Как Първата световна война промени метеорологията?

Хората никога няма да се уморят да говорят за времето. Старите пасторални поеми описват в подробно смяната на сезоните и времето, докато терминът "патетична заблуда" олицетворява романтичната интерпретация на поета на външните феномени – слънце, дъжд, сняг – през аспекта на неговия ум. Викторианските романи също използват времето като уред за пренасяне във времето или като олицетворение на нечие настроение: мъглата в книгата на Чарлз Дикенс  "Студеният дом" или вятърът, който помита всичко в "Брулени хълмове" на Емили Бронте.

Но добрата стара тема за времето се променя из основи по време на Първата световна война. Тъй като по време на войната предсказването на времето от практика, основана на проследяването на повтарящи се модели в миналото, се превръща в математически модел, който гледа към бъдещето.

Не е необходимо да споменаваме, че по време на войната от точната прогноза за времето зависели много неща: аеронавтиката, балистиката и разпространението на отровния газ. Но прогнозите в тези години определено не били надеждни. Въпреки че метеорологията започва да се развива през Викторианската ера, за да стигне до днешните климатични карти и ежедневни метеорологични предупреждения (основани върху телеграмите, които буквално се движели по-бързо от вятъра), практиката да се предсказва времето се развивала и променяла с времето, но си оставала до голяма степен неадекватна.

Промяната на времето

Английският математик Луис Фрай Ричардсън забелязал, че преди войната практиката за предсказване на времето е прекалено архаична и наблюдаваните природни явления в настоящето почти винаги съвпадали с историческите записи на предишни климатични феномени.

Той смятал, че методът е крайно ненаучен, тъй като предполагал, че миналите атмосферни явления ще се повторят в бъдещето. За да станат по-точни прогнозите, той стигнал до заключението, че е от изключително значение прогнозите за бъдещето да се различават от миналите.

И така през 1917 г., докато работел към Другарската санитарна служба на Западния фронт, Ричардсън решил да експериментира с идеята да направи цифрова прогноза – базирана на научните закони. Той успял да осъществи тази своя идея благодарение на факта, че на 20 май 1910 г. норвежкият метеоролог Вилхелм Биеркнес записал едновременно атмосферните условия над цяла Западна Европа. Той отбелязал температурите, въздушното налягане, влажността на въздуха, облачното покритие, скоростта на вятъра и валентностите на горните атмосферни слоеве.

Тази информация позволила на Ричардсън да направи математическа прогноза за времето. Разбира се той вече знаел какво ще е времето в този ден (все пак разполагал със записките на Биеркнес); предизвикателството било въз основата на неговите записи да създаде цифров модел, който да прилага за в бъдеще. Така над цяла Европа той нарисувал мрежа, като във всяка клетка записал данните на Биеркнес, включително местните променливи като наличието на воден басейн, което увеличава количеството на водните пари, и 5 вертикални деления във височина.

Ричардсън твърди, че му отнело 6 седмици да изчисли 6-часова прогноза само за едно място. Критиците се съмнявали дори дали 6 седмици са достатъчни за тази цел. Във всеки случай, първата цифрова прогноза се разминала напълно с онова, което всъщност се случило. Не само че този вид прогноза отнела на Ричардсън много повече време, но и се оказала погрешна.

Въпреки това научни провали от тази величина обикновено са причина за важни бъдещи открития. Нещо повече, математическият подход на Ричардсън към предсказването на времето бил реабилитиран и доразвит през 40-те години, след изобретяването на първите цифрови компютри. Днес той стои в основата на голяма част от метеорологичните прогнози. Неговият експеримент също така допринася за развитието на международната научна метеорология.

Тази "нова метеорология" както понякога е наричана, започнала да се разпространява по света през първите години след Първата световна война. Тя заема много думи от военната терминология като "климатичен фронт" – терминът идва буквално от военния фронт, освен това се налага становището, че да обсъждаш времето означава да говориш за глобална система от енергии, които създават различни проекции на бъдещето.

Експериментът се отразява и в литературата от този период. Австрийският писател Робърт Мусил създава шедьовъра си "Мъжът без качества", роман за един математик, който се изразява с езика на метеорологията. "Изотермите функционираха според очакваното," пише в него. "Водните пари във въздуха бяха в максимално състояние на напрежение… беше хубав августовски ден през 1913 г."

В подобен тон е и романът на Вирджиния Улф "Към фара", който подобно на романа на Мусил представлява тъга по една провалена прогноза: защо войната не бе предвидена?

Ричардсън си представя свят, в който времето може да се изчисли и предскаже. Той говори за т. нар. "изчисляващ театър": огромна система за наблюдение, чрез която данните за времето могат да се събират и обработват, за да се предскаже бъдещето.

Днес ние приемаме метеорологичната прогноза за даденост и често проверяваме през телефона си какво се очаква да е времето утре, или колко градуса е температурата навън точно в този момент. Изобщо не се замисляме, че само допреди век това не е било възможно. В този ред на мисли може би си заслужава да обърнем поглед назад към онзи културен феномен на "новата метеорология", за да обмислим следния парадокс: нашата нужда да разгадаем бъдещето върви ръка за ръка с очакването, че бъдещето ще е различно от всичко, което сме виждали досега. 

източник: iflscience.com

по статията работи: Величка Мартинова

Още по темата:

• Кои са страните, които ще преживеят последствията от климатичните промени?
• Преди 52 милиона години Антарктида е била покрита с дъждовни гори
• Малка ледена епоха може да застигне Земята през 2030 г.
• Учените твърдят, че хората ще изчезнат от лицето на Земята през следващите 100 г.