Как да се справите с тревожността, докато чакате да ви поставят диагноза

Акценти

Какво друго да предизвикат необяснимите симптоми и лекарите, които се държат пренебрежително, освен страх и тревожност? Като добавим и дългото време за изчакване, докато получим резултатите от изследване, е напълно нормално да изпитаме силно напрежение и да не знаем как да го преодолеем. За щастие, има начин да се справим с тези негативни емоции, уверяват специалистите.

> Историята на Валъри

> Scanxiety – тревожност след направено медицинско изследване

> Защо устойчивостта е важна за нас

> Как да развием своята устойчивост

› Заменете вътрешния си глас

› Не бъдете пасивни

› Фокусирайте се върху задача или цел

› Избягвайте дейности, които провокират негативни мисли

› Общувайте с хора като вас

Историята на Валъри, която 10 години чака диагноза

Години наред Валъри Мъри има проблеми с дишането и често се задъхва – докато изкачва стълби, докато оправя леглото си и дори докато говори. Когато се опитва да си поеме въздух, понякога чува изпукване в гърлото си.

В продължение на 10 години тя посещава различни лекари и е диагностицирана е с различни заболявания – от астма, през язва на гласните струни до киселинен рефлукс. Тя обаче знае, че се случва нещо друго.

През януари 2022 г. си запазва поредния час при своя семеен лекар. Обяснява му, че не може да диша нормално и че нещо не е наред. Той й назначава биопсия, кръвно изследване и CT скенер. Валъри споделя: „Толкова е мъчително да чакаш диагноза и да не знаеш какъв ти е проблемът. Просто знаеш, че имаш проблем.“

След месеци на тревожно очакване, докато излязат резултатите, жената за първи път чува окончателна и категорична диагноза – идиопатична субглотична стеноза. Това е рядка болест, която предизвиква стесняване на определен участък от трахеята, известен като субглотис, разположен непосредствено под гласните струни. Идиопатична означава, че причината за стесняването е неизвестна.

„Беше много труден период. Чаках отговори и се опитвах да не мисля за най-лошото“, признава 52-годишната Валъри.

Тя се подлага на операция за разширяване на трахеята, която включва и отстраняване на срасналата в нея тъкан. От тогава почти няма оплаквания, но продължава да следи за завръщане на симптомите.

Какво представлява тревожността след направено изследване (scanxiety)

Преживяното от Валъри е познато на много от нас. Няма значение дали чакаме резултатите от контролно изследване, окончателна диагноза или назначаване на лечение. Scanxiety описва чувствата на тревожност, безпокойство и притеснение, които всеки изпитва, когато не знае каква е причината за оплакванията му.

"Безспорно е много тежко да се справим с тежка диагноза, но понякога чакането е по-трудно. Чувстваме се парализирани“, пояснява Кейт Суийни, професор по психология от Калифорнийския университет в Ривърсайд. След като човек бъде диагностициран, той може да предприеме действия и да започне лечение.

Според учените „тревожността, свързана с прегледи и изследвания“ (scanxiety) е свързана с безпокойство и вътрешно напрежение дни или седмици преди, по време или след провеждането на тест. Тя засяга 83% от пациентите с онкологични заболявания, които чакат резултатите от изследване. Мета анализ на 15 проучвания разкрива, че те се страхуват, че лечението може да не е помогнало, ракът може да се е разпространил или болестта да се е завърнала.

Все пак има начин, по който можем да преодолеем неприятните емоции, докато чакаме диагноза или лечение. Учените смятат, че изграждането на устойчивост, или на способност да се адаптираме към предизвикателствата“, ще ни помогне да се справим с тревожността. Устойчивостта е най-ефективният механизъм за справяне, особено когато сме в очакване на заболяване, което трудно се открива, например множествена склероза, ревматоиден артрит или ендометриоза.

Защо устойчивостта е важна за нас

Има хора, които са по-тревожни от други и е нормално те да се притесняват повече след направено изследване. Устойчивостта обаче е умение, което всеки може да развие. Тя е като мускул, който трябва да се тренира.

Клиничният психолог Розалинд Дорлън отбелязва, че е напълно нормално да се страхуваме, когато имаме оплаквания, а не знаем на какво се дължат те. Първата стъпка към развитието на устойчивост е да признаем и приемем чувствата си, вместо да ги отричаме или да ги крием.

Доказано е, че добре развитата устойчивост помага на хората да се справят по-лесно с физическите предизвикателства в живота. Изследване върху 1500 души с физически увреждания разкрива, че онези от тях, които са развили устойчивост, се чувстват по-пълноценни и удовлетворени от живота си. Друго проучване от 2015 г. сочи, че пациентите с ревматоиден артрит с висока степен на устойчивост по-рядко страдат от депресия.

Как да изградим устойчивост, докато чакаме диагноза

Според Дорлън техниките за намаляване на стреса могат да ни помогнат да развием умения за справяне. Добре би било да се движим активно, да си осигуряваме пълноценен сън и да се храним здравословно.

Заменете вътрешния си глас

Ако вътрешният ви глас е негативен, опитайте да го замените с друг, подкрепящ и положителен. Говорете на себе си така както родител говори на детето си. Казвайте си „Ти можеш“ или „Ще се справиш“, при това колкото може по-често, без значение какво се случва.

Много е важно да разглеждате събитията в перспектива. Избягвайте да драматизирате и да си представяте най-песимистичния сценарий. Медицината се развива толкова бързо, че все повече пациенти успяват да водят пълноценен и дълъг живот.

Устойчивостта изисква да се подложите на задълбочен самоанализ и напълно съзнателно да замените негативните си мисли с положителни.

В случая на Валъри това означава да не се изкушава да търси информация за симптомите си в интернет, за да разбере от какво страда. Тя не спира да си повтаря, че е малко вероятно да я сполети най-лошото и че медицината вече предлага терапии, които могат да й помогнат.

» Можете да се справите с всяка трудност в живота, ако развиете своята устойчивост

Не бъдете пасивни

Освен подмяната на негативните мисли с позитивни, е добре да заемете активна позиция, за да развиете уменията си за справяне, препоръчват психолози от Американската психологическа асоциация. Можете например да потърсите надеждна, научно доказана информация и да се опитате да поемете контрола над ситуцията. По този начин ще преодолеете чувството за безсилие.

Вместо да чакате, помислете как бихте могли да се подготвите за самото изследване или за резултатите от него. Ако например сте се подложили на биопсия на гърдата, е по-добре да се фокусирате върху условията за напускане на работата при нужда или как ще водите децата до училище, ако се нуждаете от лечение.

Фокусирайте се, за да минава бързо времето

Когато се фокусирате върху определена задача или цел, мислите ви ще се успокоят и няма да усетите как минава времето.

Суийни предлага да направите 15-минутният тест. Задайте си въпроса „Какво занимание би погълнало цялото ми внимание, така че да загубя представа за времето?“ Изберете дейност, която ви доставя удоволствие – готвене, кино, тренировка в залата или книга с чаша кафе. Старайте се съзнанието ви да остане ангажирано, за да не се поддавате на негативните емоции.

Ако ви харесва, може да упражнявате пълноосъзнатост. Така няма да губите връзка с настоящето и да мислите за несигурното бъдеще.

Избягвайте дейности, които провокират негативни мисли

Не е никак разумно да ровите в интернет за информация, когато нямате поставена диагноза и да търсите най-страшната болест, на която може да се дължат симптомите ви. Подобно поведение ще ви тласне към негативно мислене, което ще повиши нивото на стрес и ще попречи да развиете устойчивост.

Общувайте със себеподобни

Да си устойчив не означава да преминаваш през трудностите и болката сам. Запознайте се с други хора, които знаят как се чувствате. Така ще се адаптирате по-лесно към ситуацията. Според психолозите свързването повишава устойчивостта.

Изследване от 2020 г. върху пациенти с рак на гърдата посочва, че груповата терапия и подкрепата от себеподобни се отразява положително на психичното здраве на жените.

Валъри Мъри получава подкрепа от няколко места, докато е чакала да й бъде поставена диагноза – семейството, най-добрата й приятелка и религиозната общност, в която членува. След като разбира какво е заболяването й, тя се присъединява към ФБ група на пациентите със субглотична стеноза.

„Приятелите ми помогнаха изключително много. Безценно е да има с кого да поговориш и от кого да получиш съвет, когато си завладян от страх“, споделя жената.