Клер Джаксън: Желанието ми да събирам вещи се оказа психично разстройство

Акценти

„Винаги съм се определяла като колекционер или човек, който просто обича да събира разни неща, докато един ден не осъзнах, че това е моят начин да се справя в трудни ситуации“, признава журналистът Клер Джаксън.

Клер не просто събира вещи, тя страда от психично разстройство, известно като патологично събирателство (хординг). Според психолозите тази компулсивна нужда може да влоши качеството на живот на страдащия, а понякога и да навреди на здравето му. За щастие, жената успява да потърси помощ и вече е поела по пътя на излекуването. В своята история тя разказва в какво се изразява хордингът при нея и как е стигнала до заключението, че има нужда от помощ.

„Имах щайги с използвана опаковъчна хартия, сортирана по цветове. Имах и купчина кутийки от дискове с музика, останали от първата ми лична кола отпреди 16 години. Онова, което ме ужаси обаче бе малката лъскава кутийка с всички мои паднали зъби. Фактът, че там имаше не само бебешки зъби, но и мъдреци, бе особено притеснителен. Това означаваше, че потребността ми да събирам разни неща не е отшумявала през годините. Казах си, че след като съм ги съхранявала толкова дълго, може би трябва да продължа да го правя. И така потиснах страха си, че с мен се случва нещо нередно.

Първите колекции

Винаги съм колекционирала нещо. Започнах с моливи, сапуни и евтини животни играчки, след което преминах към по-сериозни неща – марки, монети и скъпоценни камъни. Детският ми хербарий вече включваше парченца от скали и обикновени камъчета, докато в един момент стаята ми заприлича на музей, в който всяка група предмети бе надлежно обгрижена и подредена като експозиция. Колекциите ми включваха още мъниста, карти, които се продаваха в кутиите с цигари и внушителен брой фигурки от полимерна глина. Всички вярваха, че това е просто хоби, защото обичах да чета и да слушам музика. Те смятаха, че страстта ми по събирането на вещи се дължи на любопитната ми натура.

Кога разбрах, че имам проблем

С времето се появиха знаци, които показваха, че моята вещомания не е съвсем безобидна. Другите хора успяваха периодично да разчистват домовете си, но за мен тази мисъл беше болезнена. Всеки опит да го направя ме напрягаше и ме правеше нещастна. Разчистването на гардероба, в което започнаха да се включват и приятелите ми, завършваше с неприятни емоции. Ясно си спомням как се почувствах, когато се опитаха да изхвърлят чифт зелени панталони, които бях купила на разпродажба. Не ми ставаха, не ми стояха добре, но въпреки това не можех да си представя да се лиша от тях.
Пазех старателно и записките си от училище, защото можеха да ми потрябват някога. Повтарях си, че човек никога не знае какво може да му потрябва.

» Патологично събирателство на животни: психологично обяснение за стереотипа "жената с котките"

„Приемах всичко, което ми предлагаха, дори да нямах нужда от него“

Ситуацията се усложняваше от факта, че живеех в малък апартамент и разполагах с малко средства. Намирах приложение на всяко ненужно нещо, което ми се предлагаше, включително на косачка за градина, при положение, че нямам градина. Тъй като преди пандемията пишех основно статии за класическа музика, редовно ми даваха музикални дискове и плочи, които също започнах да събирам.

Развих тревожност, свързана с климатичните промени и реших, че не искам да изхвърлям нищо, за да не замърсявам планетата. Използвах консервните кутии за саксии, а подаръчните опаковки складирах в шкафове в случай, че реша да творя. Не след дълго металните кутии обаче станаха прекалено много и бяха буквално навсякъде в кухнята. В същото време си мислех, че би било проява на неблагодарност от моя страна, ако изхвърлям ненужни подаръци, и пазех всичко. Стените бяха запълнени с картини, а рафтовете с антикварни предмети, въпреки че някои от тях дори не харесвах.

Първи сблъсък с реалността

Когато показах на сестра ми снимка на всички събирани през годините зъби, тя деликатно подхвърли думата „хординг“ (синдром на Плюшкин). Бях шокирана. Патологичните събирачи на вещи в предаванията, които съм гледала, обикновено бяха много бедни и дори не успяваха да влязат в жилищата си заради натрупаните вещи. Моите колекции бяха старателно подредени и наистина интересни. Може би, ако бях аристократ, тази моя страст щеше да е просто ексцентрична. Приятелите ми, които живееха в големи къщи с гаражи и пристройки, имаха много повече вещи от мен.
Въпреки самовнушението, че всичко е нормално, реших да проверя какво точно означава „хординг“. Прочетеното ме притесни и успокои едновременно.

“Трябва да се освободите от предметите изцяло, в противен случай няма да има смисъл.“

„Няма да се справите с неприятното чувство, когато изхвърляте натрупаните вещи.“

„Човек, който не осъзнава, че е патологичен събирач, се самоопределя като „колекционер“.

Последното ми подейства като шамар. Точно така виждах себе си.

Патологичното събирателство като механизъм за справяне с травми

Може би всичко е започнало с първото магнитче за хладилник, което съм си купила от някоя екскурзия, но истината е, че събирането на предмети се превърна в моя начин да се справят с травматични моменти в живота си.

Какво представлява хордингът

Хордингът е психично разстройство, което все още не е добре проучено, защото често е съпътстващо заболяване при хора с биполярно разстройство, ОКР, депресия или тревожност. Синдромът на Плюшкин не може да бъде излекуван, ако не се лекуват другите симптоми, тъй като, както при всяко психично нарушение, е необходимо пациентът първо да признае, че има проблем и да се научи да говори за него.

Дадох си сметка, че мога да си спомня хубавите преживявания само ако имам визуален стимул, свързан с тях. Когато съм щастлива, събирам всяка бележка или хартийка, за да се чувствам в безопасност. Някъде по пътя колекционерът в мен обаче е загубил контрол над колекциите си.

Какво направих, за да се справя с хординга

Разчистването започна поетапно. Когато изхвърлих добре измитите консервни кутии, съхранявани в продължение на десетилетия, се разплаках. На следващата сутрин се събудих, когато чух сметоизвозващият камион да събира боклука. Едва потиснах порива да хукна след него и да спася своето съкровище. Спрях да следя дейността на организацията Freecycle, свързваща хора, които си разменяха ненужни подаръци, за да не ги изхвърлят. Научих се да казвам „Не“, когато ми предлагаха стоки, които не исках и от които не се нуждаех. Продадох някои от другите си колекции в платформата eBay, при това на доста висока цена. Започнах да свиквам с болезнената мисъл, че не всичко може да се рециклира.

» Предимства и недостатъци на разчистването в домовете на хора, страдащи от патологично събирателство (хординг)

Даренията за бедни хора като част от терапията ми

Първия път, когато отидох в местния филиал на Oxfam – друга международна организация, която се бори със световния глад и бедността, бях натоварена не само с пълни чанти с вещи, но и със силните си негативни емоции. С течение на времето посещенията ми станаха ежеседмични и вместо да се страхувам от тях, започнах да ги чакам с нетърпение. Година по-късно съм успяла да се освободя от 1/3 от колекциите си, включително от грижливо пазените зъби в лъскавата кутийка. Зная, че никога не бих могла да събера целия си багаж в няколко кутии, но въпреки това се чувствам по-свободна и здрава отпреди."