Майка на 3 деца споделя кои са изреченията, които най-много мрази да чува

"Случва се често. Докато сме в ресторанта, когато чакаме на опашка или просто си вървим в мола. Първо започват да ни наблюдават, тъй като по средата на учебния ден ние сме навън. Често виждам как очите на минувачите броят децата ми. Започвам да вървя по-бързо, но все пак се случва. Срещат ме познати и започват да питат. А тези пет изречения просто ме изкарват извън кожата ми.

"Всичките ли са твои?"
Понякога наистина ми се иска да отговоря: "Не, просто ми харесва да пазарувам с няколко чужди деца. Нещо като хоби." Разбира се не казвам това, но някои ден може би ще го направя.

"Най-накрая сте стигнали до момче!"
Обикновено чувам това, след като видят двете ми момичета и след това момчето. Това наистина страшно ме ядосва, тъй като какво значи това за дъщерите ми? Че сме правили опити, докато не сме стигнали до "единственото дете", което сме желали? Сигурна съм, че повечето родители просто искат детето им да е здраво.

"Защо децата не са на училище?"
Наистина мразя този въпрос. Защо ли? Защото ги обучаваме у дома. След този отговор следват още купища въпроси, което е и причината да го мразя...

"Ще имате ли още?"
Извинете? Не мога да си обясня защо хората изпитват нужда да зададат този въпрос...

"Уау! Нямаш нито една свободна ръка!"
В зависимост от настроението ми, отговарям: "Е, да, може ли да заема твоята?" или "Да, не е ли чудесно?" Е, невинаги казвам това, но наистина ми се иска.

Всичко това е необяснимо за мен, тъй като имам само ТРИ деца. Понякога излизам с племенника си и тогава стават четири, което поражда всички въпроси, за които споменах, Но дори и тогава, на мен не ми изглежда като че ли имам голям брой деца. Според мен е нормален брой за едно нормално семейство.

Отношението към децата ме кара да се запитам защо все повече хора гледат на това да имаш повече деца като на тежест. Интересното е, че ако се срещна с някой по-възрастен, той винаги се радва на децата, казва ми, че са добре възпитани или ми разказва за времето, когато неговите деца са били на тази възраст. Но младите не реагират така.

Сещам се за много хора, които са ми задавали горепосочените въпроси, но не са имали никакво намерение да бъдат груби или да ме ядосат. И въпреки това, искам да посъветвам всички, които познават майки с няколко деца. Когато ги видите - поздравете ги. Дори децата покрай нея да тичат и да се боричкат, дори тя да казва, че това са много деца, дори децата да ви лазят по нервите. И най-добрият съвет - моля, придържайте се към старата мисъл: "Когато нямаш какво да кажеш, по-добре не казвай нищо." Просто се усмихнете и подминете..."