Съвременна притча за способността ни да оценяваме това, което имаме

Млад отличен студент кандидатствал за работа като мениджър в голяма компания. Той преминава първите интервюта, но директорът бил този, който трябва да каже последната дума. Директорът разбрал от автобиографията, че студентът е пълен отличник. През всичките години той е изкарвал само отлични оценки.

Тогава попитал:

- Получавали ли сте стипендии в училище?

Младежът отвърнал:

- Не, никакви.

- Баща Ви ли беше този, който плащаше за обучението ви?

- Баща ми е починал, когато съм бил на 1 годинка. Майка ми е тази, която плащаше всичко през годините.

Тогава директорът попитал:

- Какво работи майка ви?

- Майка ми е перачка — отвърнало момчето.

Директорът помолил момчето да му покаже ръцете си. То ги показало и директорът видял колко гладки и нежни били те. Тогава попитал:

- Някога помагал ли сте на майка Ви с прането?

- Никога. Майка ми винаги искаше аз да уча и да чета повече книги. Освен това, майка ми пере дрехи много по-бързо от мен — отговорило момчето.

Управникът рекъл:

- Имам молба към вас. Когато се приберете у дома днес, измийте ръцете на майка ви и елате утре отново при мен.

Младежът видял, че това е шанс за него да получи работата. Когато се прибрал, той с удоволствие помолил майка си да измие ръцете й. Жената се почувствала странно, но и била щастлива. Тя показала ръцете си. Момчето измило майчините ръце внимателно. Сълзи се стичали по бузите му, докато го правел. Това бил първият път, в който той забелязва колко наранени и изтощени са ръцете на жената.

Това било първият път, в който младежът осъзнал, че тези ръце са му помогнали в училище. Раните по ръцете на майка му са били цената, която тя е плащала за образованието му и за отличията му. След като ги измил, той довършил работата на майка си и изпрал останалите дрехи. Същата вечер майката и сина говорили с часове. На следващата сутрин момчето се явило в офиса на директора.

Директорът забелязал сълзите в очите на момчето и попитал:

- Би ли ми казал какво направи вчера и какво научи от това?

Момчето отвърнало:

- Измих ръцете на майка си, а след това довърших останалата част от работата й.

Директорът рекъл:

- Моля те, разкажи ми какво чувстваш.

- Първо — сега знам какво е да оценяваш. Без майка си, нямаше да съм успешен днес. Второ - сега разбрах колко е трудно да свършиш нещо. И трето — оценявам важността на семейството.

Директорът казал:

- Това е, което търся в моя мениджър. Искам да наема човек, който може да оценява и желае да помага на останалите. Някой, който знае какво означава чуждото страдание и такъв, който не поставя парите на първо място в живота си. Назначен си.

Младежът работил усърдно много години и спечелил уважението на всички.