Лаура Пиърсън след отстраняване на гърдите и яйчниците: Белезите ми напомнят, че съм жива

По време на втората си бременност разбрах, че имам рак на гърдата, също като моята майка. За жалост, семейната предразположеност крие рискове и за дъщеря ми. Тя може да бъде изправена пред същите трудни избори, които аз трябваше да направя.

Когато бях на пет, обичах да си говоря с мама, докато се къпе. Още си спомням как водата се стичаше по тялото й, а кожата й беше зачервена от топлината. За мен нейното тяло беше удивително. Тогава не осъзнавах, че то е способно да претърпи какво ли не. Просто знаех, че е меко и топло, и е готово винаги да ме прегърне. Само мое.

„Майка ми беше същата както преди“

Разбрах за диагнозата на майка ми, когато бях на 30. Тогава тя беше на 60. Вече не живеехме заедно. Бях омъжена в Ню Йорк. Чувайки новината, не можех нито да я прегърна, нито да й помогна. Затова просто седнах на ръба на леглото и заплаках. При следващата ни среща всичко беше приключило. Едната й гърда беше отстранена, а след това й бе направена сполучлива реконструкция. Ракът вече го нямаше. Докато се приближавахме към родителите ми на летището, съпругът ми ме попита дали е подходящо да я прегърнем, тъй като не беше минало много време след операцията. Нямах отговор на въпроса му. Оказа се, че прегръдката е не само безопасна. Тя е добре дошла. А и майка ми изглеждаше както преди.

Само пет години по-късно самата аз напипах бучка в гърдата си. Дъщеря ми обаче още не беше родена, а синът ми прохождаше. След месец, през май 2016 г., се оперирах и туморът беше отстранен. Жената, която го направи, също беше бременна. Фактът, че имаме нещо общо помежду си, някак ме успокояваше. Може би я караше да се грижи за мен, за нас, повече от обичайното.

Знаех, че трябва да съм благодарна, че се спасих. Когато обаче свалих превръзките и се погледнах в огледалото, когато видях какво е останало от дясната ми гърда, заплаках. Изглеждах непривлекателна, кожата ми беше груба и неравна. На мястото на зърното имах отблъскващ белег.

Photoshoot ready pic.twitter.com/E1UlRIUlyj

— Laura Pearson (@LauraPAuthor) February 2, 2022

Дъщеря ми се бореше за своя живот, аз – за моя

Точно в този тежък период от живота ми, се роди дъщеря ни. Тъй като се появи на бял свят по-рано от очакваното, тя също трябваше да води своите битки. Няколко часа след раждането стоях под душа, отмивах кръвта и си повтарях, че трябва да оцелее. Дните минаваха, тя ставаше все по-силна, а аз трябваше да започна химиотерапия.

Двойна мастектомия и отстраняване на яйчниците

Ракът на гърдата се предава по наследство в моето семейство. Аз и майка ми не просто нямахме късмет. Ние бяхме предразположени. Когато лекарите ми съобщиха, че шансът отново да се разболея от рак е 50%, вече знаех какво трябва да направя. Помолих ги да отстранят гърдите и яйчниците ми. Не ми беше нужно време да обмислям решението си. Бях категорична. През ноември 2016 г. премахнаха яйчниците ми, а през януари 2017 г. – и двете ми гърди. Белезите са повече от преди. Червени линии, които ме гледат сърдито в огледалото. Линии, които белязаха не само тялото ми.

Сега дъщеря ми е на пет. И също си говори с мен, докато се къпя. Чудя се как ли вижда моето обезобразено тяло. Как то ще оформи представите й за начина, по който следва да изглежда една жена? На билбордовете и в рекламите няма жени като мен. Техните тела не са срязани и след това отново зашити.

Какво бъдеще очаква детето ми?

Женското тяло е благословия и проклятие едновременно. Страхувам се, че моята съдба и съдбата на майка ми може да сполети дъщеря ми. Страхувам се, че може да й се наложи да се подложи на мастектомия. Още повече се плаша от мисълта, че би могла да избере да не го направи. Тогава знам, че всяка минута от живота си ще се тревожа дали тя няма да е поредната жертва на рака.

Наясно съм, че в крайна сметка, моето момиче ще разбере, че обществото има очаквания към нея, към всички жени. И знам, че отношението й към собственото й тяло ще бъде повлияно от тези очаквания. Но тайничко се надявам белезите ми и тези на баба й да окажат по-силно влияние върху нея. Да й напомнят, че си е напълно достатъчна, такава каквато е. Напълно достатъчна.