Родители споделят кои са най-зловещите неща, които са чували от децата си

1.

"Завивах сина си в леглото, когато ми каза — 

- Довиждане, татко.

Аз отвърнах:

- Не, вечер казваме лека нощ, - a той каза

- Но този път аз казвам довиждане.

Наложи се да ставам няколко пъти през нощта, за да видя дали е добре и дали е в леглото си".

2.

"Преобличах дъщеря си точно пред затворена врата на килера у дома. Тя не спираше да гледа зад мен и да се смее. Когато я попитах на какво се смее, тя отвърна:

- На мъжа.

Попитах:

- Кой мъж? — а тя посочи към вратата на килера и отвърна:

- Мъжът със змията около врата.

Обърнах се, но нямаше никого за над. Страхувам се да се разровя в историята на дома ни, защото се опасявам, че мога да разбера, че някой се е самоубил там. Поне се радвам, че тя не беше изплашена".

3.

"3-годишната ни дъщеря застана до новороденото си братче, гледаше го няколко минути, след което се обърна към баща си с думите:

- Татко, той е чудовище... трябва да го погребем."

4.

"Бях заспала, когато около 6 часа сутринта отворих очи и видях 4-годишната ми дъщеря застанала на сантиметри от лицето ми. Когато я погледнах в очите, тя ми каза:

- Искам да отделя цялата кожа от тялото ти."

5.

"Работя в детска градина. Там понякога се случват и се чуват наистина страховити неща. Но една история ще запомня винаги. В детската градина има отделно помещение, където децата играят. В едната му част има малка кухничка, където най-често момичетата "готвят" или "пият чай". Забелязах, че едно от момиченцата стоеше само в кухнята заедно с една кукла. Както пееше на куклата, тя изведнъж стана и я напъха в детската печка, след което тръшна вратата, обърна се към мен и каза:

- Понякога лошите бебета се нуждаят от почивка — с най-смразяващия детски глас, който някога бях чувала."

6.

"Племенничката ми стоеше в креслото с необикновено лице. Майка й я попита за какво мисли, а малката отвърна:

- Представям си вълните от кръв, които ме заливат".

7.

"Веднъж наказах сина си, защото се държеше зле цял ден. Той отиде в леглото и се зави през глава. Започнах да се преструвам, че не мога да го намеря и започнах:

- Къде е малкият ми Карсън?

Той бавно смъкна одеялото от главата си и изрече с най-вледеняващия глас:

- Карсън го няма, аз съм Рик".

8.

"5-годишната ми дъщеря имаше период, през който често сънуваше кошмари и пищеше на сън. Една нощ се събудих, отидох при нея и й казах:

- Мама е тук, всичко е наред.

Тя ме погледна, още сънувайки и изкрещя:

- Мамо? Но кой е този зад теб?"

9.

"Когато бях на около 4 години, помня, че често говорих с "г-н Питърсън" всеки път, когато бях в дома на баба. Той приличаше на скитник от голямата депресия, имаше китара и ми пееше блус. Каза ми, че е починал, след като паднал от влак, който се опитвал да управлява пиян. Спрях да го виждам, когато станах на 6.

Вече съм възрастен, но преди няколко месеца ми се случи нещо странно. Намерих старата китара на баща ми и започнах да свиря. Малкият ми братовчед дойде и ми каза:

- Г-н Питърсън се гордее с теб! - и избяга.

Не знам какво да мисля..."