Луната някога също е имала атмосфера

Луната е преживяла доста тежки времена. Само няколко стотици милиона години след образуването си, тя преминава през т. нар. Късно тежко бомбардиране. През този период, който е протекъл между 4.1 до 3.8 милиарда години – Луната (и всъщност цялата Слънчева система) са подложени на непрекъснат артилерийски обстрел от междупланетарни отломки. На луната това задейства поредица от вулканични изригвания, които превръщат повърхността й в адски пейзаж, осеян с потоци лава, които се простирали на стотици километри.

В наскоро излязло проучване, публикувано в журнала Earth and Planetary Science Letters, група учени доказват, че преди между 3 и 4 милиарда години, когато първичната Луна преминава през изключително жесток период от вулканични изригвания, тя изхвърля достатъчно газ, за да създаде относително плътна атмосфера, която съществува около 70 милиона години.

Въпреки че тази атмосфера е била изключително плътна спрямо лунните стандарти, тя бледнеела пред земната. През най-гъстия й период (преди около 3.3 милиарда години), лунната атмосфера създавала налягане от около 1 килопаскал, докато за сравнение налягането на морското равнище на Земята е около 100 килопаскала.

За да изчислят колко точно газ е имало в древната лунна атмосфера Дебра Х. Нийдам от НАСА и Дейвид А. Кинг от Лунарния и планетарен институт анализират древните потоци от лава на лунната повърхност, наречени лунно море, както и скалите, събрани по време на мисиите Аполо 15 и Аполо 17. При изследването на скалите, учените успели да определят какви видове газове съществували някога, докато картирането на втвърдените потоци лава им позволява да изчислят приблизителния обем на изхвърлените газове.

В скалните проби от мисиите Аполо учените открили доказателства за въглероден окис, водород и кислород (съставките на водата), сяра и няколко други летливи газа. Нещо повече, те използвали скалите, за да изчислят кога са се случили най-интензивните изригвания на Луната – а именно преди между 3.8 и 3.5 милиарда години.

„Това изследване драстично променя представата ни за Луната като едно безвъздушно скално тяло към такова, обградено с атмосфера, по-плътна от тази на Марс днес,“ казва Кинг.

Въпреки че по-голямата част от атмосферата успява да се измъкне от лапите на лунната гравитация и се разнася из космическото пространство, някои газове е възможно да са замръзнали в сенчестите кратери близо до лунните полюси. Ако това се е случило, летливите газове трябва да са все още в тези ледени депозити, създавайки резервоари от въздух и гориво, които астронавтите биха могли да извличат за целите на бъдещите мисии до и отвъд Луната. В такъв случай, мъченията, изживени от луната, са си заслужавали.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: astronomy.com

снимка: sciencealert.com