Какво означава да сме наистина здрави

Много хора с наднормено тегло взимат трудното решение да започнат интензивни тренировки под претекст, че желаят да бъдат здрави. Какво обаче означава да си здрав? Нима външният вид на човек може да определи неговото здравословно състояние? Мнозина, за които да си здрав означава да си млад, слаб, атлетичен и щастлив, биха отговорили положително на този въпрос.

Какво да кажем тогава за хората, които са с наднормено тегло и пушат, но се чувстват добре и нямат никакви здравословни проблеми? Или за тези с ревматоиден артрит и високо кръвно налягане, които тичат по пет мили на ден и се хранят здравословно? Здрави ли са хората, които са на 85 години и от десетилетие не са посещавали лекар, но въпреки това се чувстват добре? Или какво, ако човек е физическа здрав, но страда от депресия?

Изглежда, че „здрав“ е мъгляв термин, чиято дефиниция не е толкова ясна. Световната здравна организация определя термина като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто липса на болест или недъг“. Това определение обаче също е неясно, тъй като „благосъстояние“ е просто друг термин за „здрав“.

Кенет Цвайг, доцент в университетите „Джорджтаун“ и „Джордж Вашингтон“, споделя собствената си дефиниция за „здрав“, изградена през двадесетгодишната си практиката като лекар. За него „здрав“ означава липса на хронично страдание или наличие на нисък риск от заболявания.

Какво представлява страданието?

Страданието не е само физическа болка, то е също и отрицателното умствено и емоционално въздействие на физически или психологически състояния. Всички хора изпитват периодично страдание в някакъв момент от живота си, като например след раздяла или загуба на любим човек, и не е тайна, че чувството е неприятно. Хроничното страдание обаче е различно нещо. То се наблюдава, когато човек се бори с хронично заболяване или психично разстройство.

>>> Как да разпознаем психичното страдание

Повечето хора вероятно не мислят по този начин, но емоционалното страдание, резултат от дадено състояние, е най-лошата част от болестта. Ако човек получи инсулт и загуби дясната си ръка, но все още е щастлив и доволен от живота, той не страда. За съжаление, това обикновено не е така.

Ако бъдат попитани какви са задълженията на един лекар, мнозинството от хората биха отговорили, че той лекува болести и помага на хората да живеят по-дълго. Кенет Цвайг обаче не е съгласен с това, тъй като той се стреми да подобри качеството на живот на пациентите си колкото е възможно повече. „Когато имам дискусия за края на живота с моите пациенти, почти всички от тях заявяват, че не искат животът им да бъде удължен с изкуствени средства, ако качеството ще бъде понижено значително.“, споделя Цвайг. С други думи, всички искаме да избегнем страданието.

Връзката между „да бъдеш здрав“ и „да избегнеш страданието“

Това може да звучи очевидно, но връзката между „да бъдеш здрав“ и „да избегнеш страданието“ за повечето хора не е явна, особено когато става въпрос за промяна в навици или поведение.

От примерите по-горе става ясно, че има някои фактори, които можем да променим, и други, които не можем. Например напредналата възраст сама по себе си е рисков фактор за хронично заболяване и следователно по-висок шанс за хронично страдание. Не можем да направим нищо за възрастта или генетиката, но здравословните навици (диета, упражнения, сън), всички от които намаляват вероятността от развитие на хронично заболяване, са изцяло под наш контрол. Затова е нужно по-често да правим малки промени в живота си, с помощта на които е възможно да предотвратим или облекчим бъдещите си страдания и болести.