Колко важно е да изразяваш любовта си или една трогателна история за жената, която накара мъжа си да изведе друга жена на среща

След 21-годишен брак, жена ми поиска от мен да изведа друга жена на вечеря и кино.

Тя каза - "обичам те, но знам, че тази друга жена обича теб и би искала да прекара малко време с теб."

Другата жена, която жена ми желаеше да посетя, беше моята майка. Тя беше вдовица от 19 години, но работата и задълженията покрай моите 3 деца не ми позволяваха да се срещам с нея често.

Същата вечер се обадих, за да я поканя да излезем.

"Какво се е случило, добре ли си?"- попита тя.

"Помислих си, че ще е добре да прекарам малко време с теб" - отговорих аз."Само аз и ти."

Тя помисли за секунда и каза - "толкова много искам това."

Онзи петък след работа, отидох, за да я взема и бях леко изнервен. Тя беше накъдрила косата си и носеше роклята, с която беше облечена в нощта, когато празнуваха последната годишнина от сватбата им заедно. Тя се усмихна толкова сияйно, че лицето й наподобяваше това на ангел.

"Разказах на приятелките си, че излизам на вечеря със сина си и те бяха впечатлени", каза тя и влезе в колата. "Те нямат търпение да им разкажа за нашата среща."

Отидохме в ресторант, който не беше елегантен, но беше добър и уютен. Майка ми държеше ръката ми сякаш беше първата дама. След като се настанихме, аз трябваше да прочета менюто. Очите й можеха да видят само едрия шрифт. По средата на четенето повдигнах поглед и видях майка ми, която седеше там с вперен поглед в мен. Имаше носталгична усмивка на устните й.

"Аз трябваше да ти чета менюто, когато ти беше малък" - каза тя.

"Тогава сега е време да се отпуснеш и да ми позволиш да върна услугата", отвърнах аз.

По време на вечерята имахме приятен разговор - нищо особено, просто наваксвахме относно последните събития в животите ни. Говорихме толкова много, че пропуснахме филма. Когато пристигнахме в къщата й по-късно, тя каза "ще изляза отново с теб, но само ако ми позволиш аз да те поканя." Съгласих се.

"Как беше вечерята?" - попита жена ми, когато се прибрах.

"Много добре. Много по-добре отколкото си представях" - отговорих аз.

Няколко дни по-късно майка ми почина от инфаркт. Случи се толкова внезапно, че нямах никаква възможност да направя нищо за нея. След известно време получих плик за писмо с копие на сметка от ресторанта, в който вечеряхме с майка ми. Прикачена бележка гласеше:

"Платих тази сметка предварително. Не бях сигурна дали ще съм там, но въпреки това платих за две порции - една за теб и една за жена ти. Никога няма да узнаеш колко много означава онази нощ за мен."

"Обичам те, сине."

И в този момент осъзнах смисъла на това да казваш думите "Обичам те" и на времето, което нашите любими хора заслужават.

"Нищо в този живот не е по-важно от семейството ти."

Авторът на тази история не ни е известен, но ние решихме да ви я разкажем, защото няма нищо по-важно от това да знаем стойността на малките неща и то в правилното време и място!