Медицинска сестра разкрива 5-те най-чести съжаления, които хората изпитват на смъртния си одър

Вероятно сте чели подобни статии и преди. И ние. Но винаги си заслужават прочитането, защото дават поле за размисъл ... Нека редовете по-долу не ви натъжават, а тъкмо обратното - нека те бъдат вашата мотивираща сила!

Медицинска сестра записва най-честите съжаления на умиращите и ги публикува в книгата "Петте най-големи съжаления пред лицето на смъртта". Не е изненадващо да видим от какво се състои списъка, тъй като това са неща, които докосват животите на всеки един от нас. Всички ние изпитваме затруднение да намираме време за нещата, които обичаме и наистина имат значение.

По-долу е списъкът на всяко едно от съжаленията заедно с извадки от книгата.

Нека кажем нещо за съжаленията, преди да стигнем до списъка. Важно е да запомните, че на нито един етап в живота няма нужда от тях. Процесът на съжаление не ни дава нищо друго, освен страдание. По този начин позволяваме миналото да диктува как трябва да се чувстваме в настоящето.

Вместо това можем да използваме миналото като отправна точка, за да разберем какви корекции бихме искали да направим за напред. Но те не трябва да произлизат от болка, скръб, съжаление или осъждане, а просто избор да правим нещата по различен начин. Ние всички се учим през цялото време, но можем много бързо да забавим този процес, изпадайки в съжаление. Когато става въпрос за промени, бъдете в мир с миналото и не забравяйте, че всеки момент е нов избор.

1. Иска ми се да бях имал смелостта да живея живота си верен за себе си, а не да живея този, който другите очакваха от мен.

"Това беше най-често срещаното съжаление от всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти приключил и погледнат назад, ясно виждат колко мечти са си отишли неизпълнени. Повечето хора не бяха уважили дори половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че това се дължи на изборите, които са направили или не са направили. Здравето носи свобода, която много малко хора осъзнават, докато вече не я притежават. "

2. Иска ми се да не бях работил толкова упорито.

"Това идва от всеки мъжки пациент, който съм обгрижвала. Те бяха пропуснали младостта на децата си и компанията на партньора си. Жените също говореха за това съжаление, но тъй като повечето от тях бяха от по-старо поколение, не те е трябвало да изкарват прехраната на семейството. Всички мъже дълбоко съжаляваха, че са прекарали толкова много от живота си, вършейки неблагодарна работа."

3. Иска ми се да бях имал смелостта да изразя чувствата си.

"Много хора потискат чувствата си, за да поддържат мир с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не се превръщат в истински способни да живеят. Много от развитите заболявания бяха свързани с горчивината и негодуванието, които те носеха в себе си от това."

4. Ще ми се да бях останал в контакт с приятелите си.

"Често те не бяха осъзнали напълно ползите от общуването със старите приятели до смъртния си одър, когато вече е късно за това. Мнозина са били толкова погълнати от собствения си живот, че през годините бяха оставили златисти приятелства. Имаше много дълбоко съжаление, че не са посветили на приятелствата си времето и усилието, които заслужават. Всички губят приятелите си, когато умират.

5. Иска ми се да бях по-щастлив.

"Това е изненадващо често срещано съжаление. Мнозина не осъзнават до края, че щастието е избор. Те бяха останали в старите модели и навици. Така нареченият "комфорт" на познанието преливаше в емоциите им, както и в техния физически живот. Страхът от промяната ги беше карал да се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни, когато дълбоко в себе си са копнели да се смеят подобаващо и да имат онази наивност в живота си отново."

Решете го днес - бъдете щастливи, смейте се в лицето на тревогите и имайте смелост да бъдете себе си с всичките си чувства и емоции! :)

Източник: thinkinghumanity.com

Снимки: upliftconnect.com, thinkinghumanity.com

По статията работи: Елиза Трайкова