Как превантивната медицина може да намали разходите за здравеопазване – примерите на Япония, Сингапур и Финландия

Ако е вярно, че превенцията е най-доброто лекарство, превантивното здравеопазване може наистина да спаси всяка здравна система, изпаднала в затруднение. Ясно е, че предотвратяването на болести е по-добрият вариант от борбата с тях, но до каква степен можем да се предпазим от различните заболявания?

Чрез насърчаване на здравословен начин на живот, ранно откриване на заболявания и навременно лечение, всяка здравна система може да намали хроничните болести като диабет тип 2, сърдечни заболявания и рак. Намаляването на броя на хората, диагностицирани с хронични заболявания, би довело до значително понижаване на непрекъснато нарастващите разходи за здравеопазване.

Решението да се следва този път не би изглеждало толкова трудно, ако не съществуваше малкият проблем как да се направи и с какъв бюджет.

Как да се постигне?

Започвайки с въпроса как да се постигне, има няколко държави, които са пример в това отношение – Финландия, Япония и Сингапур. В трите държави са въведени превантивни програми, които се фокусират върху насърчаването на здравословен начин на живот, ранно откриване на заболявания чрез национални програми за скрининг и управление на заболяванията, като същевременно е обърнато внимание на здравното образование и кампаниите за обществено здраве.

Междувременно Финландия е сред държавите с най-ниски нива на сърдечносъдови заболявания в Европа, което се дължи на всеобхватните инициативи за превантивно здравеопазване. Броят на пушачите сред възрастното население намалява значително през последните няколко десетилетия благодарение на правителствените политики срещу пушенето. Съгласно Закона за тютюна, приет през 2010 г., Финландия има за цел до 2020 г. да се превърне в държава без тютюн и никотин. Скандинавската държава е първата страна, която поставя подобна цел в националното си законодателство.

Сингапур успява да накара хората да откажат пушенето също толкова успешно, колкото и Финландия. Освен това азиатската държава е с едни от най-ниските нива на смъртност от сърдечносъдови заболявания в света.

Япония също е добър пример за ефективна здравна система. Островната държава е сред страните с най-ниски нива на метаболитен синдром – група рискови фактори за диабет и сърдечни заболявания – поради фокуса върху здравословния начин на живот. Стратегията Health Japan 21 например предоставя национална рамка за подобряване на здравето на населението чрез интервенции на работното място, в училищата и местните общности, като се фокусира върху диетата, физическата активност, спирането на тютюнопушенето и намаляването на консумацията на алкохол.

До каква степен да се приложи и с какъв бюджет?

Ако „как“ звучи ясно, „колко“ (до каква степен и с какъв бюджет) не е толкова очевидно. В трите споменати държави има много малко проучвания за икономическото въздействие на програмите им за превантивно здравеопазване.

Във Финландия са налични доказателства за ефективността на Закона за тютюна и скрининговите програми за рак върху общественото здраве, но въздействието върху разходите не е оценено.

В Сингапур пък правителството често провежда сесии с въпроси и отговори относно разходите за превантивно здравеопазване и въздействието на въведените програми. Докато доказателствата са по-силни по първия въпрос, не се знае много за ефекта от превантивните здравни интервенции върху цялостното здраве на населението.

>>> Случаите на рак на маточната шийка в напреднал стадий се увеличават въпреки методите за превенция

В Япония проучване от 2018 г. установява, че програма за диабета води до намаляване на броя на хората, нуждаещи се от диализно лечение. Според констатациите разходите за здравеопазване на участниците в програмата са намалени с 20% между 2014 и 2015 г. Въпреки това не е известно дали проучването включва цената на целевите програми при изчисляването на промяната в разходите за здравеопазване.

Какво трябва да се вземе предвид?

Може би има още нещо, което повечето държави могат да научат от Япония, Финландия и Сингапур, а именно, че ако ще се инвестира в превенция, са необходими цялостни мерки за ефективността й.

Ако се приеме, че целта на такава програма е да подобри здравето на хората, като същевременно намали разходите за здравеопазване, следните неща биха били полезни за проследяване:

• ключови превантивни мерки – данни за ваксинации, прегледи и превантивни лечения;
• рискови фактори – начин на живот, фамилна анамнеза и демографски данни;
• информация за здравно образование;
• резултати, ефекти, разходи и използване на ресурси;
• тенденции и прогнози.