Изневяра по български, или за резултатите от едно проучване на Фрамар.бг

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему". Със сигурност познахте началото на един от големите световни романи – "Ана Каренина" на Лев Толстой. От времето, когато той разсъждава по въпросите за любовта, изневярата, щастието, семейството и социума са минали 141 години и очевидно ситуацията не се е променила драстично. И днес изневярата продължава да се преглъща трудно, болезнена и разтърсваща е за по-голямата част от хората. Това, което се е променило, е свързано преди всичко с обвързаността между обществото и личността. Днес със сигурност не се стига до тоталното отхвърляне на човек, защото е изневерил, което не означава обаче, че все още не съществуват хора, които не смеят да направят нещо, единствено защото мислят за начина, по който действието им ще бъде възприето от обществото. 

Стотици са обясненията, които могат да се намерят в научната литература, а и в популярните издания по темата за изневярата, нейният смисъл, причини и последици. Колкото и да чете, човек едва ли е в състояние да си даде сметка за подобна ситуация, ако не я изпитал на собствен гръб. 

Истината е, че отношенията между хората са материя твърде сложна, но и деликатна. Истина е и това, че една анкета едва ли ще даде всички отговори, които търсим, но е истина и другото – тя може да бъде начин да разпознаем знаците, с които да се доближим до българина днес, до неговото разбиране за стойността на нещата, дори ако щете до моралните закони, по които живее и които изповядва. 

Статистическото проучване на Фрамар

Фрамар постави няколко въпроса, свързани с изневярата и начина, по който тя бива възприета, оправдана и осъществена или не от всеки, който се включи в проучването. И преди да представим на вашето внимание резултатите, да кажем няколко думи за участниците. От отговорили на въпросите се оказа, че по-активни са дамите - 78%, докато мъжете са 22%. От тях 50% са на възраст от 35 до 50 години, 27% - от 25 до 35 години, 12% под 25 г., а 11% над 50 г. Най-голям е броят на живеещите в голям областен град, следват ги тези от по-малък или село, а накрая се нареждат живеещите в София. 46% са сериозно обвързани, 30% имат граждански брак, 14% са без партньор, а 10% имат отворена връзка. Оказва се още, че от всички, попълнили анкетата ни, само 1% са се развеждали по няколко пъти, 21% са го направили веднъж. Абсолютно равни - 39 - са процентите както на хората, които никога не са се развеждали, така и на тези, които никога не встъпвали в брак.

Изводът, който се налага е, че въпреки все по-често срещащото се съжителство без официално подписан документ, бракът продължава да бъде важен и да се приема като част от битието на българина при това определяща и значима.

Защо човек изневерява, как възприема това, би ли простил, когато му изневерят? Това са част от въпросите, на които търсехме отговор, за да се опитаме да научим нещо повече за тази толкова всеобхватна, често противоречива, деликатна и невероятна връзка между двама души, в която изневярата е винаги един от най-драматичните и тежките моменти. 

Ето какво мислят мъжете и жените, които отговориха на въпросите на Фрамар.

53% не биха изневерили никога

Оказва се, че 53% от попълнилите анкетата не биха изневерили никога. Всички те са на мнение, че ако се стигне до това, значи нещо във връзката „куца“, не е наред. Определено става дума за личности, които приемат съвместното съжителство като територия на честността и доверието. Тук съзнателно не намесваме чувствата, защото ако те не съществуваха, едва ли съжителството би било възможно. Тези мъже и жени най-вероятно са убедени, че мисълта за изневяра е сигурен белег, че връзката е разрушена и в този случай те със сигурност биха я прекратили. Два пъти по-малко признават, че са обмисляли изневяра. Повече са изневерилите, които изпитват срам след това, а по-малко тези, които не изпитват подобно чувство.

40% са категорични, че изневярата е грях, което е сигурен знак, че те мислят с категориите на религията, в която като грях се определя действието, чрез което биват нарушавани Божиите закони. Но вероятно разсъжденията им са свързани и с установения в социума смисъл на думата – погазването на морално-етичните норми. 50% обаче не приемат изневярата като грях, а по-скоро са убедени, че на всеки може да му се случи да залитне все някога. 8% твърдят, че изобщо не може да става дума за грях, а самите те не страдат от предразсъдъци и само 2% са на мнение, че разнообразието не може да бъде греховно.

Когато разберем за изневярата

Интересно е как хората реагират, когато научат за изневярата. Най-голям е броят на тези, които са на мнение, че няма как да я преодолеят и ще са много разочаровани, следват ги тези, които ще бъдат разстроени, но ще търсят начин да решат проблема. Разбира се, налице е и група, която никога не би простила. Незначителен, едва 2%, е броят на напълно безразличните към подобно действие на човека до себе си.

Признават ли хората, които изневеряват? Според прочуването ни най-много са тези, които не го правят, следват ги убедените, че партньорът им трябва да научи и групата, за която признанието е невъзможно, ако това ще доведе до разрушаване на връзката. 

Един от значимите въпроси, когато става дума за изневярата, е защо се стига до нея и какви са мотивите, които карат един човек да изневери или да не го направи. Резултатите показват, че най-много са мъжете и жените, които са на мнение, че ако се стигне до подобно действие, е по-добре да се разделят с партньора си. Има и други обаче и те са категорични, че не изпитват потребност да изневеряват, защото обичат човека до себе си, както и такива, които не биха наранили някого по този начин.  

Най-често до изневяра се стига, когато човекът до теб не ти обръща внимание или връзката между двамата е в застой. Анализът на резултатите показва, че броят на хората, които изневеряват заради моментен порив, на който не са в състояние да устоят или защото определят това като спорт, е незначителен. 

И в този случай се налага мнението, че повечето от мъжете и жените държат на коректността и честността в отношенията си, убедени са в чувствата си и вярват в силата им, но и в съвместния живот. В този смисъл, очевидно българите продължават да се уповават един на друг що се отнася до семейството. Като тук няма значение дали имат законен брак или съжителстват заедно. 

Анализът на отговорите по темата дали участвалите в анкетата са изневерявали показва, че най-висок е процентът на тези, които не са – 51%, а това има пряка връзка с отношението към семейството като ценност. 

Можем ли да простим изневярата

Един от важните въпроси е дали човек е в състояние да прости изневярата. Най-много са онези, които не са способни на подобно действие, следват ги другите, които могат. И това е напълно нормално като съотношение, но по-интересно е, че има едни 13%, които биха простили заради децата си. Това за пореден път поставя темата за отношенията в семейството и за начина, по който те биват разбирани. Най-любопитното е, че тези хора прощават на човека, не защото са осъзнали същността на проблема и своята отговорност, а в името на някой друг. Въпросът е как изглежда животът заедно след това и дали не става дума за състояние, дълбоко вкоренено в хората, на което те не искат да се противопоставят. В името на децата може да се приеме като сериозен, морален и истински аргумент, но би могло да е знак за леност, бягство от действителността и нежелание да поемеш нещата в собствените си ръце, след като си осъзнал своите грешки, но и отговорност. 

Интересни са и резултатите затова дали изневярата създава трайни връзки. Повечето са категорични, че връзка може и да се създаде, но ще свърши по същия начин – с изневяра. Разбира се, има и такива, които смятат, че изневярата прераства в любов. Не са малко и онези, които я приемат единствено и само като секс.

Започнахме с прословутия цитат на Толстой за семействата. Факт е, че изневярата, без значение на какво се дължи и как ще бъде определена, е нещо, което трудно се приема, преживява и разбира. И въпреки нейната драматичност, е добре да припомним, че като всяко нещо не бива да се приема еднозначно. Защото тя наистина може да разруши една дълго градена и щастлива връзка, но би могла да бъде и ураганът, който ще отнесе заблудите и ще ни накара да преосмислим живота си, света и самите себе си. Дали ще ни направи по-силни или по-слаби, зависи единствено от самите нас.

Отговорите, които получихме показват ясно, че по-голямата част от хората са наясно както със самите себе си, своите чувства и ценностите, които определят живота им, така и с начините, по които да преодолеят проблемите. И очевидно въпреки всичко за българина продължават да бъдат ценност семейството, верността, отговорността, любовта и прошката и вярата му в тях.