За хроничната болка като заболяване и стигмата върху хората, които страдат от нея

Представете си да живеете с болка всеки ден в продължение на месеци, дори години.

За съжаление милиони хора по света страдат от хронични заболявания и са принудени да се примирят с физическия дискомфорт в ежедневието си. Освен това околните често подценяват състоянието им или гледат на тях с подозрение.

Според Мариме Годбут-Паран, докторант по епидемиология на хроничната болка, е време обществото да промени нагласата си към хронично болните пациенти и да заличи стигмата, която им е наложена.

>>> Хроничната болка може да повлияе на начина, по който мозъкът обработва емоциите

Необходима болка и остра болка 

Болката винаги ли е нещо лошо? Не, защото без нея не бихме могли да функционираме нормално. Всъщност болката ни предупреждава, че сме изправени пред заплаха.

Например, ако без да искаме докоснем с ръка горещ котлон, до мозъка се изпраща съобщение за болка. Още преди да сме обмислили случващото се, вече отдръпваме ръката си, за да не се изгорим сериозно. С други думи, болката ни дава нужните рефлекси, с които да избегнем по-неприятно развитие на дадена опасна за нас ситуация.

Възможно е да ни боли продължително време – след операция, травма или инфекция. В повечето случаи симптомите отшумяват след излекуване. Тази болка се нарича остра и тъй като е ограничена във времето се счита по-скоро за симптом, а не за диагноза.

Хроничната болка – болест с много последици

Когато болката продължи повече от нормалното, тя вече не е само симптом, а заболяване и се определя като хронична. Условието да бъде дефинирана като такава е да не отшумява в рамките на минимум 3 месеца.

За жалост, при много пациенти тя трае дори години. За тях тя вече не носи послание и не служи като предупредителен знак за непосредствена опасност, а е бреме. Хроничната болка може да се дължи на рак, претърпяна злополука или хирургична интервенция. Често произходът й не може да бъде установен, което затруднява и лечението й.

Хроничната болка засяга голям брой хора и не носи само физически дискомфорт. Тя нарушава качеството и ритъма на живот на човека, пречи на общуването му с околните и влошава представянето му на работното място.

Представете си да ви боли толкова много, че да не можете да изпълнявате качествено служебните си задължения, да не можете да играете с децата си или да се съсредоточите в заниманията си. Въпреки силното ви желание да продължите да сте активни, тялото ви отказва да съдейства. Затова не е изненадващо, че при пациентите с хронична болка често се наблюдават изтощение, напрежение, тъга, тревожност и депресия. Те изпитват физически, психологически и социални затруднения.

Стигмата

Макар хроничната болка да е често срещано заболяване и последиците от нея да са добре известни, обществото продължава да заклеймява и отхвърля тези, които страдат от нея. То погрешно смята, че страдащите са зависими от своите медикаменти, че преувеличават болката, че са мързеливи или че просто не искат да си помогнат.

Експертите не могат да отговорят на въпроса защо има стигма, след като повечето знаят колко тежко се живее с хронична болка. Може би за част от населението онова, което не се вижда с просто око, не съществува. Да не забравяме, че болката има различни измерения за всеки човек – силната за един може да е слаба за друг. Недоверието вероятно се дължи и на невъзможността тя да бъде измерена. Често хората не проявят съчувствие и не разбират нещо, което не може да бъде обяснено и доказано с тестове или рентгеново изследване.

>>> Над 40% от хората, ненавършили 40 години, страдат от хронична болка

Как да помогнем на човек, който изпитва хронична болка

Въпреки подробните разкази на пациентите, те продължават да се сблъскват с предразсъдъците на здравните специалисти, приятелите и населението като цяло. Голяма част от хората с хронична болка споделят, че не срещат разбиране нито от близките си, нито от работодателя и колегите си, което още повече засилва чувството им на безпомощност, тъга и гняв.

Франсин живее с хроничната болка вече 15 години. Тя признава, че често й казват: „Та ти ходи едва 10 минути, можеш много повече. Само опитай.“

Силви страда от хронични оплаквания 17 години. Нейният лекар не се притеснява да направи следната забележка: „Ти си единственият пациент в 40-годишната ми практика, чието състояние не се подобрява след лечение с кортизон. Затова си мисля, че може би имаш нужда от психолог.“

За някои подобни коментари вероятно изглеждат напълно безобидни, но за хората, които ги чуват често, те са повече от обидни. Много е важно да повярваме и да приемем, че хроничната болка е болест. Не е нужно да сме експерти в областта, за да помогнем на болните да се почувстват по-добре. Понякога е достатъчно просто да ги изслушаме, без да прибързваме със заключенията. Подкрепата и пълноценната комуникация с тях не бива да бъдат подценявани, защото могат да внесат светлина в живота им.