Защо японците смятат дрямката на работното място за срамен и позорен акт

В много азиатски култури работата се приравнява със стойността на човек. Работата се възприема с благоговение и културна почит, дори ако тя е в ущърб на психическото или физическото здраве.

За японците важността на възхваляването на работата е очевидна, защото страната се нарежда сред една от най-лишените от сън нации в света, получавайки малко повече от шест часа почивка на нощ.

Средностатистическият човек в Япония спи само шест часа и 15 минути на нощ – един час по-малко, отколкото хората в САЩ и Швейцария, според скорошна статия, публикувана в „Wall Street Journal“. Това поставя Япония в дъното на списъка с развитите страни.

Стаи за дрямка на работното място и стимули за повече сън

„Дълги часове работа без почивка и съвместно извършване на дейности до края на деня – това е традиционният начин, по който се случват нещата в Япония.“, казва Рейна Хякуя, мениджър в „Nextbeat Co.“ – консултантска фирма за набиране на персонал в Токио.

Прогресивните компании в Япония обаче се опитват да променят тази традиция. Те предлагат стаи за сън, където работниците биват насърчавани да подремнат за един час, за да презаредят с нови сили.

„Nextbeat“, доставчик на IT услуги, създава две „стратегически спални“ - едната за мъже, другата за жени – в централата си в Токио. Стаите, наситени с аромат, разполагат с устройства, които блокират фоновия шум, позволявайки на работниците да полегнат на дивани за необезпокоявана от никого дрямка. Мобилните телефони, таблети и лаптопи са забранени.

Някои компании дори предлагат финансови стимули, за да убедят служителите си да избягват извънредния труд и да си лягат в разумен час. Компанията за планиране на сватби „Crazy“ награждава служителите, които спят най-малко шест часа на нощ, с точки, които след това могат да заменят за храна във фирменото кафене. Използвайки приложение за проследяване на съня си, работниците могат да натрупат точки на стойност до 64 000 йени (458 британски лири) годишно.

Но тази културна промяна до голяма степен е посрещната с присмех и презрение, тъй като японците намират за срамно да спят на работното място, дори ако компаниите го насърчават. Какво му е почтеното на дрямката върху бюрото?

Стигма върху съня на работното място

Бриджит Стегер, преподавател в Университета в Кеймбридж, която изучава японските навици за сън, прави разлика между дрямка и това, което японците наричат „inemuri”, което в буквален превод е “спя, докато присъствам“.

“Inemuri се различава много от дрямката“, казва д-р Стегер. „Това не е да си събуеш обувките и да си полегнеш, а по-скоро „Аз всъщност съм на работа.“

Д-р Сейджи Нишино, ръководител на Центъра за наука и медицина на съня към Станфордския университет, споделя, че за американците по-важен е резултатът от работата, докато японците са по-фокусирани върху процеса, тъй като за тях е от голямо значение да се вижда, че работят усилено.

Дрямката в специална стая се разглежда от японците като позорно, срамно и културно неприемливо действие. Европейците, работещи в Япония, забелязват културната стигма.

Луи Лапуй се премества от Франция в островната държава преди година и понякога се присъединява към френските си колеги, посещавайки стаите за кратка дрямка. Поради това той търпи презрителните погледи на японските си колеги.

„Можем да почувстваме как някои от колегите ни съдят.“, казва Лапуй. „Японските ни колеги тръгват по-късно, работят повече и не спят на работното място.“, допълва той.

Смърт от претоварване

Въпреки че този проблем може да се разреши с повече почивка, последиците са ужасни в източноазиатските държави, където работата и работохолизмът водят до случаи на смърт от претоварване. В Япония тези случаи са известни с термина „karoshi“, в Китай с „guolaosi“, а в Южна Корея – „gwarosa“. Това са всички начини за културно дефиниране на хората, които умират от претоварване или поради инфаркт, инсулт, стрес и гладуване. Корпорацията „RAND“ цитира данни, според които хората, които спят по-малко от шест часа на нощ, са с 13% по-висок риск от смърт в сравнение с тези, които отделят най-малко седем часа за почивка.

Психотерапевтът Сам Луи приветства усилията на някои от компаниите за трансформиране на идеите за работа и производителност, както и на желанието им да прекроят нездравословните културни норми и възприятия за работата. Работата е това, което правим, а не това, което сме.