Грозната истина за социалните мрежи

Ето един факт - маймуните развиват социален живот, организирайки се в групи от по няколко индивида. Размерите на тези групи са лимитирани. За да могат групите да "работят" , всички членове трябва да се познават добре. Средният размер на групите варира между 20 и 50 индивида. Когато възникне някакъв проблем, групата се разпада и се разделя на две.

Същата ситуация би могла да се забележи и при хората. Възникването на езика и комуникацията спомага за създаването на по-големи и по-стабилни групи. Социологически проучвания сочат, че максималния размер на група при хората е от 150 члена. Повечето хора са неспособни да познават повече от 150 души.

Човекът е социално създание, а чувството за самота може да го подлуди. Индивидите се съревновават по лични постижения, богатство, имидж и консуматорство. Именно заради това, много хора губят социалните си и семейни връзки в името на това да изглеждат в очите на хората по начин, който е техен идеал.

След всичко това няма как да не отбележим, че все повече и повече хора се самоопределят като самотни. По този начин "самотата" се превръща в най-срещания елемент на модерния свят. Една от основните причини за съществуването на този елемент са социалните мрежи. В свят, в който времето е пари, ние сами увеличаваме налягането на възможностите си, за да постигаме повече и повече, докато неусетно социалният ни живот запада. След това идват и технологиите - прости, полезни, оптимистични. Всеки млад човек е по-склонен към виртуален романс заради социалните мрежи, които осигуряват изключително добри условия за провеждането му и ни позволява ние да контролираме имиджа си възможно най-ефективно.

Колекционираме приятели като марки. Предпочитаме количеството за сметка на качеството. Заменяме дълбокото значение на интимността с размяна на снимки и чат разговори. Правейки това, ние жертваме разговора за огледални връзки, което създава една парадоксална ситуация, в която твърдим, че имаме много приятели, докато всъщност повтаряме колко сме сами.

Но какъв е проблемът във воденето на разговори? Е, той отнема време за провеждане, време за търсене на място, на което да се проведе и... не можеш да контролираш това, което ще кажеш. Което всъщност е и основния проблем. Чатенето, изпращането на имейли, публикуването - всички тези неща ни позволяват да представим себе си по начина, по който искаме. Имаме възможност за редакция.

Вместо да създаваме реални приятелства, сме обсебени от безкрайно "себепромотиране" и инвестираме часове в изграждането на профила си - мислим върху следващото изречение, което ще напишем, избираме снимката, на която сме излезли най-добре - всичко това служи за изграждане на желания от нас имидж. Очакваме повече от технологиите и по-малко от самите нас.

Социалните мрежи не променят само това, което правим, но и това, което всъщност сме. И това е така, защото те ни влияят най-много, когато сме най-уязвими. А ние сме уязвими. Ние сме самотни, но ни е страх от близост. Социалните мрежи ни предлагат осъществяване на три наши желания:
1. Сами да "поставяме" центъра на вниманието там, където го искаме.
2. Сигурността, че винаги ще бъдем чути.
3. Знанието, че никога няма да сме сами.

Използваме технологиите, за да се самоопределяме чрез споделяне на мислите и чувствата си. Освен това, инсценираме преживявания, само за да имаме какво да споделим. За да се чувстваме живи. Научили сме се да мислим, че колкото "по-мобилни" сме, ще сме по-малко сами. Но сме в опасност, защото това не е вярно. Обратното е вярно...