Как да преодолеете тревожността, заради която избягвате посещенията при лекар

Акценти

Хората, които страдат от тревожност, свързана със здравето им, са склонни да избират неефективни механизми за справяне, когато страхът им се засили. Те предпочитат избягващо поведение или поведение, които би им донесло сигурност, макар че в дългосрочен план подобна стратегия по-скоро задълбочава тревожността.

Избягване на посещения при лекар

Причината за избягването на срещите с лекаря и на профилактичните медицински прегледи се крие в страха на човека да не разбере, че е болен. Психотерапевтът Бритни Чесуърт разказва: „Имах клиент, който страдаше от затлъстяване, пушеше, редовно употребяваше алкохол и беше изложен на висок риск от сърдечно заболяване заради фамилна обремененост. Той не беше посещавал своя лекар в продължение на десет години от притеснение, че може да чуе лоша новина, свързана със здравето му.“

Ако се припознавате в написаното по-горе, то вероятно вече сте забелязали, че поведението нарушава качеството ви на живот. За съжаление, дори и да осъзнавате, че имате проблем, обикновено е трудно да се промените. Ако е било толкова лесно, досега щяхте да сте го направили.

» Избягването като стратегия за справяне: защо създава допълнителен стрес

Съзнателно изправяне срещу страха

Промяната в начина на мислене е много важна, но тя не може да настъпи, ако не натрупате знания, базирани на практически опит. Ако се предизвикате сами и не избягвате трудните ситуации, с времето ще разберете, че всъщност страхът ви не е толкова голям, колкото сте си мислели. Ще разберете също така, че можете да се справите със здравната тревожност. Поведенческият подход включва изпълнение на задачи, които преди са ви плашили. Колкото по-често се излагате на неприятните за вас обстоятелства, толкова по-рядко ще предприемате избягващото поведение.

Това, което трябва да направите, е да подредите всичко, което ви кара да се страхувате, като започнете от най-лесното за изпълнение. Включете в списъка 10-15 задачи. Степента на трудност на всяка се оценява в „субективни единици на стрес“, или SUDS. Колкото по-силна тревожност предизвиква дадената задача, толкова повече единици записвате срещу нея. Целта е да започнете с най-безобидното и постепенно да се придвижвате към най-притеснителното. По този начин ще натрупвате увереност, че можете да се справите.

По-долу ще ви покажем примерна таблица със задачи, които психотерапевтът Чесуърт изготвя за свой клиент с избягващо поведение, провокирано от страх от редовни профилактични прегледи и рутинни изследвания.

Съвети за успешно изпълнение на задачите

Когато изготвяте списъка, търсете баланс в степента на трудност. Не бива да избирате лесни задачи, които не ви затрудняват по никакъв начин, нито пък такива, които биха ви отказали още в началото.
По време на поетапното им изпълнение е добре да имате приятел, с когото да обсъждате трудностите и да говорите за чувствата си. Това ще ви помогне да намалите засилващата се здравна тревожност.

» Не позволявайте на тревожността да ви спира

Какво да направите, ако искате да се откажете

Ето няколко въпроса, които можете да си зададете, ако усетите, че сте на път да се откажете:

• Какво се страхувам, че може да се случи, докато го правя?
• Случвало ли се е и преди да изпитвам този страх и накрая всичко да е завършвало добре?
• Ако нещо лошо се случи, докато изпълнявам задачата, как бих могъл да реагирам, за да се справя? Ако например разбера, че имам здравословен проблем, не е ли по-добре да съм запознат, за да се лекувам?
• Възможно ли е всичко да мине нормално и накрая да изпитам чувство на облекчение? Например, след прегледа да стане ясно, че съм в добро здраве.

Често излагане на страха

Излагайте се често на ситуации, които предизвикват у вас умерен страх. Колкото по-често го правите, толкова по-добър ще е ефектът. Ако искате, можете да добавите още задачи в списъка. Можете например да разделите някоя на няколко по-лесни за изпълнение.

Опитайте се да приемете/ понесете тревожността, която изпитвате, докато ги извършвате. Тя не е опасна за вас, просто е неприятна. Една от основните цели при експозиционната терапия е да свикнете с тревожността си.

Преди да преминете към изпълнението на всяка от задачите, е добре да си записвате какво очаквате, че ще се случи. След това ще можете да сравните очакванията си с реалния резултат. Не забравяйте да записвате в дневник мислите си и начина, по който се чувствате след всяка задача.

» Знаменитости, които говорят открито за тревожността и методите си за справяне с нея

Водене на записки

Преди началото на всяка задача можете да запишете своите очаквания – може би се страхувате, че няма да преодолеете тревожността си или пък че ще се случи нещо лошо.

Воденето на дневник има терапевтична цел и ще ви помогне да откриете несъответствията между вашата прогноза и крайния резултат. Когато забележите несъответствие, ще имате повод за размисъл. Разсъжденията затвърждават натрупания до момента опит.

Нищо не ви спира да опитате. Започнете с мънички стъпки. Използвайте подредбата в таблицата по-горе, като винаги може да добавите, изключите или промените нещо в задачите. Специалистите съветват да не я усложнявате много. Представете си последователност от няколко действия, които ще ви отведат до лекарския кабинет, неусетно и максимално безболезнено. Не бързайте. Изпълнявайте ги едно по едно. В своята практика Чесуърт е забелязала, че клиентите обикновено успяват да изпълнят 2-3 задачи седмично. Поддържайте умерено темпо, което да не ви плаши, но и да не ви отегчи.