Живот след превантивна мастектомия – пътят към приемане на новото тяло

Тейлър Харис е една от многото жени с генетична предразположеност към развитие на рак на гърдата, която споделя, че е уверена в решението си да се подложи на превантивна мастектомия (хирургично отстраняване на едната или двете гърди) с реконструкция, въпреки че има дни, в които не се чувства особено смела.

Трудният избор

„Легнах по гръб и отворих халата, точно както правех при всеки предишен преглед. Но когато лекарят натисна новите ми гърди с върха на пръстите си, за първи път се почувствах гола. Тънки белези имаше на гърдите ми на мястото, където хирургът беше отстранил зърната ми.“, разказва Харис.

„Ако някога искате татуировки, познавам човек на име Вини от Балтимор. Той е добър.“, съветва я нейният онкогинеколог. Младата жена обаче не може да си позволи в момента да пътува до Балтимор за 3D татуировки на зърната поради пандемията и трите й деца вкъщи.

Всъщност едно от децата на Харис помага за откриване на BRCA мутацията. Неговите озадачаващи медицински симптоми, включително опасно ниска кръвна захар и забавен растеж, карат лекарите да поръчат генетичен тест на повече от 20 000 гена.

“Никога не съм очаквала, че моят четиригодишен син носи BRCA2 мутация, а както се оказа – и аз.“, споделя младата жена. „Бях на 32 години и диагнозата – повишен риск от развитие на рак на гърдата (до 85%) и рак на яйчниците (до 27%) – беше опустошителна. Тъй като раковите заболявания, свързани с BRCA мутации, се развиват в зряла възраст, грижите за сина ми не се промениха.“

След като разбира, Харис веднага се включва в програма за повишен риск в Клиничния център за рак към Университета на Вирджиния, където се среща с онкогинеколог и пластичен хирург. С тях 32-годишната жена обсъжда родословното си дърво, което е белязано от различни видове рак.

Наличието на BRCA мутация не означава, че задължително ще се развие рак. Това просто означава, че трябва да се избере между постоянното наблюдение (редуване на ЯМР на гърдата и мамографии на всеки шест месеца) и извършването на голяма превантивна операция.

„Уверена съм, че взех правилното решение за мен“

Харис чака четири години, преди да вземе решение. Младата жена отлага във времето, тъй като все още кърми най-малкото си дете. Най-голямо влияние върху решението й обаче оказва статия на покойната писателка Елизабет Вурцел за рака на гърдата, чиито думи разстройват Харис: „Можех да избегна всичко това, ако бях се тествала за BRCA мутация“.

„Имах този шанс – все още можех да изпреваря рака. Обадих се, за да насроча операцията и си спомних, че наред с понижаването на риска от развитие на рак на гърдата, ще получа и „безплатно“ намаляване и повдигане на гърдите. Това беше минимално успокоение, но се вкопчих в него.“, споделя Харис. „Измина една година от двете ми операции. Рискът от рак на гърдата е намален с най-малко 90%. Уверена съм, че взех правилното решение за мен, въпреки че през повечето дни не се чувствам особено смела или овластена. Дали съм благодарна? Да.“

По време на реконструкцията на гърдите пластичният хирург изсмуква мазнини от бедрата на младата жена и ги поставя около имплантите, за да изглеждат по-естествени. Интервенцията оставя синини на бедрата, които с течение на времето изчезват, но, за съжаление, същото се случва и с мазнините, поставени около имплантите, тъй като тялото й ги резорбира.

„Сега, когато свалям сутиена си, виждам ръбове и трапчинки, които не могат да бъдат оправени без трета операция. Гърдите ми са повдигнати и са по-малки, отколкото бяха след кърменето на трите деца, а без зърна никога повече няма да ми се налага да купувам венчелистчета за гърди, които да нося с рокля без презрамки. Но също така е вярно, че дупките, където бяха поставени дренажите по време на мастектомията, оставиха следи, които ми напомнят на изгаряне от цигара, когато ги зърна в огледалото.“, споделя младата жена.

„Ще се справиш чудесно“, казваха хората. „Ще се почувстваш толкова облекчена.“ Имах нужда от тези думи, отекващи, докато лекарите ме оперираха. Като се има предвид всичко, се справих страхотно, няма от какво да се оплаквам.“

Едновременно щастлива и разочарована, задължена и тъжна

Харис признава, че се срамува, когато се преоблича, тъй като гърдите й досега никога не са изглеждали толкова неестествени.

„Без съмнение това е привилегия, дълбок поклон пред науката и пред Бог. Не мога да не се оглеждам за приятели, които вече имат рак и никога не са имали шанс да го предотвратят. Ние наричаме това перспектива, нали?“

Младата жена все още не се е справила напълно с психологическата травма от превантивната мастектомия. Дори признава, че понякога се чувства като обект на кубистичен портрет – жена, направена от фрагменти, събрани заедно, почти разпознаваема.

Харис все още търси място, където ще може да скърби. Място, където да може да спре и да оцени, че белезите й са признаци на облекчение, но и странични щети от избора, който е направила. Тя е едновременно щастлива и разочарована, задължена и тъжна.

„Може никога да нямам гърди, подходящи за Playboy, но наскоро преосмислих предложението за татуировките на зърната.“, казва Харис. „Сега, когато кожата ми е заздравяла, съм по-отворена към идеята да направя гърдите си красиви за мен. Може би е напразно, но може би не е неблагодарно да искам гърдите ми да изглеждат завършени.“

Сега Тейлът Харис стои някъде между перспективата и скръбта и може би това е само за да преосмисли тялото си и неговата красота.