Кои са най-честите заблуди, свързани с психичното здраве, в TikTok

Хиляди инфлуенсъри използват социалните платформи, за да разпространяват невярна информация – било то защото наистина вярват, че техният личен опит ще помогне на хората или просто защото искат да привлекат последователи и да продадат даден продукт.

Нека видим кои са най-често разпространяваните заблуди, свързани с психичното здраве, в социалните мрежи.

Отъждествяване на нормални човешки емоции със симптоми на психично разстройство

Във видеа, касаещи граничното личностно разстройство, се твърди, че чувства, които всеки човек изпитва в ежедневието си, например тревожност при неочаквана промяна в плановете, смяна на настроението или страх от изоставяне, всъщност са симптоми на въпросното психично нарушение.

Друг видеоклип посочва липсата на концентрация, тонус и апетит, умората и раздразнителността като признаци на депресия на работното място.

„Въпреки че някои от тези симптоми могат да се срещнат при пациенти с депресия, не е правилно да обобщаваме, тъй като разсеяността, умората и всичко гореизброено са нормални прояви и на други състояния, които нямат нищо общо с психичното здраве, например загуба, нещастие, житейски проблем“, пояснява терапевтът Лиам Модлин от King’s College London.

» Заради дезинформация: Американци предозират с витамин А, за да се предпазят от морбили

Неправилно използване на понятия от психологията

Някои инфлуенсъри твърдят, че пациентите с биполярно разстройство страдат от резки промени в настроението, защото тяхното „махало“ на емоциите се движи по-бързо. Това обаче не е вярно, тъй като настроението им не само че не се мени бързо, но и може да остане едно и също със седмици.

Заблуда е и това, че, преди да се самоубие, човек става „почти биполярен“. Според проф. Рина Дъта, психиатър от King’s College London, подобни изказвания само затвърждават стигмата върху хората с психични заболявания.

Видео в TikTok предупреждава, че постоянното поднасяне на извинения, нуждата от утеха, разстройването при безобидни спорове и сблъсъци, свръхчувствителността към критика и прикриването на чувствата са признаци на претърпяно насилие.
Специалистите не отричат, че този модел на поведение е характерен за хора, живели в среда на насилие, но невинаги е така. „Липсата на контекст във видеоклипа може да навреди много на зрителите, защото ги насърчава да си поставят сами диагноза или пък да слагат етикети на хора, които никога не са били матретирани“, допълва Модлин.

Недоказани методи за лечение и неверни твърдения

Това е най-често срещаната форма на дезинформация във видеата. Едно от тях например предлага на потребителите метод, който е по-евтин от терапията и с по-малко странични ефекти от антидепресантите. Най-впечатляващото е, че той „може да излекува човек от преживяна травма в рамките на един час“. Единственото, което трябва да направи, е да пише за травмиращите събития в живота в продължение на 15 минути, без да спира.

Психотерапевтът Амбър Джонстън е категорична, че няма научни доказателства в подкрепа на метода. Тя изключва възможността травмата да бъде преодоляна за 60 минути и дори смята, че насилственото връщане към неприятното преживяване може да навреди, ако не се случва в присъствието на опитен терапевт.

» Защо дезинформацията е толкова привлекателна за хората

Да плачем невинаги е полезно

Любопитно, но и подвеждащо, е видеото, в което се твърди, че плачът не просто успокоява и улеснява обработването на емоциите, но и стимулира освобождаването на хормона кортизол. Психотерапевтът Ейми Дърдън уточнява: „Промените в нивата на кортизола, когато плачем, са много сложни и не могат да бъдат обобщени по толкова елементарен начин. Сълзите могат да донесат облекчение, но е възможно и точно обратното. Ако плачещият човек възприема плача си негативно, със сигурност не би извлякъл полза от него, а напротив, би изпитал силен срам.“

Не са малко и добре звучащите цитати, които обаче специалистите по психично здраве намират за безполезни, извадени от контекст. „Такъв е например: „Когато чувстваш, че всички те мразят, поспи. Когато чувстваш, че ти мразиш всички, яж. Когато чувстваш, че мразиш себе си, си вземи душ. А когато чувстваш, че всеки мрази всеки, просто излез навън.“

„Подобно опростяване на иначе сложни емоционални състояния не помага никому“, смята Дърдън.

Няма универсална техника за справяне с тревожността

В TikTok се публикуват и съвети за справяне с тревожността, сред които точно определена дихателна техника. Невропсихиатърът Дейвид Окай обаче подчертава, че няма универсална техника за преодоляване на тревожността. „Ако не се прилага правилно, е възможно да настъпи хипервентилация, която е много неприятна и може да засили чувството на тревожност“, уточнява още Окай.

Фактори за развитие на депресия

Друго видео посочва като причини за депресия алкохола, тютюна, мононатриевия глутамат, захарта и хидролизираната пшеница. Според Модлин начинът на живот може да увеличи риска от депресия, но не и да бъде единствената причина за нея. „Има и други фактори, които играят роля – гени, невробиология, психосоциални стресори, травма в детството, здравословен проблем и тип личност“, пояснява специалистът.

Някои инфлуенсъри подвеждат аудиторията като рекламират добавки като шафран, магнезиев глицинат и екстракт от свещен босилек за справяне с тревожността. Макар че има изследвания, според които те могат да облекчат състоянието, доказателствата не са достатъчно, за да се използват тези продукти в клиничната практика. Освен това добавките се произвеждат, което означава, че не са „натурални“, както се твърди.

Субективно мнение и ненадеждни доказателства

В два видеоклипа се препоръчва настаняване в психиатрично отделение въз основа на личен опит. Има и такива, които заблуждават зрителя, че само след 60-дневен престой може да настъпи значително подобрение.

Тази информация е подвеждаща и крие риск от погрешни впечатления за ползите от лечението в болнично заведение. Психиатърът Дан Полтър пояснява: „Не е изключено при настаняване в клиника страдащият да започне да прилага маладаптивни техники за справяне. Освен това е много малко вероятно човек да отиде в психиатрична клиника по начина, описан във видеото.“

Друго видео в социалната платформа показва човек в болнични дрехи, който вероятно е настанен в психиатрично отделение. Той казва: „Бях твърде откровен с моя психиатър.“ Полтър смята, че по този начин се изпраща послание на хората, че не е нужно да бъдат докрай откровени с психиатъра си, което всъщност е много важно за тяхното лечение.

В TikTok се разпространява още един нелеп метод за облекчаване на тревожността. Жена твърди, че ако човек изяде един портокал, докато се къпе под душа, ще се справи със симптомите на тревожност. „Няма нито едно доказателство, че цитрусовите плодове под душа наистина помагат и съм силно разтревожен, че подобни необичайни техники могат да се наложат“, признава Окай.