Как иранското изкуство захвърля предразсъдъците

В страна, в която законът разглежда хомосексуалността, злоупотребата с вещества и "обидата срещу Мохамед" като деяния, които заслужават смъртно наказание, свободата на словото за журналисти, артисти и активисти е ограничена. Иранското изкуство обаче не е изцяло мрачно и архаично. Всъщност, космополитната арт сцена в Техеран процъфтява – "Сотбис" лансира 1.6 милиона долара иранско изкуство в една продажба от 2017 г. и "Сотбис Дубай" продава иранска картина за 500 000 долара малко по-късно. Аукционните къщи са отбелязали рекордни продажби и в магазините Кристис, Сотбис и Bonhams с над 15 милиона долара в иранско изкуство.

И докато визуалното изкуство не може да си позволи експлицитно да засяга властта и сходни теми, художниците успяват да работят в своя полза по начини, които не са достъпни за музиканти, комедианти или за специалисти във филмовата индустрия.

Две изложби – една в Лос Анджелис и една в Ню Йорк – са отворили врати. Докато идеята на първата е да разсее погрешните схващания, които отнасяме към иранската култура, стереотипи и табута, втората предлага прозорец към живота на иранските жени. И двете излагат разликата между Иран, който познаваме от миналото и Иран, който разцъфтява в настоящето, като загатват какво бъдещето ни подготвя.

Южна Калифорния е дом на повече от 300 000 иранци. Окръжния музей на изкуството в Лос Анджелис отваря врати за: "В полето на празните дни: Пресечна точка между миналото и настоящето в Иранското изкуство". Това е групова изложба, която съдържа 125 произведения на 50 ирански художници, включително ръкописи от XVI век, фотографии от XIX век и изкуство, създадено по време на Революцията от 1979 г.

"Аз се шегувам, че това е изложба за пътуването във времето", коментира Линда Комароф, куратор на ислямското изкуство в музея. "Замисълът е да се демонстрира как иранските артисти манипулират времето: историческите творби разкриват модернизираното от художниците минало".

Иранска художничка, базирана в Лондон, рисува портрети на ирански световни лидери:

"Като дете ми разказваха много приказни истории за красиви принцеси и смели герои. Вярвах в приказките. Избраните от мен икони живяха в очакване – с вяра, надежди и мечти. Те бяха обичани, почитани и много от мечтите им плениха действителността. Но какво се случва после? Успяват ли приказните протагонисти наистина да заживеят щастливо? И ако не, какъв е нашият шанс за приказен завършек?"

Налице са политически пародии от Siamak Filizadeh, който си служи със символизъм, за да интерпретира иранската история и поредицата анимационни видеа с портрети на ирански жени от художника Shoja Azari.

"Ако се замислите как изглежда иранското изкуство е вероятно да си представите нещо старомодно или съвместимо с медийното отразяване, но наистина не е така; то е вълнуващо визуално изобразяване, което може да бъде част от всяка изложба на съвременно изкуство, но все пак е ясно отличаващо се и различно. Историите, които артистите споделят, не се основават на западно познание. Целта е да се характеризират идеите за идентичност, политика, вяра, история и култура. С тяхна помощ може да се прецизира невероятното разнообразие на художественото наследство на Иран, в което се взираме през лещите на времето".

Фотографската изложбата "Само жени" в Ню Йорк се фокусира изцяло върху иранските жени в границите на Иран. Самостоятелната изложба е дело на родената в Бронкс Ранди Гудман, която е първият чуждестранен фотожурналист в Иран през 1980 г. Изложбата разглежда в отношенията между САЩ и Иран; приемането на американското посолство през 1980 г. и подписването на ядреното споразумение през 2015 г.

"Идеята е да бъдат разбрани социалните и културни промени, които днес се случват в Иран. Чрез тях, благодарение на образите на иранските жени, можем да се докоснем до цялостните аспекти на иранското общество".

Първото й пътуване до Иран се осъществява през 1980 г., когато е само на 24 години, а през 2015 г. тя се завръща, за да открие някои от жените, които първоначално е фотографирала. "Какво се е случило с тези жени?"

Снимките документират промяната в Техеран – от празен град до място, в което има бум на недвижимите имоти и търговията на дребно. "Градът се разраства", твърди Гудман. "На улицата се появяват жени с боядисана коса и дизайнерски дрехи. Нещата са много по-цветни през 2015 г.: многоцветни дрехи, стил, атмосферата беше лека. Техеран следва стъпките на един европейски град с търговски центрове от висок клас, социални медии и скъпи автомобили."

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: theguardian.com