Кратка история на уикенда - защо имаме петдневна работна седмица

Идеята за намаляването на работната седмица от пет на четири дни става все по-популярна и коментирана по целия свят. Представители от бизнеса и политици обмислят да въведат по-кратка работна седмица, стремейки се към по-продуктивни работни часове. От друга страна обаче тази идея става обект на множество коментари и обществени обсъждания.

Интересното е, че има множество паралели между дебатите днес и тези от 19 век, когато уикендът такъв, какъвто го познаваме, бива представен за първи път. Всъщност определените за почивка събота и неделя са сравнително модерен феномен.

През 19 век с правителствено постановление биват намалени работните часове във фабриките и се въвеждат редовни почивки. Но идеята за почивния уикенд не се основава единствено на взетите публични мерки, а се оформя от комбинация от кампании. Някои се водят от движения за полудневен работен ден, други от профсъюзи, компании за почивки и от самите работодатели.

"Свети Понеделник"

През по-голямата част от 19 век, например, сръчните занаятчии приспособяват свои собствени работни ритми на работа, тъй като често работните им пространства са наети, а от друга страна самите те са отговорни за произведеното количество продукти на седмична база. Така се създава практиката "Свети Понеделник". Докато "Свети Понеделник" имитира религиозните празници на светиите, всъщност денят представлява изцяло светска практика на работниците, с цел си осигурят по-дълга почивка през работната седмица.

Работниците работят интензивно от вторник до събота вечер, оставяйки неделята като официален почивен ден, както и понеделниците - за да се възстановят от съботната вечер и събитията от предишния ден. До средата на 19 век "Свети Понеделник" е популярна практика в британското общество. Дотолкова, че забавленията за почивните дни като музикални салони, театри и концертни зали представят събития и на този неофициален почивен ден.

Работниците в производството също приобщават традицията на "Свети Понеделник", въпреки постоянните противоречия с работодателите заради намалената производителност. И тъй като работниците приемат неофициалния почивен ден с почти религиозна отдаденост, това прави много трудно премахването на навика от страна на началниците. Денят продължава да се отбелязва като почивен до 1880 година.

Въпреки това, религиозните представители и профсъюзите остават съсредоточени върху внедряването на официален почивен ден в работната седмица. Църковните лица настояват, че почивка в събота би подобрила "умствената и моралната култура" на работническата класа. През 1862 г. например, преподобният Джордж Хевисайд представя оптимизма на много религиозни лидери чрез статията си във вестника "Coventry Herald", огласявайки, че уикендът би позволил на работниците да отпочинат и да се презаредят и така да се осигури повече присъственост на църква в неделите.

Междувременно профсъюзите се стремят да осигурят по-формализирана почивка, която не се основава на негласно приет обичай. В интерес на истината, създаването на уикенда като почивна формулировка все още се цитира като едно от гордите постижения в историята на профсъюзите.

През 1842 г. се образува група, наречена "Early Closing Association", лобираща в правителството да се задържи съботният следобед свободен за работниците, за сметка на пълен работен ден в понеделник. Асоциацията основава филиали в ключови производствени градчета, а членовете й са представители на местни граждански елити, производители и духовенството. Работодателите биват насърчавани да установят полудневен работен ден в съботите, тъй като Асоциацията твърди, че така би се осигурила трезва и работлива работна ръка.

Профсъюзите и работническите групи също приемат предложението, тъй като разглеждат съботата като инструмент за повишаване на уважението към работническата класа. Надяват се, че така ще се намалят пиянствата и бруталните спортове като боевете с петли, традиционно асоциирани със "Свети Понеделник".

За активистите съботният следобед е моментът, в който представителите на работническата класа могат да се насладят на така наречения "рационален отдих" - форма на почивка, предназначена да изкара работниците от кръчмите и да ги въвлече в занимания от по-образователно естество. В Бирмингам например, през 1850 г. Асоциацията представя анонс във вестника "Daily News" по повод предимствата от почивната събота:

"За тези, които обичат почивките в страната, или се наслаждават на градинарството или каквото и да е друго занимание, изискващо слънчева светлина - могат да се възползват от почивната половина на събота, вместо да работят; или могат да прекарат времето си в заниманията, подобряващи умственото и физическото здраве."

Бизнес възможност

Процъфтяващата почивна индустрия вижда блестяща бизнес възможност в почивната събота. Влаковите оператори приемат идеята, таксувайки пътниците в събота с намалени цени. С нарастващия брой работодатели, приемащи съботния следобед като почивен, театрите и концертните зали също увеличават съботните представления за сметка на понеделнишките.

Може би най-влиятелната дейност в почивното време, помогнала да се приеме решението за почивния съботен следобед, е провеждането на футболни мачове. Така наречената "Футболна лудост" се отприщва в началото на 90-те години на 19 век, точно когато новоустроената работна седмица започва да се възприема. Така съботните следобеди се превръщат в много атрактивно почивно време за работниците.

Приемането на днешния уикенд е процес, завършил във времето нито бързо, нито бавно, тъй като в крайна сметка решението на фабриките да приеме полудневната събота се корени в самите тях. Кампаниите за установяването на уикенда започват през далечната 1840 г., но биват общо утвърдени едва преди 50 години.

До края на 19 век се води активно насърчаване на определянето на съботния следобед и неделята като уикенд. Макар това да се случва поради различни причини, работодателите, религиозните кръгове, почивният бизнес и работниците намират съботния следобед за прекрасна възможност от една страна за отдих, а от друга за успешна бизнес ниша.
Така се поставят основите на пълния 48-часов уикенд такъв, какъвто го познаваме днес, въпреки че бива официално установен през 30-те години на 20 век. Приема се от работодателите с охота, тъй като качествената почивка през събота и неделя намалява честите отсъствия от работа и подобрява ефективността на служителите.