм. В този ред на мисли – аз имам опит с това да бъда нездрав човек, да бъда на предписани лекарства, които не ми повлияваха добре, така че за мен йога е чудо. Не съм излекувана, но определено съм много по-добре. Много страдах от ефектите на болестта върху мен. Развих болестта на Крон, когато бях на 14. Тялото ми се рушеше от нея. Костите ми страдаха, ставите ми страдаха, дори бях в инвалидна количка за известно време, определено е депресиращо, когато си още тийнейджър. Бях кожа и кости, бирата беше единственият начин да кача теглото си. До преди шест години още трябваше да посещавам лекари, защото плътността на костите ми беше много зле. Сега се чувствам отлично и с йога, която практикувам не трябва да ходя на лекар. Свободна съм! (Демонстрацията, която Нет изнесе пред беше с продължителност 1:30 часа ащанга йога за напреднали - втора за деня)

Нат със своя учител Манджу Джойс

Фрамар: Може ли да се каже, предвид горното, че йога повишава качеството на живот?

Да, ефектът не беше незабавен, но след една-две години престанах да чувствам болката. И знаете ли, колкото повече остарявам, толкова по-добре се чувствам.

Фрамар: Кой е най-големият мит, който си чувала за йога?

За мен най-големият мит е, че ти просто седиш в поза лотус за час и казваш "ооооом", не правиш нищо, нямаш живот, толкова си сериозен, нямаш чувство за хумор... толкова духовен...

Знаете ли, всъщност това, което чухте тази вечер на демонстрацията (традиционна медитативна музика) не е това, на което практикувам у дома. Моята нормална музика за йога е рок енд рол, обичам стария добър рок енд рол – AC/DC, например.

Ние добавяме - и бира отстрани, нали? А Нат подхваща – да, да и шоколадчето ми е ей там, затова се протягам... ще стигна до това шоколадче някой ден!

* хронично възпалително заболяване, свързано с появата на язвени изменения на храносмилателния канал. 

За framar.bg: Елиза Трайкова