Жените на Иран: Оръжията в идеологическата война на аятолах Хаменей

Иран е държава, която от дълги години внася смут както с ядрената си политика, така и с отношението си към човешки и граждански права, ограничаването на жените и забраните, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве. Въпреки че в държавното устройство на страната участват институции като президент, парламент, Съвет на настойниците и т.н., общата политика на Ислямска република Иран се очертава и ръководи от върховния водач (рахбар). От 1989 г. насам това е аятолах Али Хаменей, който има, образно казано, първата и последна дума в Иран.

• Кой е Али Хаменей
• Политиките на Хаменей и управляващите по здравните въпроси през годините
• Как живеят жените в Иран
• Как работи здравната система на Иран

Кой е Али Хаменей

Али Хаменей се ражда на 19 април 1939 г. в Машхад, Иран. Баща му е ислямски религиозен учен, привърженик на почти аскетичния начин на живот. Обучението на Хаменей започва още на 4-годишна възраст в традиционно начално училище. След началното си образование продължава в богословска семинария в Машхад. В религиозните училища "Солейман Хан" и "Науаб", направляван от баща си и други религиозни учени, изучава и логика, ислямска юриспруденция и философия.

На 18-годишна възраст, през 1957 г. се отправя към Наджаф, Ирак, с цел да направи поклонение на светите места и да попие знания. По повеля на баща си се връща в Иран, където продължава висшето си образование в Кум, религиозният център и свещен град на шиитския ислям. Там започва своите задълбочени религиозни изследвания при най-прочутите учени по онова време, включително и при Рухолах Хомейни.

От 1963 г. активно се включва в протести срещу монархията, няколко пъти е арестуван заради това. Поддържа близък контакт с Хомейни, който е начело на съпротивата срещу западно ориентирания ръководител на страната шах Мохамед Реза Пахлави.

След Иранската революция през 1979 г., с която управлението на страната става теократично, Хаменей е назначен за заместник-министър на отбраната и личен представител на Хомейни във Върховния съвет за отбрана. Кратко време е начело на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, най-мощният клон на иранските въоръжени сили.

Хаменей е пламенен защитник на идеята за велаят-е-факих (управление от религиозен юрист). Един от основателите на Ислямската републиканска партия, оцелява при бомбен атентат през 1981 г., когато са убити висшите ръководили на партията. През октомври същата година е избран за президент, което се явява прецедент, защото преди това тази длъжност е била забранена за духовни лица. Преизбран е през 1985 г.

Здравето на Хомейни, великият лидер на Иран, се влошава и той умира на 3 юни 1989 г. Хаменей е посочен за негов наследник, макар че той не е висш духовник, каквото е изискването за тази длъжност. Правят се конституционни промени и така Али Хаменей става рахбар от 1989 г. досега.

» Ислямът ли е най-бързо разрастващата се религия в света

Политиките на Хаменей и управляващите по здравните въпроси през годините

Върховният водач аятолах Хаменей издава укази и взема окончателни решения относно всички сфери на политическия, социалния и обществения живот. Това важи и за областта на здравеопазването, където изказванията му и издаването на фетви (правно решение по въпрос от ислямското право, издадено от квалифициран ислямски юрист и отговарящо на отправен от частно лице, правителство или съдия въпрос) имат силата на закон. Ако в края на 90-те години на миналия век Иран провежда политика на либерализация и семейно планиране, то през последните близо две десетилетия действията на властта са насочени точно в обратната посока.

В края на 20 в. политиката на страната подкрепя семейното планиране, раздаването на безплатни и евтини контрацептиви, субсидира вазектомии, допуска сексуалното образование. Този подход е насърчаван от духовните управници на Иран, в това число и от Хаменей, заради притесненията им, че масовият растеж на населението през 80-те години (подкрепян тогава от нуждата от "войници на исляма" заради водената от 1980 до 1988 г. Иракско-иранска война) драстично ще намали ресурсите на страната и ще предизвика висока безработица в бъдеще. Тази политика намалява раждаемостта от близо 7 деца на жена през 1980 г. до по-малко от 2 до 2011 г.

От близо две десетилетия възгледите на аятолах Хаменей и останалите управляващи отново са се променили. Държавните болници в страната не правят вазектомии, забранява се раздаването на презервативи и това е защото са осъзнали, че забавящият се растеж на населението вече не е изгоден. Консервативните застъпници в правителството агитират иранците да имат повече деца, за да се пребори демографската криза. Иранките стават майки средно на 1,7 деца, което е доста под 2,2, нужни за поддържането на населението. Според изчисленията при сегашните тенденции до 2050 г. една трета от хората ще бъдат над 60-годишна възраст.

Настояването гражданите да имат повече деца провокира появата както на насърчителни, така и на забранителни практики. Например увеличава се броят на клиниките, борещи се с репродуктивни проблеми, иранците са агитирани да имат деца на всеки 18 до 24 месеца, отпускът по майчинство е удължен, а бащите могат да разполагат с две седмици отпуск при появата на бебето. И въпреки това раждаемостта продължава да спада.

Лошите икономически условия, безработицата и несигурността карат средностатистическият ирански гражданин да отлага брака и да се сдобие с първото си дете на около 29 години. Но консервативно настроеното множество обвинява чуждестранните врагове за демографската криза. Хаменей се изказва, че спадащата раждаемост е резултат от проникналото западно мислене в Иран. През 2021 г. парламентът приема така наречения Закон за подкрепа за младото население и семействата, който е създаден по молба на върховния лидер и чието действие е определено за 7-годишен период. Разпоредбите в него до голяма степен са с цел да насърчават семействата да раждат повече деца независимо от обстоятелствата, както и описват наказанията за онези, които не се съобразяват с повелите. Сред мерките, които фигурират в този закон, са премахване на раздаването на безплатни контрацептиви в държавните здравни заведения, забрана на доброволната стерилизация на мъже и жени, създаване на съвет по абортите, който ще осъществява контрол и ще ги предотвратява. Остава възможността прекъсване на бременността да се извършва до 4-ия месец само в случаите, когато има опасност за живота на майката или плодът е с тежки аномалии. Разпореждането е абортът да се разглежда като проблем със сигурността.

Според критиците на закона той съдържа множество радикални, потенциално опасни разпоредби, които ще постигнат увеличение на броя на желаещите да се подложат на незаконни аборти.

Как живеят жените в Иран

Освен забраните, които пряко засягат репродуктивното и сексуално здраве на жените в Иран, техните права се ограничават още повече чрез нов закон, свързан с религиозното облекло и поведението. От Ислямската революция насам жените са задължени да са със забрадки. В края на 2024 г. е приет Закон за защита на семейството чрез насърчаване на културата на целомъдрието и хиджаба, който драстично затяга положението им. Той ще засегне женското население от 12-годишна възраст нагоре и разширява вече съществуващите рестрикции, насочени към представителките на нежния пол, които не носят хиджаб както физически, така и в онлайн пространството.

Престъпването на този закон може да доведе до присъди до 15 години лишаване от свобода, увеличени по размер глоби, забрана за напускане на страната, отказ от социални услуги, конфискация до 5% от активите или забрана за работа. В големите градове все повече жени не се обличат според повелите на исляма. Често те надигат протестен глас, но срещу тях държавната машина действа с арести, постоянно следене и притискане по всевъзможни начини.

» Талибаните връщат публичното пребиване на жени с камъни в Афганистан

Как работи здравната система на Иран

Всички ирански граждани имат право на безплатно здравеопазване, но предоставянето на здравни услуги варира по отношение на качество и наличност. Това важи особено за по-бедните селски райони. Проучване на Световната здравна организация (СЗО) показва, че през 2020 г. 98% от иранските деца на възраст между 24 и 35 месеца и 90% от децата, които не са иранци на същата възраст, имат необходимите ваксинации.

В селските райони достъпът до здравни услуги става в Центрове за първична медицинска помощ, наречени Здравни домове. В големите градове има голяма мрежа от мащабни държавни болници и здравни центрове. Техните жители имат възможност и за частно здравеопазване, но то е скъпоплатено. Съществуват и неправителствени организации, които също предоставят специализирани, например онкологични, грижи.

Организация на здравната система

В Иран здравни услуги се предоставят от държавата, от частни доставчици и от неправителствени/благотворителни организации. Държавните здравни заведения са под ръководството на Министерството на здравеопазването и медицинското образование (MoHME) или от институции като Организацията за социално осигуряване (SSO). Към 2020 г. в страната има общо 1100 болници - 749 са към MoHME, 116 са частни, 73 са управлявани от SSO, 32 от военните и 37 от благотворителни организации.

Здравната система на Иран е организирана на три нива на управление. На централно ниво MoHME тясно си сътрудничи с Висшия съвет за здравеопазване и сигурност на хранителните продукти и с Висшия съвет за здравно осигуряване. Второто ниво е поверено на Настоятелството на медицинските университети, които имат полуавтономен контрол. Университетските болници са разположени в големите градове и предоставят специализирани медицински услуги. Държавните болнични заведения са под управлението на областната здравна мрежа. Третото ниво е отредено на мрежата от здравни центрове и домове, предоставящи първични здравни грижи.

Системата за първична помощ в страната е цяла мрежа от местни клиники, които се наричат здравни домове и са разположени в селата и в здравни пунктове в градовете. Всеки здравен дом обхваща до 2000 жители в селските райони, в него работят обществени здравни работници, наречени бехварзи, които са се обучавали 2 години по медицина след завършено 12-годишно обучение в училище. Бехварзите не само предоставят медицинско лечение, но и извършват годишни преброявания, семейно планиране, грижи за възрастни хора, предоставят майчино и детско здравеопазване, орално здраве и трудова медицина.

Здравните домове са свързани със селски здравни центрове, които обхващат между 5000 и 10 000 жители в даден район. В един такъв център има поне двама-трима общопрактикуващи лекари, една медицинска сестра и един техник.

Във всеки район е разположен един централен районен здравен център, който осъществява контрол и подкрепа на селските здравни центрове и на здравните домове с логистика и ресурси.

Здравни заведения и персонал

На 4 февруари 2024 г. иранската информационна агенция Mehr излeзе с доклад, озаглавен "Резултатите на Иран в здравеопазването през последните 45 години". В него се посочва, че преди Ислямската революция (1979 г.) до 37% от градовете са можели да разчитат на болници и медицински центрове. Днес достъпът до здравни грижи е нараснал над 97%. Преди 46 години в страната 3 лекари са обслужвали 10 000 души, докато сега за същия брой хора се грижат 16 лекари. Това означава, че тези медицински специалисти са се увеличили 5 пъти от 1979 г. досега, а населението е нараснало 2,5 пъти. Преди революцията в Иран са работили 14 000 лекари - общопрактикуващи и специалисти в различни области, като по-голяма част от тях били чужденци. В наши дни страната разполага със 160 912 лекари.

Достъпност и наличност на лекарства и лечение

Обществените здравни заведения са основният доставчик на подобни услуги. В статията "8 факта за здравеопазването в Иран", подготвена от организацията с нестопанска цел "Борген", в периода 1980-1988 г. страната се намира в мизерно състояние заради войната и особено в селските райони достъпът до здравни услуги е на много ниско ниво. След това правителството полага усилия за разширяване на здравната структура, за намаляване на бедността и за предоставяне на първични, вторични и третични услуги. В наши дни повече от 90% от селското население, което наброява повече от 20 млн., използва безплатни здравни услуги, като ваксинация и пренатални грижи.

В селските райони са разположени така наречените Здравни домове, които са малки обществени медицински заведения. В тях работят обучени медицински работници, които поемат ваксинации, детско и майчино здравеопазване. В страната действат близо 17 000 такива домове, което означава, че един се пада на 1200 души. Здравните домове оказват голямо влияние върху селските общности, защото подобряват здравната инфраструктура и са в близост до хората, на които по този начин не им се налага да пътуват на големи разстояния, за да получат медицинска помощ.

Жителите в градовете могат да разполагат с публични и частни доставчици на здравни услуги. През 2016 г. в страната са работили 773 болници, което е по една на всеки 92 100 души. Частните доставчици играят немалко роля, като те се насочват главно към предоставяне на вторични и третични здравни услуги в градските райони.

По-голямата част от лекарствата в Иран се произвеждат локално от квазиправителствени компании. През 2018 г. иранската валута се срива и правителството предлага фиксиран валутен курс за стоки от първа необходимост, предимно лекарства и храни. Четири години по-късно президентът Ебрахим Раиси отменя тази практика, която де факто се явява правителствена субсидия. Резултатът е, че производителите на храни и лекарства са принудени да купуват долари на седем пъти по-високи цени, за да внасят суровините си, а това разбалансира вътрешното производство.

От 2022 г. нататък започват да се появяват доклади за недостиг на лекарства - обезболяващи, антибиотици и интравенозни течности - в аптеките. В статията на Iran Focus "Недостигът на лекарства в Иран продължава, тъй като производството на спортни добавки се увеличава" (от 31 май 2023 г.) се споменава, че се очаква цената на лекарствата да се увеличат с 30 до 40% заради инфлацията. Но покачването вече е много по-голямо, а към днешно време някои лекарства не са налични нито в реномирани аптеки, нито дори в такива на Червения полумесец. В интервю за уебсайта Khabaronline фармацевтът Мохамад Тахери коментира: "Дори произведените в страната лекарства, прости и рутинни, са трудни за намиране в аптеките. Вместо това местните производители произвеждат спортни добавки. В днешно време спортните добавки, цветни и мощни, заемат рафтовете на аптеките, докато лекарствата за обикновени настинки и рутинни заболявания са трудни за намиране." Положението е още по-тежко за хората, които имат специфични заболявания.

Доклад на Иранския статистически център сочи, че достъпът до здравеопазване в страната вече е въпрос на класа и комерсиализация през годините. Богатите семейства могат да посрещнат по-високите разходи за здравни услуги и лекарства, но тези с ниски доходи са изправени пред риска от неадекватно здравеопазване. На 5 октомври 2023 г. вестник "Хамихан" излиза с материала "План за бягство на пациентите", в който се казва, че мнозина или се отказват от лечение.

Спешна медицинска помощ

Иранската система за спешна медицинска помощ съществува от 1975 г. и е безплатна за територията на цялата страна. Тя е под ръководството на Министерството на здравеопазването и медицинското образование и е съставена от 1700 пътни центъра, 1300 градски центъра и 50 въздушни медицински спешни центъра. Нуждаещият се от помощ се обажда на спешния номер и диспечерът го разпитва за състоянието, получава информация за местонахождението. След това служителят изпраща информацията до близката база, ако е нужно изпращане на екип. При пристигането на адреса спешните медици оценяват пациента на място и могат да поискат консултация с лекар в диспечерски център, за да се прецени дали е необходимо транспортиране до болница. При такава заявка спешните медици се координират с лечебното заведение преди пристигането си. В столицата Техеран има 216 бази за линейки. С оглед на ситуацията и обаждането от диспечера, спешен медик отива на място с мотоциклетна линейка, ако няма нужда от транспортиране до болница. Всички бази се ръководят от един диспечерски център.

Грижи за възрастните хора

По информация, предоставена от проект "Борген", към 2019 г. една трета от възрастното население на Иран е здравно неосигурено. В същото време правителството намали пенсиите и сега само една трета от възрастното население получава такъв вид доход. Притеснителното е, че 20% от семействата са икономически зависими от пенсиониран възрастен. Тази демографска група има много нисък социално-икономически статус, основните здравноосигурителни полици не покриват повечето разходи за грижи за възрастни хора. Често ако не разполагат с нужните средства, те не получават необходимата им помощ.

Няма ясно разработени политики за грижи, предоставяни на възрастните хора. Достъпът им е ограничен - няма транспортни съоръжения, повечето от тях са затворени вкъщи заради физически причини или защото не могат да плащат за транспортни разходи. Освен това 70% от тази демографска група са неграмотни, което дава отражение на осведомеността им за достъп до ресурси. Заключението е, че Иран не разполага с физическите, информационните и човешките ресурси, за да провежда добра политика за грижи за възрастните хора. В страната има домове, дневни центрове и други услуги за възрастни хора, но разпределението е слабо и те са насочени предимно за такива с увреждания.
Колкото до предоставянето на домашни грижи в домове за възрастни хора в Иран, те са ново явление за неговата здравна система. Първите закони за създаването на центрове за домашни грижи се появяват преди близо 20 години. Но все още не са регулирани процесите - липсват ясни стандарти, инструкции. Тези услуги често се предлагат от частни и благотворителни организации. Предоставянето на домашни грижи в страната е затруднено и от липсата на обучени кадри, на ресурси и оборудване, няма достатъчно такива центрове, а цените на разходите и за болногледачи постоянно се покачват.

Палиативни грижи

В проучване, проведено през 2022 г. и публикувано от BMC Palliative Care, се казва, че здравната система на Иран се сблъсква и ще нарасне проблема с хроничните пациенти, недостига на персонал и отделения за интензивно лечение. По-големият брой хора с нелечими заболявания често са приемани в болница в последните дни от живота си и са им давани специализирани лекарства до последните им мигове. В крайна сметка много от тях намират леталния си край в болничното легло и в отделения за интензивно лечение, като хоспитализацията в тези случаи не оказва ефект върху възстановяването им. Това увеличава разходите и на здравната система, и на семействата, предизвиква недоволство и прегаряне на здравните специалисти.

Не малък брой от нелечимо болните предпочитат да си отидат, заобиколени от семейство и близки. Данните показват, че в Иран се предоставят палиативни грижи изолирано и в ограничен брой центрове. Голям процент от пациентите са лишени от този вид грижи, а онези, които се нуждаят от такива, са объркани как да ги получат и как да намалят страданието си.

Иран е изправен пред трудни моменти, а в залеза на неговия живот на 86-годишния върховен лидер Али Хаменей ще се наложи да взема едни от най-тежките решения. Здравната система на страната е подложена на още по-голямо натоварване, забраните и ограниченията, налагани на хората във връзка с техните права, съчетани с икономическите проблеми, вече от години провокират трусове. Войната с Израел, подкрепени от САЩ, превръща ситуацията в още по-голямо предизвикателство.