Историческите филми, които пречупват истинската история

Оливия Колман, спечелила Оскар за най-добра актриса за ролята си на кралица Анна във "Фаворитката", споделя пред BBC, че този исторически филм преоткрива нови полета за жанра. Тя заявява, че кинолентата е "деликатен и почти можеш да подушиш периода, в който се развива действието".

Разработената във филма любовна връзка между кралица Анна и Сара, херцогинята на Марлборо, се превърна в истински "фаворит" на наградите Златен глобус, Оскар и БАФТА. "Фаворитката" триумфира значително за разлика от повечето успешни исторически филми през последните месеци. Подобни проекти, отразяващи далечни епохи, са изключително трудни за продуциране, тъй като имат огромни разходи за костюми, замъци и кавалерия. Сходни с "Фаворитката" филми като "Клеопатра" (1963) и "Елизабет" (1998) са прочути с внушителния си бюджет. Някак иронично обаче, за разлика от тези стари филми, новите исторически перцепции дават ход на едни по-различни продукции, отразяващи отминалите епохи.

"Фокусът в историческите филми обикновено се е пречупвал през призмата на белия човек и акцентът е бил изцяло върху фигурата на белия мъж - обяснява Ларушка Иван-Заде, главен филмов критик във вестник "Метро". - "Вълнуващата промяна в последните години е, че обективът и фокусът се пренасочват и ние най-накрая получаваме не бели и не мъжки перспективи на историческите моменти."

Режисьорът Йоргос Лантимос се съгласява напълно с тази теза, посочвайки, че цели девет години се е опитал да доразвие кинопроекта си, докато накрая не решава, че главни действащи лица в историята трябва да са жени.

Разказът за самотна дама, притежаваща власт сред мъжете, намира резонанс в едно поколение, което е силно загрижено за равенството между половете. Именно това представя и филмът, показвайки ясно с какво са се сблъсквали дамите всеки ден.

Историческият жанр във Фаворитката бива пречупен и чрез още един похват - непочтителното представяне на фабулата. Във филмите и книгите миналото в повечето случаи се разглежда като славно. "Фаворитката" обаче представя една история, обградена от профанни и порочни окраски.

Голям фактор за това пречупване на миналото играе прочутият сериал "Игра на тронове". Романите на Джордж Р. Р. Мартин със сигурност имат сегменти, базирани върху английската средновековна история, но притежават и един значителен пласт, изобразяващ ниските страсти на хората. А когато се публикува първата книга от поредицата през 1996 г., се появява още един епос - "Смело сърце", съдържащ освен реална история, но и пикантни и провокативни елементи.

Сюжетът на "Фаворитката" обаче има моменти, на които сценаристите на "Игра на тронове" биха се изчервили. Самият филм е центриран около въпроса за сексуалността на кралица Анна.

"Крайната привлекателност на всеки исторически филм, включително "Фаворитката", е да разработиш на първо място слуховете, а след това реалната история" - споделя режисьора Йоргос Лантимос.

"Направихме съзнателно решение, че ще запазим интересното, но с това очевидно филма избяга от рамките на историческия жанр. Гледайки филма, може да се ориентирате в историята, а ако ви стане интересно, да прочетете повече. Нашата основна цел бе да разнищим женските образи от епохата в дълбочина, а не да даваме информация."

Екипът се е опитал да осъвремени историята така, че тя да резонира с проблематиките на съвремието си. Режисьорът се съгласява, че дори езикът, който актьорите използват, е ежедневния модерен жаргон, нямащ нищо общо със стилистиката на миналото. А основното послание на Лантимос е едно - "хората, притежаващи власт, независимо от техния пол, могат да променят живота на хиляди други, само и единствено заради собствените си прищевки и настроения".

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com