Лекари в САЩ са принудени да мълчат за последствията от забраната на абортите

Забраната върху абортите в САЩ промени живота на гражданите в много аспекти. Тя засегна не само младите семейства и двойки, а и медицинските работници, които ежедневно стават свидетели на чуждото страдание.

Акушер-гинеколог от североизточен щат решава, че единственият начин да промени нещо и да помогне на пациентите си, е като разкаже с колко мъка се сблъсква по време на работа, особено след отнемането на правото на аборт на жените. След като получава въпросите от „New York Times“, на които трябва да отговори, лекарят ги изпраща на колегите си от отдела по връзки с обществеността. Тяхната реакция я шокира: „Бихме те помолили да не коментираш нищо по темата на този етап.“ Жената знае, че й се налага цензура. Това я вбесява.

Лекар в друг щат споделя съдбата й, защото също не получава разрешение да разкаже историите на своите пациенти.

За съжаление, те не са единствените. Други шестима здравни работници, интервюирани от телевизия „CNN“ признават, че техните работодатели са ги помолили да не говорят публично за абортите, а ако го направят, да не споменават работното си място. Въпреки разрешението, началниците им обаче ясно показват, че предпочитат да няма каквито и да било изказвания, което кара медиците да запазят мълчание.

„За последиците от забраната трябва да се говори“

Д-р Ерика Вернер, ръководител на отделението по акушерство и гинекология в медицински център „Tufts“ в Бостън, добавя: „Ако никой не говори за последиците от наложената забрана, как биха разбрали хората за тях?“

Според д-р Ерик Рубин, главен редактор на списание „The New England Journal of Medicine“, лекарите трябва да могат да разкриват истината, защото „информацията, свързана с абортите, често е невярна или подвеждаща“.

Д-р Роша Макой от Асоциацията на американските медицински колежи, не крие, че служителите в медицинските центрове и университети изпитват „страх“ и „объркване“, откакто е въведена забраната на абортите в САЩ. „Никой не желае да каже нещо, което по-късно ще навреди на самия него или на институцията. Никога няма да приемем цензурата, която се налага на медиците. И тайно се надявам препоръките от страна на ръководството да са с цел предпазване, а не с цел ограничаване свободата на словото“, допълва тя.

Историите, които остават неразказани

Тексаски акушер-гинеколог разказва за своя бременна пациентка, чието състояние се влошава с всеки изминал ден. Тя е в 19-та г.с., което означава, че плодът не е достатъчно добре развит, за да оцелее извън утробата. Околоплодният мехур се спуква, а ултразвуковото изследване показва, че около бебето няма околоплодна течност. Ако абортът не беше забранен, лекарят би предложил прекратяване на бременността, тъй като вероятността от животозастрашаваща инфекция при майката е много голяма. В щата Тексас обаче абортът е забранен от почти година. Здравните работници се страхуват, че могат да бъдат съдени, ако дори само предложат подобен вариант на жената. Акушер-гинекологът, който проследява основно рискови бременности, споделя: „Буквално сме принудени да гледаме как пациентите ни се влошават.“

Не са малко жените в Тексас, на които е отказан аборт, дори когато животът им е бил в опасност или плодът е бил с фатални увреждания. Още по-шокиращи са случаите, в които на пациентки е отказван аборт, въпреки доказателствата, че плодът в утробата им е мъртъв.

Тексаският акушер-гинеколог има разрешение от ръководството да говори за абортите, но от свое име, без да уточнява в коя болница работи и без да използва за комуникация с медиите служебния си имейл и компютър. Тя е наясно, че началниците й биха предпочели да запази мълчание, поради което медиите запазват самоличността й в тайна. Жената признава, че се страхува, защото може да загуби работата си, а семейството разчита основно на нейната заплата.

Неин колега от друг щат разказва, че „е бил повикан в директорския кабинет, след като е участвал в събитие, свързано с абортите, въпреки че не е споменавал къде работи“. Той си спомня, че по време на срещата им е бил изгледан подробно записът от въпросното мероприятие. Директорът го информира също така, че ако желае да обсъжда въпроса за абортите публично, без да крие работното си място (държавен американски университет), би трябвало първо да се консултира с колегите от отдела по връзки с обществеността. Според медика ръководството се страхува, че институцията може да бъде лишена от държавно финансиране и затова предпочита да не поема рискове.

Публикацията в Инстаграм, която е изтрита след 40 минути

Няколко седмици след въвеждането на забраната върху абортите, група специализанти по акушерство и гинекология публикуват пост в Инстаграм, който гласи: „Абортът също е вид здравна грижа“. Не скриват и името на болницата, в която работят. След по-малко от 40 минути публикацията вече е няма. Макар някои авторитетни организации да се изказват в подкрепа на младежите, служител на университета се среща с тях и ги съветва да свалят снимката от профилите си. Той уточнява, че могат да я публикуват в личните си профили, ако обаче не отбелязват работното си място.

Историята не свършва дотук. Месец по-късно по време на лекция, юристи от учебното заведение правят презентация, в която ясно се очертават границите на свободната реч. Те подчертават пред специализантите, че могат да заявяват своята позиция по темата за абортите, ако не споменават името на болницата. Студентите не желаят да разискват повече казуса, тъй като са наясно, че в даден момент ще разчитат именно на колегите си, за да получат препоръки при започване на работа.

Цензура в медицинските центрове

През последната година медицинският център към университета в Тексас издава над 150 публикации, свързани с провеждани изследвания, лабораторни открития и награди на служителите.

Когато обаче петима от лекарите публикуват първото по рода си проучване за ефекта от забраната на абортите върху обикновените хора, ръководството отказва да го оповести официално в раздела с новините. Резултатите от него са публикувани в списание „American Journal of Gynecology“ и разкриват, че в две тексаски болници се наблюдава ръст в броя на починалите бременни след въвеждането на законодателната промяна.

Екип на телевизия „CNN“ се свързва с един от авторите, но той признава, че няма право да разговаря с медиите, преди да получи разрешение. Все пак журналистите не се отказват и решават да притиснат ръководството на медицинския център. Отговорът, който получават, е следният: „Ако желаят, изследователите биха могли да се срещнат с Вас, но всичко, което кажат, следва да се приема като лично мнение.“

Медицински център „Southwestern“ към Тексаския университет не е единственият, който не желае лекарите му да разговарят с медиите.

Жените с рискова бременност

На журналистически въпрос как лекуват бременни пациентки след въвеждането на новия закон, двама онколози от центъра за ракови заболявания „MD Anderson“ в Хюстън отговарят, че забраната крие много голям риск за раково болните жени, които очакват бебе. Те вече не могат да се подлагат на определени изследвания и лечения, тъй като по този начин биха застрашили здравето на плода. Има случаи, когато са принудени да отлагат животоспасяващи процедури, свързани с раковото заболяване. Опитите на екипа на „CNN“ да се свърже с лекарите са безуспешни. Единственото, което получават, е отговор от медийния отдел на онкологичния център, че „двамата колеги не могат да бъдат интервюирани“.

Д-р Кери Уейд: „Забраната върху абортите кара хората да страдат“

За Кери Уейд историите на лекарите, разказани по-горе, не са изненада. Тя е главен експерт по връзки с обществеността към организацията по майчино и фетално здраве „Society for Maternal-Fetal Medicine“, в която членуват лекари, проследяващи основно високорискови бременности. Преди няколко месеца репортер се свързва с нея, за да й сподели своя идея. Той иска да заснеме видео материал за начина на живот на лекарите, които следят жени с рискова бременност, след въвеждането на забраната върху абортите. За Уейд това е чудесна възможност да разкрие пред света в какво се състои работата й. Не всички са на същото мнение обаче. 10 болници отказват да участват в проекта, с изключение на клиника „Cleveland“.

Експертът споделя: „Ако хората не чуят какво се случва по болниците, те няма да разберат, че някои закони не ги защитават, а им вредят. Смятам, че обикновените хора са ощетени, те страдат. Това трябва да видят и чуят всички.“

Кери Уейд уточнява, че ръководствата на болниците, отказали да участват в заснемането на видеото, са се страхували да не им бъдат повдигнати обвинения. Тя завършва: „Донякъде разбирам защо лекарите и лечебните заведения не желаят да заемат страна. Законите се променят толкова бързо, че онова, което е позволено днес, може да създаде проблеми утре.“

Лъч надежда

Лекар в голям медицински център в североизточен щат, където абортът не е забранен, също получава запитване за заснемането на репортаж по време на работа. Макар да знае каква би била реакцията на колегите й от отдела по връзки с обществеността, медикът все пак придвижва молбата от журналиста. Отговорът е не.

„Вярвах, че като институция, която има за цел да опазва здравето на жените, ние сме длъжни да информираме обществото за вредите, свързани със забраната. Оказа се, че медицинският център не желае да заявява ясна позиция. Аз и колегите ми бяхме смазани.“

Преди седмица изказване на друг лекар на ръководна позиция връща надеждата й, че не всичко е загубено. Той споделя с нея разочарованието си, че не могат да говорят публично по тези толкова важни въпроси и е твърдо решен да намери начин да бъдат чути.
„Зная, че е просто лекар и не управлява медицинския център, но избирам да се хвана за сламката. Не искам да губя надежда. Искам да мога да казвам истината, без да се страхувам“, признава медицинският специалист.