Кога “лошото” изкуство си заслужава

Изкуството е субективно! Този факт не може да се избегне или омаловажи. Мненията за качеството варират от човек до човек. Различните общества също разполагат с разнообразни традиции, засягащи музиката, литературата и изящното изкуство. Разбира се, вкусовете на хората се променят и спрямо дадения исторически период. Както историята показва, стойността на изкуството не е статична величина, а непредсказуема променлива, която зависи от културата, времето и индивидуалната естетика. Перспективата, която времето предоставя, често води до прозрения и преоценки на художествените произведения.

Пример за подобна промяна в колективното съзнание е Уилям Шекспир, смятан от Елизабетова Англия за добър поет и драматург, но не толкова талантлив, колкото съвременниците му Джон Флетчер и Бен Джонсън. Сега авторът на класиките „Хамлет“ и „Ромео и Жулиета“ се смята от мнозина за най-великия писател, живял някога, не само в родината си, а в целия свят. В сферата на изящните изкуства също съществуват безброй примери за художници или скулптори, които са били пионери в своята сфера, но неразбрани или неоценени от критици и обикновени хора.

Случилото се с Шекспир показва, че нагласите към дадено творение могат да се изменят постепенно и значително. Но все пак критиците са успели да постигнат консенсус относно двата основни критерия за дефиниране на една творба като добра. Това става като оценим колко добре творецът комуникира визията си чрез своя талант и опит и успява да докосне човешките ум и сърце.

Какво става обаче, когато изкуството успее да въздейства силно и да се хареса на хората, но не поради високото си качество и изява на талант, а именно поради пълната и абсолютна липса на дарба и умения. Това е възможно и е доказано в съществуването (и преуспяването) на бостънския Музей на лошото изкуство. Основана през 1994 г., институцията стопанисва три галерии, пълни с картини, намерени и закупени от различни базари, втора ръка магазини или от самите автори.

Но кое отличава едно лошо произведение на изкуството от друго такова? Все пак нискокачествени произведения съществуват навсякъде и под най-различна форма. Това, което кара една лоша творба да изпъкне сред морето от посредственост, неоригиналност и ясна липса на умения, е желанието за създаване на забележително, успешно и всепризнато произведение на изкуството. Копнежът и амбицията по нещо толкова очевидно недостижимо и последвалият поразителен провал създават в публиката чувство на изумление, шок, съчувствие и наслада. Според създателите на Музея на лошото изкуство, техните картини притежават специални качества, които ги отделят от просто некомпетентните творения. Те носят в себе си неспирна страст и феноменален артистичен провал.

С други думи, необходимият елемент, превръщащ една лоша творба в харесвана в очите на публиката, е сериозният характер, с който артистът подхожда към начинанието и впоследствие се проваля колосално в усилията си. Когато едно произведение на изкуството се квалифицира просто като лошо, то това е поради липсата на амбиция от страна на автора, който чрез крайния си резултат успява само да достигне посредственост и неоригиналност.

Поради това бостънският музей, а и самите почитатели на доброто в нискокачественото изкуство, приемат само творби, чийто автор е положил сериозни и искрени усилия да създаде нещо изключително стойностно, но липсата на талант и умения е довела до феноменален неуспех. Има творци, които съзнателно са искали да постигнат лош резултат и чрез изкуството си да шокират публиката, но те не влизат в тази подбрана и труднодостъпна група. Създаването на ужасни произведения на изкуството, въпреки таланта и уменията на авторите, е явление в творческите среди, което си има своята собствена дефиниция и отделен вид почитатели. Разбира се, възможно е феновете на двете групи да се припокриват, но разликата между видовете лоши творения е стремежът и нивото на успех на автора. Необходим е определен талант да създаде нещо, съдържащо равни количества амбиция за грандиозност и абсолютна липса на обективност спрямо собствените умения.

Примери има и в други сфери на изкуството. Наскоро известният холивудски актьор Джеймс Франко възпя красотата на творческия провал в последния си проект, наречен Катастрофалният артист. Кинолентата представлява драматична екранизация на филма "Стаята", който в последното десетилетие постепенно и неотклонно натрупа слава като най-лошото попълнение към киноиндустрията за всички времена. Проектът на Франко има за цел да възпее величието на оригинала, произлизащо от артистичния крах и очевидната пълна заблуда на създателя относно кинопохватите и собствените си умения. Филмът "Стаята" е перфектният пример за ужасно създадено произведение, което заема своето място в бастиона на доброто лошо изкуство. Благодарение на позорната си репутация и кино проекта на Джеймс Франко, кинолентата успява да акумулира интерес в общността, изразен в организираната специална късна прожекция в близо 600 киносалона в САЩ на 10-ти януари тази година.

Джеймс Франко във филма "Стаята"

Това, което отличава филма "Стаята" от други лоши кино произведения и вдъхновява Франко да пресъздаде феноменалния провал в своята лента, е огромната страст на автора, надминаваща значително възможностите му. Именно страхотната разлика между амбиция и умения кара зрителите да оценят творението като изключително постижение, заслужаващо тяхното внимание и време. Разликата между "Стаята" и други лоши филми е желанието за артистично признание и творческа слава. Киноленти, като "Ченгето от мола", "Емоджи: Филмът" и "Змии в самолета", не предявяват претенции, че са нещо повече от средство за губене на време с техните налудничави сценарии, евтина комедия и клиширани герои. Стремежът на създателите и продуцентите на тези филми не е да се създаде продукт от най-високо качество или да се спечелят няколко Оскара, а да се привлече максимален брой зрители и да се избият инвестираните пари.

Кинолентата "Стаята" се причислява към култовия жанр. Тези филми включват странни и забележителни произведения на дългометражното изкуство, чиито качество е меко казано спорно или неконвенционално. Една от групите в култовия жанр е изцяло посветена на добрите лоши филмови творения, които карат феновете да се замислят за всички уникални начини, по които едно произведение може да се превърне в провал. Тази непредсказуемост на действието, поради неразбирането и неосъзнаването на филмовите похвати, прави ужасните дългометражни творения велики. Избягването на признатата формула поради неразпознаването и неосъзнаването води до ефекта, които филмовите фенове търсят като преживяване.

Както всички останали вкусове в изкуството, насладата от специалния вид лошо изкуство зависи от философията и естетиката на отделния индивид. Несъмнено ужасно създадените творения притежават своя уникален чар, който произтича както от стремежа на автора, така и от магнитуда на падението. Търсачите на нови преживявания и неограничените от обществените конвенции хора не биха пропуснали да се насладят на особената красота на лошото изкуство, било то във формата на картините от Музея на лошото изкуство или в култови филми като "Стаята". За тяхна радост в онлайн пространството съществуват редица списъци с уникално лоши киноленти, изровени от дълбините на някоя забравена видеотека и споделени за удоволствие на жадните фенове.

Пробвайте, може да ви хареса!

По статията работи: Нора Маркова
Изоточници: artsy.net; theoryofknowledge.net; electricliterature.com; artnews.com
Снимки: avclub.com; weliveentertainment.com; museumofbadart.org