Ловът на четири изчезнали ядрени бомби след катастрофа на Боинг B-52 в Гренландия

На 21 януари 1968 г. в замръзналите води на Гренландия се разбива големият Боинг B-52 "Stratofortress", който пренася ядрено оръжие. Самолетът, който е "защитна мярка в случай на внезапна атака от Съветския съюз срещу Съединените щати", прави опит за аварийно кацане близо до летателната база "Туле". Последиците от злополуката могат да са катастрофални.

Мисията започва рутинно за капитана на военновъздушните сили Джон Хауг и неговият екипаж. Масивният самолет излита от базата "Платсбърг" в Ню Йорк, а полетът е част от по-голяма операция. Целта е поне 12 самолета B-52 от военновъздушните сили да се задържат във въздуха с готовност да реагират при евентуална заплаха от СССР.

Хауг и екипът преминават през няколко тренировки заедно. На борда има допълнителен пилот, който да даде шанс на главния екипаж да поспи по време на 24-часовата мисия. Операция "Chrome Dome" на американските военновъздушни сили започва през 1961 г. и по-голямата част от мисиите преминават без инциденти.

Пет часа след излитането Хауг нарежда на втория пилот да си вземе почивка и минути по-късно положението рязко се влошава. Температурата в кабината е твърде ниска, затова екипът решава да включи нагревателите в самолета, което предизвиква появата на силен пушек с миризма на гума. Хауг нарежда на екипажа да използва кислородните маски и сигнализира на база "Туле", за да получи разрешение за аварийно кацане.

Самолетът се намира на около 90 мили южно от базата. Пожарогасителите привършват, а димът продължава да се разпространява като ограничава почти напълно видимостта в самолета. Хауг знае, че не може да осъществи аварийното кацане, без да вижда нищо, и благодарение на светлините на града успява да определи, че вече лети над "Туле".

"Използвахме цялото налично оборудване, за да потушим огъня, но димът беше толкова интензивен, че нямах друг избор освен да спася епипажа си", коментира Хауг на кратка пресконференция за Таймс. На въпроса дали е имало друг случай да лети над Гренландия в бомбардировач капитанът отказва да отговори.

Почти всички от екипажа напускат Боинг B-52 с парашути, 6 мъже успяват безопасно да стигнат земята. Вторият пилот – Леонард Свитенко, който е сменен от допълнителния пилот по време на полета, умира от наранявания на главата, докато се опитва да се спаси в долния шлюз на самолета. Боинг B-52 остава във въздуха още 12 км преди да се свлече върху морския лед. Спешните екипи успяват да спасят оцелелите от непоносимо ниските температури, които достигат до -27 и -31 градуса по Фаренхайт.

Огънят от катастрофата е видим от километри. Екипите, които търсят ядрените оръжия на борда на самолета, обаче остават с празни ръце. Целият товар от водородни бомби, които Бонг B-52 пренася, е приблизително 239 пъти по-мощен от атомната бомба, която САЩ пуска над японския град Хирошима през 1945 г.

Това, което допълнително влошава нещата, е спадането на температурата до -60 градуса; на мястото на катастрофата ледът е пропукан и вероятността четирите водородни бомби да се озоват на дъното на океана не е никак малка. Нивата на радиация в района се увеличават и усилията на екипа са възпрепятствани при настъпването на нощта. На 28-ми януари военните съобщават, че са успели да възстановят частите на всички четири ядрени бомби.

Последствията от катастрофата биха могли да придобият кардинални размери – като изключително горещият огън на реактивното гориво да стопи и задейства бомбите. Противоречията започват скоро след инцидента и не спират близо 50 години.

Дългогодишната датска политика изрично забранява пренасянето на ядрен материал над острова. През 2008 г. BBC оспорва твърдението, че всички ядрени бомби са били безопасно възстановени. Изследванията на медията разкриват, че една от бомбите все още липсва, но докладите на правителствата категорично отричат подобен развой на събитията.

За съжаление, катастрофата край "Туле" не е изолиран инцидент. Всъщност до 1968 г. има поне още две катастрофи на бомбардировачи, макар положението в Гренландия да е значително по-сериозно заради условията, при които се извършва "ловът" на бомбите.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: allthatsinteresting.com, washingtonpost.com
Снимки: miltonhooper.com, washingtonpost.com