За зависимостта към телефона: Той е като наркотик, който е постоянно в джоба ти

„Телефонът на Мариос прозвънява и екранът светва. Току-що е получил съобщение от мен с молба за интервю, но не може да отговори, тъй като е на среща със своя психотерапевт, с когото се опитват да го излекуват от зависимостта му към телефона“, пояснява журналистът от BBC Рут Клег.

„Едва изчаква края на сесията и бърза да ми отговори. Извинявам му се, а той ми казва: „Не се притеснявайте. От години се чувствам така. Изпитвам неконтролируема нужда да съм на телефона си. Той е моя наркодилър, ако мога така да се изразя. Наркотик, който винаги е в джоба ми. Свети, звъни, напомня ми, че е време да взема поредната си доза.“

Ето какво още разказва Рут Клег за срещите си с хора, пристрастени към телефон – проблем, който може би остава леко встрани от дискусията за зависимостите, макар че засяга все повече хора.

Самотата като причина за зависимостта към телефон

„В лоши дни Мариос, който е персонален треньор в Лондон, може да прекара над 14 часа, взирайки се в екрана на телефона си. Основно в „Инстаграм“, по негови думи. Затова решава да се подложи на терапия от общо 12 сесии. Според него причина за зависимостта му е самотата.

Хвърлям поглед на статистиката за времето, което изчислява колко минути/ часове съм била пред екрана, и съм шокирана. Проверила съм телефона си цели... 116 пъти вчера. Прекарала съм над три часа, ровейки в него. Пристрастен ли е Мариос? А аз? Трудно е да се каже.

70% от възрастните прекаляват с ровенето в телефона

Зависимостта към телефон не е официално признато психично разстройство, но по данни от проучване на компанията Deloitte върху хиляда възрастни, 70% от тях прекарват прекалено много време на мобилното си устройство. Вече има немалко проучвания, които сочат, че смартфоните променят химичните процеси в мозъка, а терапевтите предупреждават, че постоянно расте броят на клиентите с такава зависимост.

Зависимите към наркотици или алкохол често са зависими и от телефон

Статистика от 2025 г. сочи, че един от трима пациенти, лекуван от зависимост към наркотични вещества, е пристрастен и към телефона си. През 2019 г. делът е бил един от десет души. Някои дори се отказват от терапията за основната си зависимост, защото при постъпване в клиника трябва да не използват телефон. Кога обаче е прекрачена границата между това да използваш много телефона си и да се нуждаеш професионална помощ?

Като журналист, реших да посетя един от рехабилитационните центрове, разположен в Мърсисайд, Великобритания. Там се настаняват хора, пристрастени към наркотици, алкохол и хазарт, но служителите признават, че все повече пациенти не могат да се откъснат от телефона си.

Ролята на системата за възнаграждение в мозъка при развитието на зависимости

„Този проблем може да засегне всеки човек, без значение в каква среда живее. Всички имаме телефони и мозъкът ни е устроен по сходен начин, така че сме еднакво застрашени“, казва терапевтът Кели Уотсън.

Тя пояснява, че в човешкия мозък е разположена системата за възнаграждение. Когато получим съобщение или лайк в социалните медии или пък прочетем нова информация в даден сайт, мозъкът ни освобождава допамин – невротрансмитер, който е свързан с удоволствието и мотивацията. При някои хора обаче нуждата от този прилив на допамин е твърде голяма. Тя може да засенчи всичко останало и да ги накара да прекарат часове, дори дни, в онлайн пространството.

Джеймс, който се лекува в рехабилитационен център в Лестър, знае за какво става въпрос. 48-годишният мъж първоначално търси помощ за зависимостта си към алкохола, но бързо разбира, че е и дигитално зависим. След като губи работата си, той е изцяло погълнат от новините в различни сайтове и от случващото се в социалните мрежи. Ако публикува нещо в профила си, е готов да стои буден цяла нощ, за да проверява за нови харесвания и коментари. Казва ми, че се е чувствал като заложник на дигиталния свят. Удоволствието от използването на телефона обаче постепенно изчезва. „Започнах да се страхувам. Сякаш част от мен беше умряла, но въпреки това не можех да спра“, призна ми Джеймс.

Уотсън казва, че когато пристигнат в клиниката, пациентите са притеснени, объркани и определено не желаят да останат без телефона си. Оправдават се с това, че им е нужен за работата или за да поддържат контакт със семейството си.

Международна организация за подкрепа на дигитално зависими хора

През 2017 г. няколко души, разтревожени заради собствената си прекомерна употреба на технологии и интернет, решават да създадат международната организация Internet and Technology Addicts Anonymous (ITAA), подобна на тази на анонимните алкохолици.

Неин член е Джени. Зависимостта й е толкова силна, че почти спира да се храни. 30-годишната жена ми сподели, че в един момент не е имало значение какво се показва на екрана – филм, сериал, кратко видео. Важно е било просто да гледа нещо. Не осъзнава колко е зависима, докато не изпада във фаза на отнемане. Стига дотам, че моли приятелите и роднините си да заключват всички нейни технологични джаджи. Години наред търси помощ и така открива ITAA. Следва 12-те стъпки и вече е в период на възстановяване. Не е гледала или публикувала нищо през последните пет години. Жената е свикнала с обикновения телефон и вече използва интернет само със служебни цели. Вярва, че владее ситуацията.

Как да намалите времето, което прекарвате на телефона

Ако сте забелязали, че прекарвате твърде много време пред екрана, психотерапевтът Хилда Бърки препоръчва да анализирате поведението си и да потърсите причината за него. Задайте си въпроси като „Какво се случи в този ден? Чаках ли конкретен човек да ми пише?“

Често дискомфортът ни се дължи на факта, че чакаме нечия реакция. Това ни кара да използваме телефона си по-често, като средство за разсейване. Ако и при вас е така, вместо да влезете в интернет, правете нещо друго. Обадете се на приятел, потичайте или пък четете книга.

Бърки също така подчертава, че не бива да се чувствате виновни или засрамени. Фокусирайте се върху начина, по който бихте могли да се справите следващия път, когато усетите нужда да поровите в телефона си. Самите компании, производители на мобилни устройства, вече предлагат функционалности, които помагат на потребителя да следи екранното си време и да ограничава достъпа до някои приложения с цел да не развие зависимост.”