Как хормоните управляват ума и поведението ни

Акценти

Изследователите са идентифицирали над 50 хормона в човешкото тяло, които управляват стотици процеси, включително растежа, развитието, сексуалната и репродуктивната функции, цикъла будуване-сън и психичното благоденствие. Без тях човешкото тяло не би функционирало нормално. Хормоните определят настроението и емоциите ни, като взаимодействат с невротрансмитерите и влияят на процеси като клетъчна смърт и неврогенеза. За съжаление, освен положително, те могат да имат и негативно въздействие върху нашето настроение и психично здраве.

› Жените са по-застрашени от депресия

› Ниско ниво на тестостерон при мъжа

› Естрогенът предпазва невроните

› Нарушена реакция при стрес

  › Рискове, свързани с трайно високото ниво на кортизол

  › Окситоцинът в борбата със стреса 

› Щитовидните хормони Т3 и Т4 и депресията

› Нови методи за лечение

Момичетата и жените са по-застрашени от депресия

Повечето психични разстройства – депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство – се отключват в периоди на сериозни хормонални промени. Това важи с особена сила при жените. В детска възраст момичетата и момчетата са еднакво застрашени от депресия, но след навлизане в юношеска възраст данните сочат, че момичетата са значително по-застрашени. Рискът при тях остава по-висок до края на живота.

Можем ли да обвиняваме хормоните за настроението си?

Всяка жена вероятно знае, че хормоните променят настроението й. В дните и дори седмицата преди менструацията нивата на естроген и прогестерон падат, което в повечето случаи предизвиква раздразнителност, умора, тъга и тревожност. Две седмици преди цикъл при някои представителки на нежния пол може да настъпи така нареченото предменструално дисфорично разстройство, което също е причинено от бушуващите хормони и се характеризира с резки промени в настроението, тревожност, депресия, а в редки случаи и със суицидни мисли.

Обратно, високите стойности на естроген непосредствено преди овулация правят жената щастлива. Алопрегнанолонът от своя страна, който е продукт от разграждането на прогестерона, успокоява нервната система.

Разбира се, жените не се сблъскват с неприятните последици от хормоналните промени само преди менструация. По време на бременност, перименопауза и менопауза нивата на хормоните варират в широки граници, което несъмнено се отразява на психичното им здраве. До 13% от наскоро родилите жени страдат от депресия.

Защо след раждане жената е по-застрашена от депресия

Непосредствено след раждане настъпва рязък спад в нивото на прогестерона и естрогена. През перименопаузата също е възможно да има значителни промени в стойностите на хормоните.

"Вероятно не става въпрос за нивото на даден хормон, а за преминаването от ниско към високо или обратно, за самия преход. Някои хора са по-чувствителни на подобни спадове и пикове, други не проявяват никакви симптоми“, отбелязва професорът по психиатрия от Университета на Торонто Лииса Галеа.

До какво води ниското ниво на тестостерон при мъжете

С напредването на възрастта при мъжете започва да се понижава нивото на тестостерона, макар това да се случва бавно и да не е толкова силно изразено, колкото промените при жените. Според някои проучвания обаче дори малка промяна може да повлияе върху настроението на мъжа.

Един от механизмите, по които половите хормони влияят на настроението, е чрез
повишаване на концентрацията на невротрансмитерите серотонин и допамин в мозъка. Ниските нива на серотонин отдавна се сочат като причина за депресия. 

Естрогенът предпазва невроните от увреждане

Има научни доказателства, че определени естрогени могат да направят серотониновите рецептори по-чувствителни и дори да увеличат броя им.

Теория гласи, че естрогенът предпазва невроните от увреждане и стимулира растежа на нови в хипокампа – област в мозъка, отговорна за запаметяването и емоциите. Пациентите с депресия или с болест на Алцахаймер страдат от загуба на неврони именно в хипокампа.

Нафиса Исмаил, професор по психология от Университета на Отава, отбелязва: „Естрогенът предпазва невроните, което означава, че допринася за неврогенезата (образуването на нови неврони). Затова, когато жената навлезе в менопауза, настъпва свеобразно отдръпване на дендритите – „пипалцата“, или разклоненията, на нервните клетки. То е една от причините за често срещаните проблеми с паметта и за мозъчна мъгла в периода на менопауза.

Какво може да наруши реакцията при стрес 

Смъртта на неврони в хипокампа може да повлияе негативно и на хормоналната система хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (ос HPA), която регулира реакцията на тялото, когато е изложено на стрес. Когато сме притеснени, хипотамалусът изпраща сигнал до хипофизната жлеза да произведе хормона адренокортикотропен (ACTH). ACTH стимулира надбъбречната жлеза, за да освободи стресовия хормон кортизол, който пък „казва“ на тялото да произведе и отдели в кръвта захар, необходима на мозъка и на тялото в стресови ситуации.

Оста HPA се активира, когато човек е изложен на стрес. Нейната роля е важна в краткосрочен план, защото помага на организма да се справи със ситуацията. В дългосрочен аспект активната HPA ос може да бъде опасна. 

Трайно високото ниво на кортизол е опасно

Кортизолът би трябвало да предизвика негативна обратна връзка, при която хипокампът инструктира хипоталамуса да прекъсне комуникацията си с хипофизната жлеза, за да сложи край на стресовата реакция. Ако обаче сме изложени на хроничен стрес, например ако сме жертва на насилие или тормоз, този процес не се осъществява и количеството кортизол в мозъка остава постоянно голямо. С времето кортизолът може да причини възпаление в мозъка, да унищожи невроните в хипокампа и да попречи на негативната обратна връзка. Хормонът може да унищожи неврони и в други области като амигдалата и префронталния кортекс, които отговарят за запаметяването, концентрацията и настроението.

Проф. Исмаил допълва: „Амигдалата ни позволява да контролираме емоциите си. Когато обемът й е по-малък, човек е по-емоционален и раздразнителен и по-трудно регулира негативните си емоции.“

Атрофията в префронталния кортекс влошава концентрацията и пречи да взимаме правилните решения в подходящия момент, а атрофията в хипокампа ни пречи да запомняме информация.

Как окситоцинът помага да се справим със стреса

Докато кортизолът ни държи нащрек в напрегната ситуация, окситоцинът, известен още като „любовния хормон“, има обратния ефект. Той предизвиква приятно, топло усещане и ни кара да бъдем по-мили. Окситоцин се отделя по време на раждане, на кърмене и на оргазъм. Учените смятат, че той е много важен за привързването между хората.

„Този хормон е тясно свързан с близостта между хората и носи усещане за сигурност, което противодейства на ефекта от стреса. Когато се чувстваме в безопасност и знаем, че има на кого да разчитаме, нивото на кортизол спада“, пояснява проф. Исмаил. 

Връзката на щитовидните хормони Т3 и Т4 с депресията и тревожността

Съществува друга теория, според която дисбалансът на два щитовидни хормона – Т3 и Т4 – също увеличава риска от депресия и тревожност. Те отговарят за регулирането на сърдечния ритъм и на телесната температура. Ако обаче стойностите им са много високи, както е при хората със свръхактивна щитовидна жлеза, има голяма вероятност от развитие на тревожност. При твърде ниски стойности пък се повишава рискът от депресия. Добрата новина е, че коригирането им в повечето случаи води и до отшумяване на симптомите.

Макар все още да не е ясно на какво се дължи връзката между щитовидните хормони и настроението, някои учени твърдят, че хормонът T3 може да повиши нивата на серотонин и допамин в мозъка, както и чувствителността на техните рецептори. Рецепторите на тиреоидните хормони преобладават в областите на мозъка, които регулират настроението. 

Нови методи на лечение

Базирайки се на откритията за ефекта от хормоните върху настроението, учени вече работят върху създаването на нови терапии и медикаменти. Лекарството Brexanolone например, което имитира действието на хормона алопрегнанолон, помага на пациентки със следродилна депресия.

Има данни, че приемът на добавка с тестостерон, паралелно с антидепресант, влияе положително на хората с ниски стойности на тестостерон.

Друг екип открива, че естрогеновата терапия, съчетана с хормонозаместителна, подобрява настроението при някои жени, които преминават през пери- и менопауза.

Хормоналните противозачатъчни средства помагат на пациенти с предменструално дисфорично разстройство, но в някои случаи могат и да влошат симптомите.

„Знаем, че хормоните влияят на настроението и на психичното здраве, но не сме разгадали механизмите, по които това се случва. Преди да разработим нови форми на лечение, е нужно да разберем какви са тези механизми“, споделя проф. Исмаил.