Историите на тези 8 души определено ще ви вдъхновят да не се отказвате

Вдъхновяващи истории на хора, които са живото доказателство, че може да преодолеем всяка трудност. Те успяват да направят немислимото и да надвият съдбата. Научете техните истории с нас и почерпете от тяхната сила и дух!

Ник Вуйчич: човекът без крайници, който учи хората как да се справят в живота

"Аз съм щастлив! А вие защо не сте?", пита Ник Вужичич - мъжът, роден със синдрома тетра амелия (изключително рядко вродено генетично заболяване). Той е без крайници - ръце и крака. Радва се единствено на един малък крайник с два пръста, които му помагат да балансира тялото си. Въпреки това Вужичич обича да сърфира, плува, да играе голф и футбол без проблем.

Ник завършва колеж на 21 години с две специалности - счетоводство и финансово планиране и става мотивационен говорител, който акцентира върху надеждата и живота на хората с увреждания. Неговите послания достигат до над 3 милиона души в над 44 страни. По-подробно описва мислите си в книгата "Живот без граници: Вдъхновение за абсурдно щастлив живот", която издава през 2010 година.

Нандо Парадо: оцелява от самолетна катастрофа и прекарва 72 дни в Андите

Нандо Парадо е един от шестнадесетте оцелели уругвайци в самолетна катастрофа на полет 571 на уругвайските ВВС, прекарали 72 дни в Андите. В деня на полета, петък 13, пътниците са се шегували за злощастната дата и не след дълго самолетът се разбива в планините. 13 човека умират на място, а 32 са тежко ранени. Надявайки се да бъдат спасени, оцелелите от катастрофата чакат помощ при температури от минус 37 градуса, топейки сняг, за да утолят жаждата си. Храната им е била изключително оскъдна и са спали един върху друг, за да се топлят.

9 дни след катастрофата - отчаяни, гладни и на прага на силите си, оцелелите се споразумяват да се хранят с мъртвите тела, за да оцелеят. Много от преживелите инцидента умират от раните си, от студ или недояждане. На 60-тия ден Нандо Парадо и Роберто Канеса решават да потърсят помощ. След 10 дни успяват да стигнат до Чили, където местен фермер подава сигнал в полицията. Двамата са спасени, а властите изпращат хеликоптер, за да приберат останалите 14 души от мястото на катастрофата.

На 22 декември 1972 година - след 72 брутални дни, светът разбира, че има 16 оцелели, които успяват да измамят смъртта в Андите. Цялото преживяване и изпитанията на оцелелите са увековечени подробно в статии, книги и филми. През 1993 г. излиза игрален филм "Живи: Чудо в Андите", показващ мъченията и изпитанията на оцелелите пасажери.

Джесика Кокс: първият пилот без ръце, който доказва, че не са нужни крила, за да полетим

Джесика Кокс се ражда без ръце. След раждането е установено, че страда от рядко заболяване. Нито един от тестове, които майка й си прави по време на бременността не показва, че с бебето има нещо нередно. Въпреки това Джесика се ражда с много силен дух. Завършва психология, може да пише, умее да си прави прически и да говори по телефона, използвайки краката си. Освен това, Кокс е танцьорка, има черен колан по таекуондо, книжка за управление на автомобил, може да управлява самолет и да печата 25 думи в минута.

Самолетът, който управлява, се нарича "Еркуп" и е един от малкото без педали. По този начин Джесика има възможност да използва краката си като ръце. Изкарва 6-месечния курс за 3 години. Записва 89 летателни часа и се превръща в първия пилот без ръце.

Тя не спира до тук, а продължава да покорява света по свой собствен начин, доказвайки, че със силна воля всичко се постига.

Шон Суорнър: мъжът, преборил два пъти рака и изкачил 7-те най-високи планински върха

На 13-годишна възраст Шон Суарнър е диагностициран със злокачественото заболяване лимфом на Ходжкинс. Лекарите не му дават големи шансове за живот - приблизително около два месеца. Въпреки това младежът успява да премине успешно през тежкото изпитание. Няколко години по-късно той отново се изправя пред тежка битка - рак на белия дроб. След успешна операция за отстраняването на тумора с големина на топка за голф, лекарите отново не дават надежди, а напротив. Техните очаквания са за живот този път са до около две седмици. За пореден път той не се предава, преодолява заболяването и опровергава очакванията на специалистите.

След всички изпитания на живота, той решава да бъде вдъхновение за хората по света, покорявайки най-високите върхове на Земята. Десетилетия по-късно, използвайки частично дробовете си, Шон се превръща в първият човек, преборил две смъртоносни заболявания и изкачил седемте най-високи върха на всички континенти. 

През 2007 г. Суарнър издава книга, наречена "Продължавайте да се изкачвате: как победих рака и достигнах до върха на света".

Д-р Ранди Пауш: вдъхновява милиони хора с невероятната си реч

На 46 години д-р Ранди Пауш, американски професор по компютърни науки в университета "Карнеги Мелън" Пенсилвания, е диагностициран с рак на панкреаса. Лекарите му дават живот от 3 до 6 месеца. Вместо да унива, той решава да направи най-доброто, на което е способен.

Д-р Пауш изнася своята "Последна лекция" в унисон с една от странните традиции в университета, чиято идея е била да се посочи какво би казал преподавател на студентите си, ако знае, че това е неговата последна лекция. Всъщност речта на д-р Пауш се превръща буквално в последна. Оптимистичното му слово е наречено "Последна лекция: постигане на детските мечти" и за кратко става изключително популярно в социалните мрежи. В него д-р Пауш показва списък с детските си мечти и обяснява как е постигнал всяка една от тях. Някои от желанията му са били доста интересни като: да се намира на място без гравитация, да участва в националната футболна лига, да напише статия за Световната енциклопедия, да бъде Капитан Кърк и да стане "мечтател" в Дисни. Книгата му "Последната лекция" бързо се превръща в бестселър. За жалост, д-р Ранди Пауш умира вследствие на появили се усложнения на 25 юли 2008 година, но неговите думи продължават да вдъхновяват милиони по света.

Лиз Мъри: от бездомник до Харвард

Нюйоркчанката Лиз Мъри е родена през 1980 година като дете на бедни, наркозависими и болни от СПИН родители. На 15 години остава бездомна, след като майка й умира, а баща й се премества в дом за временно настаняване. Започва да посещава училище много по-късно от другите деца, като през цялото време тя и сестра й спят на улицата. Лиз завършва училище само за 2 години. След това получава стипендия от "New York Times" за социално слаби студенти и е приета в Харвард. Напуска университета през 2003 година, за да се грижи за болния си баща, а по-късно възобновява образованието си в Колумбийския университет, за да бъде по-близо до него. Скоро след това той умира от СПИН.

През 2008 година тя се връща в Харвард и завършва психология. След това продължава кариерата си като професионален говорител за "Washington Speakers". Силата, с която Лиз се справя с всички изпитания, служи за пример на стотици други и ги вдъхновява да преодоляват житейските препятствия. През 2011 година автобиографичната й книга "Пътят ми от бездомник до Харвард" се превръща в бестселър.

Патрик Хенри Хюз: роден без зрение и способност да ходи, но с невероятен музикален талант

Патрик е изумително момче, родено без зрение и без способността да изправя ръцете и краката си, което го прави неспособен да върви. Освен това, има поставени две стоманени пръчки в гръбначния стълб, които да коригират сколиозата му. 

Патрик преодолява тези физически проблеми, за да се превърне в отличен музикант и ученик. Започва да свири на пиано на 9 месеца, а след това открива и любовта си към пеенето. Успешно участва в училищното музикално маршируване в Луисвил с помощта на баща си, който придвижва инвалидната му количка.

Виртуозен пианист, вокалист и тромпетист, Патрик е носител на множество награди. Той издава автобиографичната книга “Аз съм потенциалът: 8 урока как да живееш, обичаш и постигаш мечтите си”, в която споделя, че приема живота си като благословия и е благодарен за съдбата си. 

Бен Ъндърууд: момчето, което "вижда" с ушите си

Бен е тийнейджър, който обича да кара скейтборд, велосипед, харесва футбола и бейзбола. 14-годишното момче от Калифорния на пръв поглед е като всички останали свои връстници. Това, което го прави изключителен, е, че той се научава да практикува всички тези спортове, въпреки липсата на зрение.

Двете му очи са оперативно премахнати, тъй като на 2-годишна възраст е диагностициран с рак на ретината. Бен приема напълно съдбата си и се научава как да живее пълноценно. Как го постига? Отговорът е ехолокация.

Това е техника, която най-често се използва от прилепи, делфини, някои други бозайници и птици. Докато се движи, Бен издава специфични звуци, които се отразяват по околните повърхности. Това му помага да възприема по-лесно заобикалящата го среда. Той става толкова добър, че може да различава пожарен кран от кош за боклук, паркирани коли от камиони и други.

Непоколебимата вяра в Бог помага на Бен и майка му да се справят с появилия се по-късно рак на мозъка и гръбначният стълб на малкото момче. Бен Ъндърууд умира през 2009 година на 16-годишна възраст.

Снимки: flickr.com