Модата на селфитата: какво казва за нас ъгълът, под който се снимаме

През последното десетилетие селфитата се превърнаха в част от културата на младите хора. За първи път тагът #selfie е използван през 2004 г., но подобен тип снимки стават много актуални едва през 2010 г., когато на пазара е пуснат телефонът iPhone 4. Три години по-късно Оксфордският английски речник определя думата „селфи“ за дума на годината.

Правим снимки на самите себе си поради най-различни причини. Някои ги правят само за забавление, други ги използват със служебна цел. Според изследване от 2018 г. 82% от възрастните американци под 34-годишна възраст поне веднъж са публикували своя лично направена снимка в социалните медии. Преди пандемията от коронавирус да сложи временно край на честите събирания и светски събития, индустрията със селфитата процъфтяваше.

Безспорната популярност и наложилата се тенденция, особено сред младите, през последните 4 години няма как да не привлекат вниманието и на експерти по когнитивни науки. Оказва се, че начинът, по който си правим селфи, най-вече ъгълът, под който държим камерата, зависи от целта ни.

Селфи отляво

Още през 70-те години на миналия век художниците са предпочитали да рисуват своите модели отляво, особено, когато те са били жени. Проучване от 2017 г. посочва, че и при съвременните снимки, които сами си правим, хората несъзнателно позиционират телефоните си така, че да се снимат от лявата страна.

Експертите забелязват и някои интересни тенденции в начина, по който любителите на селфита позиционират камерата вертикално. През 2017 г. група учени решават да анализират снимки, публикувани в „Tinder.“ Те стигат до извода, че, когато търсят партньор за връзка, жените най-често се снимат от по-висока позиция, тоест отгоре, а мъжете – обратно.

Алесандро Соранцо, експерт по експериментална психология към университета „Sheffield Hallam“, и екипът му разширяват периметъра и обхващат снимки от различни платформи, за да потърсят евентуални прилики и разлики. Те събират общо 2000 селфита, публикувани от произволно избрани потребители в Instagram, по 10 снимки от един човек. След това учените записват пола на всеки от тях, съдейки по фотографиите, както и случаите, в които са направени от горе надолу, отдолу нагоре или фронтално. Наблюденията им разкриват, че всички потребители, мъже и жени, предпочитат да насочват камерата от горе надолу.

Различните позиции на камерата създават и различни селфита. Тук изниква въпросът защо. И каква е връзката между начина на снимане, предназначението на самите снимки и платформите, на които се качват?

Изразителност на лицето

Много инфлуенсъри, които са добре запознати с тактиките за получаване на „възможно най-доброто селфи“, твърдят, че, когато се снимаме под ъгъл или от по-високо, изглеждаме по-добре.
Заключението всъщност е направено от авторите на друго изследване върху снимки в „Tinder“, според които мъжете, снимащи се отдолу нагоре, донякъде се стремят да изглеждат по-високи, тъй като височината се свързва с мъжествеността. При жените е точно обратното, смятат те. Когато се снимат от по-високо, представителките на нежния пол изглеждат по-ниски, а оттам предполагаемо и по-женствени.

Други анализи са насочени към ъгъла на камерата и изражението, което си придаваме, за да изглеждаме по-слаби и дори по-уязвими. Счита се, че и в двата случая привличаме хората повече.

Защо в миналото артистите също са предпочитали да рисуват и снимат от лявата страна?

Според изследователите има няколко теории, които обясняват предпочитанието на художниците в миналото. Възможно е изборът до голяма степен да е зависел от това дали са десничари или левичари.

Понякога решението е било вземано в зависимост от разположението на самия модел спрямо артиста или от преценката му за по-лесно възприемане на творбата. Някои майстори на четката са предпочитали левия профил, защото са смятали, че така хората ще уловят посланието и настроението по-добре.

Доказателствата в подкрепа на всички тези хипотези обаче са недостатъчни. Според съвременните учени най-логично звучи обяснението, че изборът на ляво или дясно е бил изцяло личен и напълно субективен. Вероятно са приемали левия профил като по-привлекателен от десния.

Какво казва науката?

Ако се върнем отново към модерните селфита, става ясно, че без значение дали боравят с дясната или лявата ръка, хората пак предпочитат да се снимат отляво. Можем да предположим, че интуитивно всеки от нас знае, че снимката от лявата страна ще ни представи в по-добра светлина. Но защо се получава така в действителност?

Лявата половина на лицето се контролира от дясното полукълбо на мозъка, което от своя страна отговаря за емоциите. Затова смятаме, че лявата ни страна е по-изразителна.
Някои експерти твърдят, че повечето от нас намират себе си за по-привлекателни на селфита, отколкото на снимки, направени от друг човек.

Степента на изразителност на лицето зависи от целта и платформата, на която ще качваме снимката. Когато покажем левия си профил или се снимаме от горе надолу, изглеждаме по-изразителни. Ако се снимаме фронтално, придаваме на лицето си неутрално изражение, което е подходящо за документи със служебна цел.

Проксемика на селфито

Проксемиката е сравнително ново научно направление, което изследва значението и ефекта от пространството в общуването, комуникацията и социалните взаимодействия на човека. Тя се разглежда като част от невербалната комуникация. Всеки, който избира внимателно позата на тялото си и елементите на самата снимка, има за цел да изпрати точно определени невербални, социални и емоционални сигнали към останалите. Можем да ги приемем като 2D еквивалент на знаците, които изпращаме на събеседника си при комуникация лице в лице.

Когато общуват на живо, хората сами определят позата, изражението на лицето и дистанцията помежду си, в зависимост от усещането за близост или желанието за избягване. В своя научен труд „Скритото измерение“ културният антрополог Едуард Хол за първи път споменава проксемиката, или употребата на пространството в общуването между хората.

Също както във фотографията и синематографията, при селфитата имаме възможност да използваме като инструмент само пространството зад нас, тоест фона. И тук се намесва проксемиката: начинът, по който е ориентиран предметът, асиметрията между ляво и дясно при самата композиция, относителният мащаб на обектите, попадащи в рамката.
Всички те са променливи величини, които зависят от разстоянието на камерата и, най-вече, от ъгъла. Те подсказват какво цели снимащият се и какви чувства изпитва в момента на снимане.

В заключение можем да кажем, че селфитата са форма на разкриване пред останалите. Не става въпрос само за излагане на показ и демонстрация, каквато е целта на автопортретите например. Когато снимаме самите себе си, ние споделяме нещо лично. Разговаряме с другите.

Селфито не е просто проява на артистичност. То има по-дълбок контекст и търси взаимодействие с отсрещната страна. „Снимка се споделя, за да започне общуване“, както казва писателят, теоретик и създател на Музея на селфитата Али Бърнес.