Когато научим тези 5 сурови истини за живота, ще бъдем много по-добри хора

Всички ние трябва да преодоляваме препятствията в името на оцеляването. Понякога се опитваме да отречем тези препятствия, просто защото са твърде трудни за понасяне. Но колкото и тежко да е това, необходимо е да се изправим пред тях, ако искаме да живеем истински удоволетворяващ живот.

Според будистката философия, щастието включва прегръщането и приемането дори на негативните аспекти на живота. Когато отричаме всяка негативност, ние практически затваряме очите си за реалността и се противопоставяме на естествените сили на Вселената. По-долу са 5 истини за живота, според Будизма, от които всички бихме имали полза да знаем.

1. Тревогата е безполезна

Тревогата е просто в ума и тя не помага наистина с проблемиte в нашия живот. Можете ли, притеснявайки се наистина да промените това, което ще се случи? Не, това е загуба на време. Както будисткият учител Тхих Нхат Ханх (Thich Nhat Hanh) казва по-долу, опитайте се да останете в настоящия момент, без да поставяте етикети върху вашите "бъдещи условия на щастие".

"Безпокойството не постига нищо. Дори да се тревожите двадесет пъти повече, това няма да промени ситуацията в света. Всъщност, тревожността ви ще влоши нещата. Въпреки че те не са такива, каквито бихме искали, все още можем да бъдем доволни, знаейки, че правим най-доброто и ще продължим да го правим.

Ако не знаем как да дишаме, да се усмихваме и да изживяваме дълбоко всеки момент от живота си, никога няма да можем да помагаме на никого. Щастлив съм в настоящия момент. Не искам нищо друго. Не очаквам никакво допълнително щастие или условия, които да доведат до повече щастие. Най-важната практика е безцелността – да не преследваш нещата, да не грабиш."- Тхих Нхат Ханх

2) Ако искаме да бъдем щастливи, трябва да видим реалността такава, каквато е ...

Будизмът ни учи, че трябва да видим реалността такава, каквато е, ако искаме да бъдем наистина свободни. Вместо да бъдем затворени в собствените си идеи и мнения, трябва да останем отворени и да приемем каквато и да е истина. Много от нас се опитват да останат позитивни, като избягват всички негативни емоции и ситуации. Трябва обаче да се изправим срещу тях и да ги приемем, за да бъдем истински свободни. Будисткият учител Пема Чедрен (Pema Chödrön) го казва най-добре:

"Имаме две алтернативи: или поставяме под съмнение нашата вяра - или не. Или приемаме нашите фиксирани версии на реалността, или започваме да ги предизвикваме. Според Буда, да се упражняваме в това да бъдем отворени и любопитни - да се упражняване в разпадането на нашите предположения и вярвания - е най-добрият смисъл на нашия човешки живот".

3) Трябва активно да приемаме промяната ...

Животът се променя, родени сме и в крайна сметка ще умрем. Времето се променя всеки ден. Без значение кой аспект от живота погледнете, всичко се мени. Много от нас се опитват да поддържат нещата "фиксирани" и "постоянни". Това обаче е в противоречие с истинските сили на Вселената. Когато приемаме и прегръщаме промените, това ни дава огромно освобождение и енергия, за да създадем живота, който желаем. Будистката Дайсаку Икеда (Daisaku Ikeda) казва, че приемането на промяна ни позволява да поемем инициатива и да създадем положителни промени в живота си.

"Будизмът твърди, че всичко е в постоянен поток. По този начин въпросът е дали трябва да приемем промяната пасивно и да я отминем или да поемем водеща роля и да създадем положителни промени по собствена инициатива. Докато консерватизмът и самозащитата могат да бъдат оприличени на зимата, нощта и смъртта, духът на пионерството и опитът за реализиране на идеали извиква образите на пролетта, утрото и раждането. "- Дайсаку Икеда

4) Коренът на страданието е в преследването на временните чувства ...

Много от нас пожелават онези чувства на щастие. Мислим, че щастието включва вълнение, радост, еуфория ... но това са само временни версии на щастието. И непрекъснатото им преследване се превръща в страдание, защото те никога не са трайни. Истинското щастие идва от вътрешния мир. То може да бъде открито, когато се задоволявате с това, което имате, и това, което сте. Ювал Ноа Харари (Yuval Noah Harari) го описва перфектно:

"Според будизма, коренът на страданието не е нито усещане за болка, нито за тъга, нито за безсмислие. По-скоро истинският корен на страданието е това безкрайно безсмислено преследване на ефимерни чувства, което ни кара да бъдем в постоянно състояние на напрежение, безпокойство и неудовлетвореност. Поради това преследване умът никога не е доволен. Дори когато изпитва удоволствие, той не е доволен, защото се страхува, че това чувство може скоро да изчезне и желае това усещане да остане и да се засили. Хората са освободени от страдание, не когато преживеят това или онова кратко удоволствие, а по-скоро, когато разбират непостоянната природа на всичките си чувства и спрат да ги жадуват."

5) Медитацията е пътят към намаляване на страданието

Медитацията ни учи, че всичко е краткотрайно, особено нашите чувства. Тя ни учи, че настоящият момент е всичко, което съществува. И когато наистина разберем тази истина, ние се задоволяваме вътре в себе си, според Ювал Ной Харари:

"Това е целта на практиките на будистката медитация. В медитацията трябва да наблюдавате внимателно ума и тялото си, да сте свидетели на непрекъснатото възникване и преминаване на всичките ви чувства, и да осъзнаете колко безсмислено е да ги преследвате. Когато преследването спре, умът става много спокоен, ясен и доволен. Всички видове чувства продължават да се проявяват и да преминават през вас - радост, гняв, скука, похот - но след като спрете да жадувате за определени чувства, можете просто да ги приемете такива, каквито са. Живеете в настоящия момент, вместо да фантазирате какво е могло да бъде. Последващото Спокойствие е толкова дълбоко, че онези, които прекарват живота си в трескаво преследване на приятни чувства, едва ли могат да си го представят."

По статия работи: Елиза Трайкова

Източник: irelease.org

Снимка: medium.com