Алвин Лоу – барабанистът без ръце

Как дете, което се ражда без ръце, успява да се превърне в известен барабанист, а след това и в мотивационен лектор?

Алвин Лоу се ражда с увреждане вследствие на лекарство срещу гадене, което майка му приема през първите месеци на бременността. Много хора биха нарекли това трагедия, но не и музикантът, който е благодарен за своята съдба и за всичко, през което е преминал.

През 60-те години на миналия век хиляди деца се раждат с увреждания, заради лекарство, наречено "Талидомид". Продуктът е произведен в Германия, но се разпространява в цял свят, защото се смята за толкова безобиден и универсален, че всеки може да го използва. След време обаче се оказва, че приемането на това лекарство от бременни жени в първите три месеца е фатално за новородените бебета. В резултат на свободната му и безразборна употреба между 10 000 и 24 000 деца се раждат с увреждания, а около 123 000 майки пометват или губят бебето веднага след раждането.

Най-честите увреждания, причинени от препарата, засягат крайниците и обикновено са двустранни, което означава, че или двата крака, или двете ръце ще бъдат повлияни. Случаят на Алвин Лоу е пример за деформации в горната част на тялото, той се ражда без двете си ръце. В Канада, страната, в която той е роден, правителството съветва родителите, повлияни от "Талидомид", да изоставят децата си, защото няма да могат да погрижат за тях. Точно това прави и семейството на Алвин.

Звучи като злочеста съдба, но всъщност не е. Това е история за възможностите на човек да открие щастие в несполуките и да сбъдне мечтите си въпреки обстоятелствата. Много хора биха взели това като наказание, биха се оправдали и биха се отказали от целите си, но не и Алвин. Той вижда ситуацията като благословия, която дава смисъл на живота му.

Има три основни неща, които определят неговия мироглед и му помагат да се превърне в човека, в който е сега:

Семейството, което го осиновява

След като бива изоставен, Алвин е осиновен от 55-годишната Хилда Лоу и мъжът й Джак Лоу. Двамата имат много нетрадиционен подход в отглеждането на детето. Те се държат много строго с него и имат очаквания, които на пръв поглед не изглеждат логични. Хилда, приемната майка на Алвин, научава 3-годишното момче да яде сам. Тя оставяла шишето с храна до него и излизала от стаята. През първите дни това не водило до никакъв резултат и тя се връщала при него, за да го нахрани, но много скоро усилията й се увенчали с успех – един ден тя вижда как Алвин е захванал бутилката с крака и приема сам храната си!

Хилда и Джак, изискват от детето си да подрежда стаята си, да чисти вкъщи, да събира играчките си и да оправя леглото си. С всичко това те целят да го научат как да бъде самостоятелен и да не разчита на другите. Те не го съжаляват, а напротив, по-строги са от другите родители и когато Алвин казва, че не може да се справи с нещо, защото няма ръце, те го подтикват да се научи и да опровергае вярванията си.

Училищният съветник

По настояване на майка му Алвин посещава държавно училище. Там той е единственото дете с увреждане, което му причинява голям дискомфорт. „Помня какво е постоянно да те гледат, да се страхуват от теб, да те поглеждат с ужасен поглед“ - споделя той. „Аз не харесвах да съм различен. Не харесвах винаги да съм в центъра на вниманието и да получавам непрестанно втренчени погледи от хората.“

Но училището му дава една страхотна възможност. Там се учи как да не си поставя граници и да мечтае смело за нормален живот. Всичко се преобръща, когато се присъединява към училищната музикална школа. Алвин използва краката си, за да свири на пиано, а после се учи и на други музикални инструменти, докато не открива барабаните, които се превръщат в неговата страст.

„Музиката ме научи, че животът не се променя за един ден, за една седмица или година. Промяната изисква стъпка, след стъпка, след стъпка..“

Алвин споделя, че голяма заслуга за това има неговият училищен съветник, който е смятал идеята за абсурдна, но никога не е казвал, че е невъзможно. Това дало надежда на момчето да мечтае и да се бори за целите си. Определено не е било лесно, но това никога не е спирало Алвин да прави каквото и да е.

„Трудно ми беше да приема, че хората постоянно поставят етикети, но един ден разбрах, че е важно не да се боря срещу това, а просто да променя етикетите.“ - казва барабанистът.

Неговата страст го кара да продължава напред и му помага да се превърне в награждаван музикант. Освен това завършва гимназия и университет с отличие. След това започва работа като радиоводещ в Алберта, Канада.

Той открива каква е мисията на живота му

Работата в радиото много му харесва, но през едно лято си взема отпуска, за да обикаля училищата в града и да разказва историята си. Неговата цел е да събуди съзнанието на хората и да ги вдъхнови да следват мечтите си. Това постепенно се превръща в мисията на живота му.

Освен това той прекарва много време в доброволчество за каузи, които помагат на хора с увреждания да живеят по-добър живот. През годините работата му събира хиляди долари в полза на хората в неравностойно положение.

От 1988 г. до днес Алвин се изявява и като мотивационен лектор. Той пътува до различни краища на света, за да разказва историята си и да помага на хората да осъзнаят, че в трагедията може да се отрие полза, че някои неща не мога да бъдат променени, но те не трябва да определят докъде може да стигне човек.

„Наричат ме жертва. Аз не съм съгласен“ - коментира Алвин. „Всички, които ме видят, ме съжаляват, но всъщност съм истински късметлия. Аз живея щастлив живот, имам всичко, което искам.“