Мемоарите на Уил Смит – урок за това как щастието и удовлетвореността от живота зависят от теб самия

Уил Смит е актьор и певец, известен както със своята личност, така и с филмите и музиката си. Благодарение на мемоарите си обаче, Смит ще бъде запомнен и с това, че говори открито за личния си живот, разсъждавайки върху теми, които мъжете обикновено избягват. В книгата си актьорът следва традиционна рамка, разглеждайки етапите от живота си през призмата на мъдростта, която често идва с възрастта. Той преглежда някои ранни емоционални преживявания, които никога преди не е споделял с обществеността, както и други, документирани в популярни списания и таблоиди.

Опасности от прекомерна консумация

Като цяло мемоарите на Уил Смит служат като предупреждение за психологическите опасности от прекомерната консумация. В книгата актьорът споделя как е прекарал живота и кариерата си в търсене на повече секс, пари, слава и статут, само за да разбере, че преследва нещо, което е безгранично. В допълнение, той говори за това как постигането на такива висоти води до екзистенциалния въпрос „Как може да имаш всичко, но да не се чувстваш щастлив?“

Опитът на Уил Смит е малко по-различен от този на останалите хора поради степента на обществено признание и финансови успехи, които е постигнал, но уроците са универсални:

• Травмите в детството могат да имат ефект през целия живот.
• Спокойствието не се поддържа само от одобрението на хората.
• Житейският път не е нещо, което може да бъде овладяно или контролирано.

Психологическите въпроси на средната възраст

Книгата на Смит напомня на читателите за въпросите, които често идват с възрастта – процес на самооценка или пълна житейска криза. Когато хората достигнат средната възраст, те често се оказват в уникален етап от живота си. Докато 20-те и 30-те години обикновено се свързват с изграждането на основите на живота (създаване на семейство, закупуване на имот, изграждане на кариера), средната възраст (от 40 до 60 години) се оказва по-спокоен етап, който рядко е придружен с тревожност. До навършване на 50-годишна възраст голяма част от хората вече са завършили желаното образование, придобили са собственост и са създали семейство.

Тъй като средната възраст не е изпълнена с постоянно търсене, установяване и издигане в кариерата, хората разполагат с повече време и умствена енергия, за да направят лична инвентаризация и да поставят под въпрос житейската си реализация. Разбира се, когато човек работи по цял ден и се прибира вкъщи само за да готви, чисти и отглежда деца, няма много време или умствена енергия да обмисля въпросите: „Щастлив ли съм?“ и „Доволен ли съм от живота си?“. Такива мисли са лукс, който тревожният, невероятно зает млад човек не може да си позволи. Поради тези причини въпросите за самооценка възникват в средната възраст и предизвикват нов вид тревожност.

Според анализ на напречни проучвания щастието има U-образна форма, като удовлетвореността от живота е най-висока през 20-те години, намалява до най-ниското си ниво в средната възраст и след това отново се увеличава. Важно е да се отбележи, че цитираното проучване се основава на регресионни уравнения, които отчитат множество фактори, което означава, че спадът на удовлетвореността от живота в средната възраст може да е често срещано явление.

Допълнителен фактор, който си струва да се вземе предвид при прегледа на мемоарите на Уил Смит и цялостната му перспектива за живота, е продължилата десетилетия връзка с Джейда Пинкет Смит. Читателят остава с усещането, че актьорът е бил насърчен от жената до себе си, която през последните години води токшоу, фокусирано върху съществени теми като пол, психични заболявания и сексуално насилие. Човек остава с впечатлението, че разговорите, споделени между тези двама души, са оформили емоционалните и философските им позиции, които отчасти определят тяхната работа.

В мемоарите си Уил Смит говори открито за живота си, който е удивително успешен на хартия, но в същото време е емоционално сложен и противоречив. Всъщност неговата житейска история осветлява начина, по който емоционалните предизвикателства, пред които е изправен през младежките си години, го карат да достигне до такива професионални висоти.

Уроците

Като практикуващ психолог Сет Майърс открива, че хората са склонни да подобрят своята представа за себе си и отношенията си с другите, когато оценят честно живота си и особено след като приемат и изразят собствените си слабости. Книгата на Смит може да послужи на много млади мъже, които все още са в тревожната фаза на „строителство и търсене“ от живота си. По-конкретно, те биха могли да се възползват от урока, че да се чувстваш щастлив или „достатъчно добър“ е резултат от постоянна работа и че одобрението на другите е опиат и по дефиниция е собствена зависимост.